Определение № 177 от 13.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1426/2018 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на К. Д. П. против определение № 197/19.01.2018 г., постановено по гр.д.№ 2194/2017 г. от ТО, 6-ти състав на САС. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение, съдът е оставил без уважение искането за предоставяне на правна помощ по делото на молителя, тъй като същия е посочил като причина, налагаща предоставяща предоставянето на правна помощ големия размер на предявения иск, а не липсата на средства за заплащането на адвокатски хонорар. В частната жалба се твърди, че съдът е следвало да се съобрази с разпоредбата на чл.23 ЗПП, като изследва посочените обстоятелства в тази разпоредба, определящи основателността на искането. Видно от молбата за предоставяне на правна помощ, намираща се на л.47 от делото на САС, единственото посочено от молителя основание, на което той основава искането си за предоставяне на правна помощ, е „във връзка с големината на паричния размер на иска”. Към молбата не са представени доказателства за материалното състояние на молителя, както и доказателства за другите относими към разпоредбата на чл.23 ЗПП обстоятелства, като липсват и твърдения, че същия не е в състояние да заплати адвокатско възнаграждение, поради което съдът не се е произнесъл по наличието на тези предпоставки. Сам по себе си, размера на предявения иск не е основание за предоставяне на правна помощ на основание чл.95 ГПК, поради което, при тези данни, по така формулирано искане за предоставяне на правна помощ, правилно и законосъобразно съдът е приел, че не са налице предпоставките за предоставяне на правна помощ. Водим от горното, състав на ВКС