Определение № 60418 от 25.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 2412/2021 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Г. П. К. против определение № 264/25.10.2021 г. по ч.т.д.№ 348/ 2021 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя, на основание чл. 83 ал. 2 ГПК, за освобождаване от заплащане на държавна такса по подадената от същия касационна жалба срещу постановеното по същото дело въззивно решение. Жалбоподателят се позовава на предходно постановено от първоинстанционния съд, при администриране на подадена от страната въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, при идентични обстоятелства относно личния й статус, здравословно и имущественото й състояние, частично освобождаване от заплащане на държавна такса по подадената от нея въззивна жалба. Намира, че при липса на промяна в релевантните за преценката на съда обстоятелства, а от друга страна – поради неотчитане на междувременно проявила се значителна инфлация, като утежняващ положението на молителя фактор, вкл. предстоящия зимен сезон, натоварен с допълнителни разходи по отопление, атакуваното определение се явява неправилно. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното: Молителят Г. П. К. е ответник по предявен от ЗК „ Лев Инс„ АД регресен иск, за осъждането му да възстанови на застрахователя заплатените от същия обезщетения, за претърпени от трето лице имуществени и неимуществени вреди, в причинна връзка ПТП, настъпило по вина на Г. К., ведно със законни лихви върху главниците. С определение от 12.04.2021 г., в хода на администриране на подадена от К. въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, на основание чл. 83 ал. 2 ГПК съдът е освободил частично въззивника от заплащане на държавна такса за въззивно обжалване, последната в размер от 1 314,93 лева, до размера на 814,93 лева, т.е. е оставил без уважение молбата за освобождаване от дължима държавна такса по подадената въззивна жалба в размер на 500 лева. Съдът е съобразил деклариран месечен доход от 1200 лева, притежание на собствено жилище от 80 кв.м. и 1 300 кв.м. земеделска земя, както и автомобил от 2005 г., при незначителни суми по сметки на лицето. Позовал се е на непълнота на декларираните обстоятелства, в относимост към твърденията на молителя и конкретно, че дължи и заплаща издръжка за непълнолетния си син, съответно размера й. Въпреки изложени мотиви за недобросъвестност на молителя при декларирането на други възможни и значими за производството обстоятелства, съдът е счел, че установените обуславят непосилност за заплащане на пълната държавна такса и възможност за поемането й до размер от 500 лева. С подаване на касационна жалба срещу въззивното решение, Г. К. отново е предявил молба за освобождаване от държавна такса в идентичен, дължим размер от 1 314,93 лева. Декларирал е месечен доход от 1 200 лева, обстоятелството, че не упражнява друга дейност, вкл. като търговец или земеделски стопанин - източник на доходи, че не е в граждански брак, нито живее на семейни начала с друго лице, че притежава в съсобственост жилище от 80 кв.м. и 1 300 кв.м. земеделска земя, както и автомобил, произведен 2005 г., че не притежава дялове и акции в търговски дружества, нито парични влогове. Декларирал е добро здравословно състояние, несвързано с разходи. Въззивният съд е оставил молбата без уважение, като се е позовал на месечния доход на лицето от 1 200 лева и безпроблемното му здравословно състояние, неналагащо разходи. Споделил е като значими и всички декларирани и съобразени и от първоинстанционния съд активи – земеделска земя от около 2 дка, жилище, лек автомобил. Не е мотивирал извода си, с оглед обективното разминаване между установения сигурен месечен доход на лицето и размера на дължимата държавна такса, надхвърляща го, при липса на обоснован извод и за друг сигурен допълнителен източник на възможни доходи на молителя. Частната жалба е частично основателна. В практиката на ВКС / така определения по ч.т.д.№ 250/2019 г. на І т.о., ч.т.д. № 2139/2014 г.на ІІ т.о., ч.т.д.№ 230/2011 г. на ІІ т.о., ч.т.д.№ 564/2010 г. на ІІ т.