Решение № 14892 от 12.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7921/2013 г.

Решение № 14892 от 12.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7921/2013 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Вратица - Враца" АД със седалище и адрес на управление гр. Враца срещу решение № 7 от 17.04.2013 г. по адм. дело № 75 по описа за 2013 г. на Административен съд - Враца, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу принудителните административни мерки, приложени като предписания № 1 и № 2 в протокол от 25.01.2013 г. за извършена проверка от служители на Дирекция "Инспекция по труда" Враца. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до неправилно прилагане на административнопроизводствени правила и на материалния закон като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Дирекция "Инспекция по труда" - Враца е оспорил касационната жалба в писмено становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за обоснованост и правилност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. За да се произнесе, Върховният административен съд взе предвид следното: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Враца са принудителните административни мерки, приложени от контролни органи - гл. инспектори в Дирекция "Инспекция по труда" - Враца, по т. 1 и 2 от протокол за извършена проверка на 25.01.2013 г., състоящи се в дадени задължителни предписания на работодателя "Вратица - Враца" АД да изплати в установените срокове съгласно чл. 128, т. 2 от КТ уговореното трудово възнаграждение за извършената работа през месеците октомври и ноември 2012 г. в срок съответно до 1.02.2013 г. и 22.02.2013 г. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд - Враца е обосновал правилния извод за издаване на оспорения административен акт от компетентен орган в съответствие с правомощията му по чл. 20 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция на труда", при спазване на на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправното основание по чл. 404, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ). От страна на работодателя няма твърдения, че към датата на проверката е изплатил трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд през месеците октомври и ноември 2012 г. Няма норма, която да освобождава работодателя от задължението му по чл. 128, ал. 2 от КТ за заплащане на изискуемото трудово възнаграждение за положен труд в установените от закона или договорените срокове. Неоснователни са касационните доводи за неправилно прилагане на административнопроизводствени правила и на материалния закон. Неправилно е поддържаното от касатора становище за нищожност на оспорения акт поради издаването му от некомпетентен орган. Принудителните административни мерки по чл. 404 от КТ се прилагат от контролните органи на инспекцията по труда. Функциите на едноличен или колективен контролен орган по чл. 404 от КТ се изпълняват от длъжностните лица с правомощия на инспектори в съответната дирекция "Инспекция по труда". Видно от приложените заповеди, главни инспектори Гоцов и Петкова, които са издали оспорения акт, са действали в рамките на своята компетентност на контролни органи съгласно чл. 20 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция на труда". Издаденият протокол за прилагане на принудителни административни мерки отговаря на изискванията по чл. 59, ал. 1 и 2 от АПК, като се имат предвид съдържащите се данни в придружаващата справка, изготвена от главния счетоводител и касиера на дружеството - работодател. В справката работодателят е отразил, че за м. октомври 2012 г. не е изплатил заплати с общ размер от 90 419.38 лв. на 227 работници и служители, а за м. ноември 2012 г. е начислил, но не е изплатил заплати с общ размер от 75 189.89 лв. на 240 работници и служители. Положеният труд по трудово правоотношение е възмезден съгласно чл. 242 от КТ, поради което работодателят е длъжен да изпълнява задължението по чл. 128, т. 2 от КТ да плаща уговорените трудови възнаграждения за извършената работа от наетите на работа лица. Задължението за заплащане на работна заплата по отношение на всеки един работник или служител следва да бъде изпълнено в размера, установен при начисляването във ведомостите. Неизплащането в законния срок на договорените трудови възнаграждения от страна на работодателя представлява нарушение на трудовото законодателство по смисъла на чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, обосноваващо налагането на предвидената поправителна принудителна административна мярка за отстраняване на вредоносни за работника последици (в същия смисъл решение № 8030 от 11.06.2013 г. по адм. дело № 4303/2013 г. на ВАС, VI о., решение № 8623 от 14.06.2013 г. по адм. дело № 4304/2013 г. на ВАС, VI о. и др.). Оспореният акт за прилагане на принудителни административни мерки на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ е издаден при спазване на административнопроизводствените правила и на материалния закон и като е отхвърлил жалбата като неоснователна, Административен съд - Враца е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,