Решение № 125 от 26.11.2009 г. на ВКС по т. д. № 306/2009 г.

Решение № 125 от 26.11.2009 г. на ВКС по т. д. № 306/2009 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Дария Проданова Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на "Красикапласт" А. срещу Решение № 669/22.12.2009 г. по т. д. № 897/2008 г. на Пловдивския апелативен съд. С. него въззивният съд е обезсилил Решение № 187 от 5.06.2008 г. по т. д. № 349/2004 г. на Пловдивския окръжен съд и е постановил връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Основанието на което е допуснат касационен контрол е по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК - произнасяне по правомощията на въззивния съд, съобразно задължителната съдебна практика - т. 4 и т. 9 на ТР № 1/04.01.2001 г. В отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация Е. "Одет-ИТ-И. Тодоров" е посочил, че въззивното решение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Същото становище подържа и процесуалният му представител в с.з. Ответникът по касация "Агросим" Е., чрез представено по делото писмено възражение изразява становище, че касационната жалба е неоснователна. Като взе предвид доводите на касатора съобразно чл. 290, ал. 2 ГПК, становището на ответника, както и събраните по делото доказателства, Върховният касационен съд, състав на I т.о. приема следното: Жалбата е основателна. Предявени са 10 обективно съединени иска с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ. Твърдението на ищеца по делото Е. "Одет-ИТ-И. Тодоров" е, че "Химик" А. (сега "Красикапласт" АД) му дължи стойността на доставени но незаплатени кашони. Липсва единен договор за доставка, като облигационните правоотношения са материализирани в 10 бр. фактури, представени по делото. Последователно подържаната теза на ответника "Красикапласт" А. е, че едноличният търговец не е материалноправно легитимиран да иска погасяване на задължението. Като трето лице помагач на "Красикапласт" А. ("Химик" АД) е встъпил "Агросим" Е., легитимирайки се като приобретател на спорното вземане. За да отхвърли исковете, първоинстанционният съд се е позовал на това, че след предявяването им, цялото вземане на ищеца-едноличен търговец (възлизащо на 11027.88 лв.) срещу "Химик" А. е прехвърлено с договор за цесия на третото лице помагач. Поради това е отхвърлил исковете позовавайки се на това, че не може да бъде осъден конституирания ответник "Химик" А. да заплати на Е. "Одет-ИТ-И. Тодоров" претендираните суми, доколкото вземането не принадлежи нему. Сезиран с жалбите на едноличния търговец и на третото лице помагач, въззивният съд е счел, че в нарушение на чл. 121 ГПК (отм.), първоинстанционният съд недопустимо се е произнесъл кому принадлежи спорното материално право, като не се е произнесъл по иска с който е бил сезиран. Поради това е обезсилил първоинстанционното решение и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на ПдОС. Въпросът по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е свързан с правомощията на въззивния съд, съобразно задължителната съдебна практика - т. 4 и т. 9 на ТР № 1/04.01.2001 г. Становището на настоящата съдебна инстанция по основателността на жалбата произтича от следното: Твърдяното в касационната жалба противоречие с т. 4 на ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС. не е налице. Хипотезата, разгледана в т.4 на тълкувателното решение в случая е неприложима, доколкото тя касае недостатък на исковата молба, констатиран в рамките на въззивното производство. Изводът на въззивния съд, че първоинстанционното решение е недопустимо, не се основава на разбирането, че то е постановено по нередовна искова молба. Въззивният съд се е позовал на обстоятелство, което е настъпило в рамките на процеса пред ПдОС., като е счел, че то неправилно е било взето предвид при решаването на спора, което пък от своя страна е обусловило недопустимост на въззивния акт. Именно този извод на ПАС., настоящият съдебен състав счита за неправилен, като процесуалният закон е приложен в противоречие с т. 9 на ТР № 1/ от 1.04.2001 г. В конкретния случай, ищецът е цедирал спорното си вземане в рамките на първоинстанционното производство. Приобретателят е встъпил като трето лице помагач, но промяна в главните страни по спора - било по реда на чл. 181 ГПК (отм.), било по реда на чл. 117 ГПК (отм.) няма. Производството е продължило между същите главни страни. С. т. 9 на ТР № 1/2001 г., ВКС. изрично е посочил, че решението на съда се простира и по отношение на встъпилото трето лице, както е по чл. 121 ал. 3 ГПК относно приобретателя на спорното право. Встъпилото лице е обвързано със силата на пресъдено нещо в отношенията с противната страна, а във вътрешните отношения с подпомаганата страна - от задължителната сила на мотивите. В случай, встъпилото трето лице помагач има материалноправното качество на приобретател на спорното право. Т.е. обвързано е в отношенията си с Е. "Одет-ИТ-И. Тодоров" от СПН, а във вътрешните си отношения с "Красикапласт" А. - на решаващите мотиви (чл. 179, ал. 1 ГПК (отм.). Първоинстанционният съд се е произнесъл по обективно съединени осъдителни искове на едноличния търговец срещу акционерното дружество. Дали мотивите са законосъобразни, а крайните изводи по основателността - правилни, това е въпрос по правилността, а не по допустимостта на първоинстанционното решение. Като е обезсилил решението на Пловдивския окръжен съд, въззивният съд е постановил неправилно решение, което ще следва да бъде касирано и делото - върнато на ПАС. за ново разглеждане от друг състав за произнасяне по същество по жалбите на Е. "Одет-ИТ-И. Тодоров" и на "Агросим" ЕООД. При новото разглеждане и на основание чл. 294, ал. 2 ГПК, въззивният съд ще следва да се произнесе и по разноските пред настоящата инстанция. Предвид на горното, Върховният касационен съд - Търговска колегия, състав на I т.о.