о., ч.т.д.№ 2492/2013 г. на ІІ т.о., ч.гр.д.№ 335/2009 г. на ІІІ г.о., ч.гр.д.№ 3339/2013 г. на І г.о.,ч.гр..д.№ 1839/2013 г.на ІV г.о. и ч.гр.д.№ 2664/2016 г. на ІV г.о. и др. / безпротиворечиво се приема,че при произнасяне по молбата по чл.83 ал. 2 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка налице ли са предпоставките за приложение на нормата във основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и други обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на задължението за внасяне на държавна такса за производството по делото, като след изясняване на общото материално състояние на страната е длъжен да извърши съпоставка с пълния размер на дължимата държавна такса, за да прецени, дали страната разполага с достатъчно средства за заплащането й. В случая въззивният съд, макар и да е изброил предпоставките по чл. 83 ал. 2 от ГПК, не е преценил съотношението на установеното чрез декларацията материално положение на ищеца с пълния размер на дължимата държавна такса, за да направи извод дали страната разполага с достатъчно средства за заплащането й. Доказан е сигурен доход на молителя в размер на 1 200 лева, макар непосочен с конкретен произход. Декларираното жилище, при това в съсобственост, по местонахождение на адресната регистрация на страната, е основателно да се зачете, като ползвано за лични нужди и изключено от имущество – възможен източник на допълнителен доход / арг. от принципната му несеквестируемост в изпълнително производство /. Притежанието на значително остаряло МПС и земеделска земя, с площ малко повече от декар, не обосновават извод за възможен, като необременителен в реализирането му допълнителен източник на доход / спрямо критерии като обективно състояние на имуществото, местонахождение, реален пазарен интерес /, в размер, позволяващ заплащане на държавна такса, надвишаваща единствено сигурния месечен доход от 1 200 лева. Правилно, като недекларирано изрично и с конкретен размер, съдът не е съобразил заплащана от молителя издръжка на непълнолетно дете. От друга страна, както многократно е имал повод да посочи настоящият състав, производството по чл. 83 ал. 2 ГПК не цели да осигури комфорт на страната, чрез необременяването й по какъвто и да било начин, запазвайки предходния й стандарт на живот, а единствено да осигури разумно съотношение между възникналия й разход за такси и разноски по производството и минимално необходимите средства за издръжката й. В този смисъл, при съобразяване на материалните възможности на молителя, със сигурен или поне преценим като възможен в значителна степен източник на приход, спрямо размера на дължимата държавна такса, ще следва да се отчете и факта надхвърля ли този месечен доход размера на минималната работна заплата, утвърден за страната. Минималната работна заплата е нормативно определения долен праг на заплащане на труда, за който законодателят е приел, че има капацитета да осигури минимални средства за съществуване. С ПМС №331 / 26.11.2020 г. МРЗ, считано от 01.01.2021 г. МРЗ е определена на 650 лева бруто. Макар нормативното й определяне да предпоставя съобразяване на конкретните икономически условия, безспорно същите към м. септември 2021 г. / датата на депозиране на касационната жалба на страната / и понастоящем / с оглед момента на евентуалното заплащане на дължимата държавна такса / са значително променени: инфлацията бележи бързи темпове, налице е осезаем скок в цените на основни хранителни продукти и горивата, като се отчете и предстоящия зимен сезон. Тези обстоятелства е следвало да бъдат съобразени, като междувременно настъпили, вкл. след произнасянето на първоинстанционния съд по молбата, с правно основание чл. 83 ал.2 ГПК, както и като обуславящи неадекватност на нормативно определения размер на МРЗ, приложима като критерий. Съобразявайки ги, настоящият състав намира, че молбата следва да се уважи до размера на 1 014, 93 лева, съответно - да се остави без уважение за сума от 300 лева, които Г. К. ще следва да заплати по подадената касационна жалба. Водим от горното, Върховен касационен съд,първо търговско отделение