Определение № 380 от 11.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3019/2019 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 6764/26.07.2019 г., подадена от Д. С. К., против разпореждане № 114 от 18.07.2019 г., постановено от Върховния касационен съд по ч.гр.д. № 2490/2019 г., с което е върната частната му жалба с вх. № 6267/10.07.2019 г. против определение № 316 от 05.07.2019 г. по същото дело. В подадената жалба се иска отмяна на атакуваното разпореждане. Твърди се, че същото е незаконосъобразно. Изложени са доводи и съображения относно други съдебни дела. Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното: Д. С. К. е подал молба за отмяна с вх. № 150991/19.112018 г. /инкорпорирана в гр.д.№11718/2013 г. на СГС, І-7 с-в/ против определение № 261/11.6.2018 г. по ч.гр.д.№ 2102/2018 г. по описа на Върховния касационен съд, ІV г.о. С определение № 151/10.04.2019 г. по гр.д. № 1305/2019 г. по описа на ВКС, IV г.о. молбата е оставена без разглеждане. Срещу постановеното определение е подадена частна жалба, която е счетена за неоснователна и с определение № 220/14.05.2019 г. по гр.д. № 1739/2019 г. по описа на ВКС, III г.о. то е потвърдено. Срещу постановения съдебен акт отново е постъпила частна жалба, която с разпореждане № 144/13.06.2019 г. по ч.гр.д. № 1739/2019 г. по описа на ВКС, III г.о. е върната поради липса на процесуално допустим предмет. Разпореждането е обжалвано от Д. С. К. и същото е потвърдено с определение № 316/05.07.2019 г. по ч.гр.д. № 2490/2019 г. по описа на ВКС, IV г.о. Срещу този съдебен акт е постъпила нова частна жалба, която е оставена без разглеждане с обжалваното в настоящото производство разпореждане № 114/19.07.2019 г. по ч.гр.д. № 2490/2019 г. по описа на ВКС, IV г.о. При тези данни настоящият състав намира, че атакуваното разпореждане е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Предходният състав подробно и обосновано е мотивирал извода си относно процесуалната недопустимост на подадената частна жалба, както и че обжалваният съдебен акт не попада в предметния обхват на чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което е ненужно аргументите да се преповтарят. Съгласно чл. 2 ГПК съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права. Това правомощие се осъществява само в случай, че е налице процесуален ред. Съдопроизводствените разпоредби, съдържащи се в ГПК, са императивни и съдът и страните са длъжни да съобразяват своето поведение с тях. Доколкото законодателят не е предвидил по-нататъшен ред за обжалване на постановеното определение по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК, то подадената частна жалба е процесуално недопустима и правилно е оставена без разглеждане. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение