Определение № 1833 от 15.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 910/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на В. Хасанова от [населено място], община Търговище, подадена чрез пълномощник, против определение № 11952 от 05.12.2023 г. по адм.д. № 5925/2023 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, с което съдът е оставил без разглеждане искане на Хасанова за отмяна на влязло в сила решение по адм.д. № 188/2021 г. на Административен съд - Търговище. Според частната жалбоподателка определението е неправилно, тъй като срокът за подаване на искането за отмяна не е изтекъл. В. Хасанова твърди, че срокът за допустимостта на искането за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК следва да се брои от датата на относимия за спора новосъздаден документ - удостоверение А1 от 07.04.2023 г. на ТД на НАП - София. Считано от тази дата, искането за отмяна е допустимо, поради което определението на тричленния състав на ВАС е неправилно. Моли същото да бъде отменено и да бъде постановен друг съдебен акт, с който влязлото в сила решение на Административен съд - Търговище бъде отменено като неправилно. Ответникът по частната жалба - директорът на ТП на НОИ - Търговище, не изразява становище. Върховният административен съд, петчленен състав, приема частната жалба за процесуално допустима. Обжалваното определение е надлежно връчено на жалбоподателката на 14.12.2023 г. Частната жалба е подадена чрез куриерска фирма "Еконт" на 21.12.2023 г., видно от проследената пратка 5300537015344 в сайта на дружеството. Подадена е от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. От данните по делото е видно, че тричленният състав на ВАС е сезиран с искане от В. Хасанова за отмяна на влязло в сила съдебно решение № 97/18.08.2021 г. по адм. д. №188/2021 г. на Административен съд - Търговище. Като основание за отмяна искателката е посочила чл. 239, т. 1 АПК - наличие на ново писмено доказателство, което е от съществено значение за делото, което при решаването му не е могло да й бъде известно, а именно удостоверение А1 № 220088379643/ 07.04.2023 г. на директора на ТД на НАП - София. Съдебният състав е установил, че с решението по адм.д. №188/2021 г. Административният съд - Търговище е отхвърлил жалбата на Хасанова срещу решение № 1040-25-28 от 23.06.2021г. на директора на ТП на НОИ - Търговище, с което е потвърдено разпореждане №251-00-473-3 от 11.05.2021г. на началник-отдел "КПК" в ТП на НОИ - Търговище за отказ да бъде отпуснато парично обезщетение за безработица на лицето. След извършена служебна проверка за допустимост на искането за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК съдът е приел, че същото е подадено след изтичане на едногодишния срок по чл. 240 ал. 1, т. 1 АПК. Посочил е, че решението на административния съд е постановено на 18.08.2021 г. и на същата дата е влязло в сила, тъй като е окончателно на основание чл.119 във вр. с чл.117 ал.1, т.2, б."б" КСО. Искането за отмяна е подадено на 25.04.2023 г., т.е. след изтичане на преклузивните срокове по чл. 240, ал. 1, т. 1 АПК. Поради това съдебният състав е оставил без разглеждане искането за отмяна и е прекратил производството по делото. Определението е правилно. Съгласно чл. 240, ал. 1, т. 1 АПК искането за отмяна се подава в тримесечен срок от деня, в който на подателя на искането е могло да стане известно новото обстоятелство или от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство - в случаите по чл. 239, т. 1, но не по-късно от една година от влизане в сила на акта, чиято отмяна се иска. Отмяната на влезли в сила съдебни актове, предвидена в АПК, е извънреден способ за защита. Тъй като чрез него се засяга стабилитета на влезли в сила съдебни актове по административни дела, в кодекса са строго регламентирани основанията за отмяна; съдебните актове, подлежащи на отмяна; лицата, които могат да търсят защита по този ред, както и сроковете за упражняване на това право. В конкретния случай решението на АС - Търговище е влязло в сила на 18.08.2021 г. Неоснователно е възражението на искателката, че същото е влязло в сила след изтичане на 14-дневния срок за касационно обжалване. Предвид предмета на разрешения със съдебния акт правен спор, решението на АС - Търговище е окончателно на основание чл. 119 във вр. с чл. 117, ал. 1, т. 2, б"б" КСО, който предвижда едноинстанционност на този вид спорове. Новото писмено доказателство - удостоверение А1, е издадено на Хасанова на 07.04.2023 г., а искането за отмяна е подадено на 25.04.2023 г. Това означава, че за искателката са изтекли сроковете по чл. 240, ал. 1, т. 1 АПК. Предвиденият в кодекса тримесечен срок е преклузивен и неговото изтичане погасява правото на страната да иска отмяна на основанието по чл. 239, т. 1 АПК. Тримесечният срок от узнаването, което в случая е с най-ранна дата издаването на удостоверение А1, тъй като негов адресат е искателката, се включва в рамките на основния едногодишен срок, чието изтичане преклудира правото да се иска отмяна на влезлия в сила съдебен акт. Това е така дори когато тримесечен срок не е започнал да тече. Пропускането на срока е отрицателна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните за съществуването на правото на съдебно производство за отмяна на влязъл в сила съдебен акт. Съдът следи служебно за спазването на срока за подаването на искането за отмяна, поради което и предвид конкретните данни по делото тричленният съдебен състав правилно е приел, че искането е просрочено, В частната жалба В. Хасанова навежда оплаквания, относими към инстанционното касационно обжалване, поради което не следва да бъдат обсъждани в настоящото производство, тъй като с него не се разрешава по същество материалноправният спор. Предвид изложеното, обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав