Определение № 25 от 24.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4164/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по касационна частна жалба вх.№ 14919 от 25.08.2021 г., подадена от П. А. Д. чрез адвокат И. К. И. от САК срещу Определение № 2103 от 05.08.2021 г. по в.ч.гр.д.№ 1500/2021 г. на САС, VІІ в.гр. състав. Иска се отмяна на определението като неправилно. Ответникът жалбата „Централна кооперативна банка” АД не е подал отговор. Касационната частна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима по смисъла на чл. 274, ал. 3 ГПК. По делото е установено следното: Първоинстанционното гр.д.№ 870/2019 г. на Софийския окръжен съд е образувано по искова молба на касатора срещу Б. Н. Г. за заплащането на парична сума в размер на 356 000 лева, по отношение на която се поддържа, че е представлявала банков влог в „Централна кооперативна банка” АД. Титуляр на влога е бил Е. П. М., който е съставил универсално завещание в полза на касатора. Независимо от последното, цялата сума по влога е получена от преживялата съпруга на завещателя – М. А. М., след смъртта на която правоприемник е ответника Б. Н. Г.. С протоколно определение, постановено в първото о.с.з. 15.10.2020 г., „Централна кооперативна банка” АД е конституирана като трето лице – помагач на ищеца. С молба (л. 229), депозирана в о.с.з.17.12.2020 г. „Централна кооперативна банка” АД е възразила срещу конституирането й в процеса и е представила документи, включително ксерокопие на пълномощно, съставено от името на Е. П. М. и нотариално заверено на 11.04.2007 г., с което упълномощителят овластява съпругата си М. А. М. да оперира неограничено със сметката му в „Централна кооперативна банка” АД (индивидуализирана с IBAN и BIC), като тегли и внася суми без ограничение (л. 232). В становището си пълномощникът на ищеца е заявил, че документът следва да бъде изключен от доказателствата, тъй като не е оригинал или нотариално заверен препис, както и е заявил, че го оспорва по смисъла на чл. 193 ГПК с твърдение, че не носи подпис. Съдът е приел представените от ЦКБ АД документи, включително този от л. 232. В същото о.с.з. 17.12.2020 г. пълномощникът на ищеца е депозирал „Становище” (л. 242 – 244), съдържащо доказателствени искания, включително ЦКБ АД да бъде задължена да представи документа/пълномощно, с което М. А. М. се е легитимирала пред банката на 30.08.2007 г., както и декларация за произход на средствата. По исканията от „Становище”-то съдът се е произнесъл с Определение № 260 058 от 19.01.2021 г., постановено в з.з., като ги е оставил без уважение. В последвалото о.с.з.25.03.2021 г. съдът е дал възможност на ЦКБ АД най-късно в следващото о.с.з. да представи оригинал или официално заверен препис на пълномощното от л. 232, като е отправил предупреждение, че в противен случай документът ще бъде изключен от доказателствата на основание чл. 183 ГПК. Междувременно е постъпила частна жалба с вх.№ 260 857 от 03.02.2021 г. (към корицата на гр.д.№ 870/2019 г.), с която ищецът, чрез своя пълномощник адвокат И., е заявил, че обжалва Определение № 260 058 от 19.01.2021 г. като преграждащо правото му на защита, включително по съображения, че в о.с.з. 17.12.2020 г. съдът не се е произнесъл с определение по чл. 193 ГПК, което той приравнява на отказ от откриване на производство по чл. 193 ГПК. Заявен е петитум въззивният Апелативен съд да отмени Определение № 260 058 от 19.01.2021 г. и да укаже на Софийския окръжен съд да открие производство по чл. 193 ГПК по оспорване на представеното от третото лице-помагач пълномощно, за което се твърди, че е подписано от Е. П. М.. С Разпореждане № 260 353 от 08.03.2021 г. СОС е върнал частната жалба с вх.№ 260 857 от 03.02.2021 г. по съображения, че с обжалваното Определение № 260 058 от 19.01.2021 г. се е произнесъл по доказателствени искания, която категория актове не е сред предвидените в чл. 274, ал. 1 ГПК. Срещу Разпореждане № 260 353 от 08.03.2021 г. е постъпила частна жалба с вх.№ 262 369 от 22.03.2021 г., по която е образувано в.ч.гр.д.№ 1500/2021 г. на САС, ГК, VІІ състав. Апелативният съд е оставил тази частна жалба без уважение по съображения, че е насочена срещу акт, с който съдът се е произнесъл по доказателствени искания. В инкорпорираното в касационната частна жалба изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставя въпросът за допустимостта да се упражни самостоятелен контрол за законосъобразността на определение, с което се оставя без уважение искане за откриване на производство по оспорване на документи по реда на чл. 193 ГПК с довод, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Касаторът се позовава на Определение № 528 от 09.11.2017 г. по ч.гр.д.№ 2877/2017 г. на ВКС, ГК, ІV г.о. и постановеното в противния на последното смисъл Определение № 648 от 25.10.2019 г. по ч.гр.д.№ 2251/2019 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. Касационното обжалване не може да бъде допуснато. Поставеният с изложението въпрос не е обсъждан от въззивния съд, поради което няма обуславящо значение за изхода на делото. По тази причина той не обективира общо основание за допускане на обжалването и е безпредметно да се обсъжда дали са налице допълнителните селективни критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Както е прието и в първоинстанционното Разпореждане № 260 353 от 08.03.2021 г., и във въззивното Определение № 2103 от 05.08.2021 г. по в.ч.гр.д.№ 1500/2021 г. на САС, VІІ в.гр. състав, с частната жалба с вх.№ 260 857 от 03.02.2021 г. е атакувано Определение № 260 058 от 19.01.2021 г., постановено в з.з. С това определение първоинстанционният съд се е произнесъл САМО по доказателствени искания, сред което не е включено искане по чл. 193 ГПК, каквото касаторът поддържа да е заявил в о.с.з. 17.12.2020 г. Съответно – нито първоинстанционният, нито въззивният съд са обсъждали правният проблем дали е допустимо законосъобразността на определение, с което се отказва откриването на производство по чл. 193 ГПК, да бъде обект на самостоятелен контрол по реда на обжалването, отделно от правилността на съответното решение по съществото на спора. Предвид предмета на произнасяне с обжалваното Определение № 260 058 от 19.01.2021 г. (по доказателствените искания, обективирани в „Становище” от л. 242 – 244) както първоинстанционният, така и въззивният съд не са били длъжни да обсъждат въпроса, поставен от касатора с касационната частна жалба. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение