Определение № 152 от 10.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1199/2018 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

С определение от 13.06.2018 г. производството по настоящото дело е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 6 вр. чл. 292 ГПК вр. чл. 17 от Закона за Конституционния съд поради наличие на висящо к.д. № 10/2018 г. по описа на Конституционния съд на РБ.

Налице е произнасяне по поставения въпрос с решение № 15 от 06.11.2018 г. на Конституционния съд на РБ по к. д. № 10/2018 г., поради което и на основание чл.230, ал.1 ГПК производството по настоящото дело следва да бъде възобновено.

Производството е образувано по касационна жалба на Н. Т. Н. и М. Д. Н., подадена чрез адв. А. А. и по касационна жалба на К. К. И. и М. Р. Т., подадена чрез адв. М. Ш. против въззивно решение № 387/24.11.2017 г. по гр.д. № 1388/2017 г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора, с което е потвърдено изцяло решение № 280/26.06.2017 г., постановено по гр.д. № 320/2016 г. на Районен съд – Казанлък.

При обсъждане на оплакванията, твърденията и доводите на жалбоподателите, както и при съобразяване на данните по делото, настоящият състав на Върховния касационен съд, ГК, IV г.о. намира, че е допусната очевидна фактическа грешка при произнасянето на въззивната инстанция.

С решение № 280/26.06.2017 г. на Районен съд – Казанлък по гр.д. № 320/2016 г. е отхвърлен предявеният от К. К. И. против Н. Т. Н. иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на сключения на 28.12.1993г. договор за покупко-продажба на недвижим имот, отразен в нотариален акт № 17, том X., дело № 6505/28.12.1993 г. на нотариус при РС-Казанлък, по силата на който К. К. И. прехвърля на Н. Т. Н. своята 1/2 ид.ч. от правото на собственост върху следния застроен жилищен имот - втория етаж от масивна жилищна двуетажна сграда, състоящ се от две стаи и кухня, както и таванско помещение, гараж и останалите стопански постройки със самостоятелен вход от източната половината на къщата близнак, построена на държавна /сега общинска/ земя от 880 кв.м., находяща се в [населено място], общ. К., съставляваща парцел VІІ-*, в кв. по плана на селото, при съседи: улица, Д. Н. К. и И. Б., срещу настоящи и бъдещи грижи на продавача, докато е жив; отхвърлен е предявеният от Н. Т. Н. против К. К. И. иск с правно основание чл. 97, ал. 1 във вр. чл. 95 ЗЗД за трансформация на задължението му за пожизнени грижи на К. К. И., поето по силата на договор на за покупко-продажба на недвижим имот, отразен в нотариален акт № 17, том ХХVI, дело № 6505/28.12.1993 г. на нотариуса при РС-Казанлък в парично, като неоснователен; по иска с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, предявен от М. Р. Т. против Н. Т. Н. и М. Д. Н. е развален договор за покупко - продажба на недвижим имот, отразен в нотариален акт № 179, том III, рег.№ 4991, нот. дело № 579/21.11.2011г. на нотариус Р. Б. с рег. № * при Нотариална камара [населено място] с район на действие РС - К., по силата на който М. Р. Т. прехвърля на Н. Т. Н. и М. Д. Н. следния свой личен недвижим имот: първи жилищен етаж, реално обособен, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения в етажа, както и избено помещение с вход южно през кухнята, построен в източната половина от двуетажна масивна жилищна сграда, къща-близнак, построена на основание отстъпено право на строеж върху общинска земя от 880 кв.м., за която по плана за регулация на [населено място], общ. К., одобрен със заповед № 366 /1990 г. на кмета на Община-К. е отреден урегулиран поземлен имот /УПИ/ VII-*, в кв. , ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж, при граници на целия имот: от изток-улица, от запад-край на регулацията, от север- УПИ VI - *, от юг- УПИ IX - * и УПИ VIII - * срещу даване на издръжка и гледане, и при запазено право на ползване и обитаване на първия етаж, ведно с избеното помещение и принадлежащите идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж, всичко в полза на К. К. И. и Н. И. И., заедно и поотделно, до края на живота им, както и срещу заплащане на сумата от 5 085 лв., поради неизпълнение на задължението за издръжка и гледане на К. К. И.; отхвърлен е предявеният от М. Р. Т. против Н. Т. Н. и М. Д. Н. иск с правно основание чл. 57, ал. 2 ЗЗД за сумата от 25 000 лв., представляваща стойността на недвижимия имот, по отношение на който е развален договор за покупко - продажба на недвижим имот, отразен в нотариален акт № 179, том III, рег.№ 4991, нот. дело № 579/21.11.2011г. на нотариус Р. Б. с рег. № * при Нотариална камара [населено място] с район на действие РС – К., срещу задължение на купувачите за издръжка и гледане по предявен иск след отчуждаването му, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.02.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен; по иска с правно основание чл. 72 ЗС М. Р. Т. е осъдена да заплати на Н. Т. Н. и М. Д. Н. сумата от 1 250 лв., представляваща част от сумата, с която се е увеличила стойността на имот – първи жилищен етаж, реално обособен, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения в етажа, както и избено помещение с вход южно през кухнята, построен в източната половина от двуетажна масивна жилищна сграда, къща-близнак, построена на основание отстъпено право на строеж върху общинска земя от 880 кв.м., за която по плана за регулация на [населено място], общ. К., одобрен със заповед № 366 /1990 г. на кмета на Община-К. отреден урегулиран поземлен имот /УПИ/ VII-*, в кв. , ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж, при граници на целия имот: от изток-улица, от запад-край на регулацията, от север- УПИ VI - *, от юг- УПИ IX - *и УПИ VIII – *, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 24.02.2016 г. до окончателното изплащане. Присъдени са съдебни разноски.

Въззивният Окръжен съд – Стара Загора е сезиран с въззивна жалба на К. К. И. и М. Р. Т., подадена чрез адв. Ш., против първоинстанционното решение във „всичките му части с изключение на частта, с която е развален договорът по иска на М. Т. против ответниците Н. и М. Н. относно недвижим имот, отразен в нотариален акт № 179/2011 г. на нотариус Р. Б., поради неизпълнение на поетото задължение за издръжка и гледане“ и въззивна жалба на Н. Т. Н. и М. Д. Н., подадена чрез адв. А. А., против първоинстанционното решение в частта, с която по иска с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, предявен от М. Р. Т. против Н. Т. Н. и М. Д. Н. е развален договор за покупко - продажба на недвижим имот, отразен в нотариален акт № 179, том III, рег.№ 4991, нот. дело № 579/21.11.2011г. на нотариус Р. Б. с рег. № *** при Нотариална камара [населено място] с район на действие РС – К.. Следователно предмет на обжалване пред въззивния съд е цялото първоинстанционно решение.

В мотивите на обжалваното въззивно решение № 387/24.11.2017 г. по гр.д. № 1388/2017 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора по иска с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договора, обективиран в нотариален акт № 179, том III, рег.№ 4991, нот. дело № 579/21.11.2011г. на нотариус Р. Б. с рег. № *** при Нотариална камара [населено място] с район на действие РС – К., е посочено, че е налице договор от „смесен характер“ – в частта, с която имотът е прехвърлен за сумата от 5 085 лв. договорът има характер на покупко-продажба, а в другата му част, с която правото на собственост е прехвърлено срещу насрещното задължение на приемателя да дава издръжка и гледане в полза на трети за договора лица – К. К. И. и Н. И., заедно и поотделно, до края на живота им – има алеаторен характер. В частта относно изплащането на паричната сума договорът имал всички белези на покупко-продажба и не подлежи на разваляне. Останалата част от договора е квалифицирана като договор в полза на трети лица по смисъла на чл. 22, ал. 1, изр. 2 ЗЗД. Окръжен съд – Стара Загора е посочил, че по делото няма доказателства К. и Н. И. да са приели уговорката в тяхна полза и да са заявили изрично, че ще се ползват от договора, следователно не се дължи нищо по договора. Посочил е, че липсват доказателства и третото лице да е искало изпълнение на задължилото се лице, поради което няма и как да се приеме за неизпълнение на задълженията. Посочил е, че относно М. Т. липса активна легитимация за завеждане на иска за разваляне на договора от 2011 г., тъй като тя е получила паричната сума за имота си, а е сключила договора в полза на трети лица, но последните не са приели уговореното и следователно Т. не е в състояние да иска и изисква от Н. и М. Н. изпълнение на договора за издръжка и гледане. Съобразил е и данни относно пазарната цена на имота във връзка с уговорените престации и в заключение е посочил, че „ няма част от договора, която да подлежи на отмяна“. В допълнение са изложени мотиви, че Н. и М. Н. са платили цена по договора от 22 000 лв., лично и чрез трети лица са изпълнявали задължения по договора, но след 2014 г. К. К. И. е отказвал да приеме изпълнение, поради което задълженията на приобретателите за полагане на грижи се погасили, тъй като изпълнението им е възможно само в натура.

По отношение на иска с правно основание чл. 97, ал. 1 вр. чл. 95 ЗЗД за трансформация на задължението за полагане на грижи в парично задължение, Окръжен съд – Стара Загора е посочил, че „тук правилно е уважен иска, и не е следвало задълженията на Н. Т. Н. и М. Д. Н. да се трансформират в парично“ – л. 25, ред 29. Излага още обаче, че са били налице всички основания за това, тъй като К. И., К. Т. и М. Т. съзнателно и целенасочено създават пречки и проблеми по бъдещото изпълнение на задълженията по договора, а за добросъвестните Н. и М. Н. е бил налице правен интерес от трансформиране на задълженията за издръжка и гледане към К. И. по нотариален акт № 179, том III, рег.№ 4991, нот. дело № 579/21.11.2011г. на нотариус Р. Б. с рег. № *** при Нотариална камара [населено място] с район на действие РС – К. в парични такива, като с оглед размера на пенсията му, здравословното състояние и потребности, справедливо е да плащат на И. по 20 лв., считано от датата на предявяване на иска. Посочил е „налице е вина, умишлени действия с цел създаване на препятствия за изпълнение на договора, той подлежи на отхвърляне, и следва да се уважи насрещния иск за трансформация“

В заключение Окръжен съд – Стара Загора приема, че „следва да отхвърли изцяло въззивните жалби, като неоснователни и недоказани, и да се потвърди изцяло атакуваното първоинстанционно решение“.

Диспозитивът на решение № 387 от 24.11.2017 г. на Окръжен съд – Стара Загора по възз.гр.д. № 1388/2017 г. е: „Потвърждава изцяло решение № 280/26.06.2017 г., постановено по гр.д. № 320/2016 г. по описа на РС-Казанлък“.

Видно от мотивите на въззивната инстанция Окръжен съд – Стара Загора намира предявеният иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на сключения договор, обективиран в нотариален акт № 179, том III, рег.№ 4991, нот. дело № 579/21.11.2011г. на нотариус Р. Б. с рег. № *** при Нотариална камара [населено място] с район на действие РС – К., за неоснователен. Въпреки това потвърждава изцяло първоинстанционното решение № 280/26.06.2017 г. на Районен съд – Казанлък по гр.д. № 320/2016 г., включително и в частта, с която искът е уважен. Освен това от мотивите на въззивното решение става ясно, че е налице основание за трансформация на задължението за полагане на грижи и издръжка на приобретателите по същия договор в парично задължение, дори е определен размер от 20 лв., но и този извод на съда не е отразен в крайното му решение. Налице е несъответствие между формираната воля и нейното външно изразяване. Окръжен съд – Стара Загора е пропуснал в решението да изрази волята си по отношение на исковете с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД и чл. 97, ал. 1 вр. чл. 95 ЗЗД, т.е. липсва отменителен диспозитив и съответно диспозитив, с който искът по чл. 87, ал. 3 ЗЗД да бъде отхвърлен, а искът по чл. 97, ал. 1 вр. чл. 95 ЗЗД да бъде уважен, съгласно формираната воля на въззивната инстанция.

Поради изложеното съставът на ВКС, ГК, IV г.о. счита, че преди произнасянето по реда на чл. 288 ГПК, включително и предвид проверката на интереса от обжалване, делото следва да бъде върнато на постановилия въззивното решение състав на Окръжен съд – Стара Загора за поправяне на тази очевидна фактическа грешка в диспозитава на решението му.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.