Решение № 8396 от 29.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7312/2025 г.

Производството е касационно, по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от " НОВИМЕД КАРДИО" ЕООД, против Решение № 15135 от 05.05.2025 г., постановено по адм. д. № 11565/23 година от Административния съд София-град, в частта, в която съдът се е произнесъл по съществото на спора С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил иска " НОВИМЕД КАРДИО" ЕООД срещу НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ за заплащане на обезщетение за претърпени вреди от пропуснати ползи в размер на 76 285, 31 лева и представляващи законна лихва в размер на 58 445, 26 лева от наложения запор върху сумата от 125 155, 32 лева по банкова сметка на дружеството при "ОББ" АД, за периода от 02.03.2018 година/ датата на налагане на запора/ до 07.10.2022 година / датата на вдигане на запора като незаконосъобразно наложен/ и намаляване имуществото на дружеството от заплатени възнаградителни лихви в размер на 10 960 лева по Договор за заем от 17.08.2018 година и Анекс към него от 20.12.2019 година, мораторни лихва в размер на 6880, 05 лева по данъчни задължения, неплатени в срок поради наложените запори за периода от 02.03.2018 година до 07.10.2022 година, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на присъдените суми. Със същото решение ищецът е осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение, а в полза на АССГ сумата от 1711 лева изплатен депозит за вещо лице. Със решението, съдът е върнал исковата молба на „НОВИМЕД КАРДИО“ ЕООД срещу НАП за заплащане на законната лихва върху претендираната сума от 76 285, 31 лева считано от момента на установяване незаконността на акта/ действието на НАП- налагането на запора до датата на неговата отмяна -07.10.2022 година и е прекратил производството по делото в тази част. В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради наличие на касационните основания по чл.209, т.3 АПК – неправилно приложение на материалния закон, допуснати от съда съществени съдопроизводствени нарушения и необоснованост. Подробно са посочени конкретни възражения за неправилност на съдебното решение, които ще бъдат обсъдени по-долу в решението. Ответникът – Националната агенция за приходите, чрез своя процесуален представител оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор, постъпил на 08.07.25 година и по съображения, изложени в проведеното по делото открито съдебно заседание. Върховната касационна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд преценява касационната жалба като допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която подлежащото на обжалване съдебно решение е неблагоприятно. По основателността й приема следното: Производството пред административния съд е образувано по искова молба на „НОВИМЕД КАРДИО" ЕООД срещу НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ, за заплащане на обезщетение за претърпени вреди- пропуснати ползи в размер на 76 285, 31 лева и представляващи законна лихва в размер на 58 445, 26 лева от наложения запор върху сумата от 125 155, 32 лева по банкова сметка на дружеството при "ОББ" АД за периода от 02.03.2018 година/ датата на налагане на запора/ до 07.10.2022 година / датата на вдигане на запора като незаконосъобразно наложен/ и намаляване имуществото на дружеството от заплатени възнаградителни лихви в размер на 10 960 лева по Договор за заем от 17.08.2018 година и Анекс към него от 20.12.2019 година, мораторни лихва в размер на 6880, 05 лева по данъчни задължения, неплатени в срок поради наложените запори за периода от 02.03.2018 година до 07.10.2022 година, законна лихва върху претендираната сума считано от момента на установяване незаконността на акта/ действието на НАП- налагането на запора – датата на неговата отмяна -07.10.2022 година, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на присъдените суми. Твърденията на ищеца са, че с Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки от 02.03.2018 година е наложен запор върху банковите сметки на дружеството като по този начин, дружеството е било лишено от възможността да ползва паричните си средства в размер на 125 155, 32 лева, а в резултат на спирането на ревизията в рамките на близо 4 години, както и в резултат на наложената обезпечителна мярка – запор на банковата сметка, дружеството е било лишено в един неразумно продължителен период от време да оперира със собствените си парични средства и на фона на намалените приходи и невъзможността да бъдат обслужвани текущите задължения към НАП, същото е започнало да трупа лихви върху необслужваните задължения, които допълнително са утежнили финансовото положение на ищеца. Управителят е бил принуден да вземе в заем в лично качество, в размер на 100 000 лева от физическото лице, за срок от една година и с годишна лихва в размер на 8%, а веднага след получаването на заема сумата е била пренасочена от едноличния собственик към ЮЛ, като управителят в нормални условия никога не би се съобразил с тези условия и след близо 4 години ревизията е възобновена. Ревизионното производство е приключило с издаването на РА, който е отменен изцяло, но в хода на продължилото ревизионно производство е продължено действието на наложените обезпечителни мерки, а вследствие на отмяна на РА са отменени всички наложени обезпечителни мерки и всички действия, извършени в хода на ревизионното производство са незаконосъобразни, вследствие на което ищецът е претърпял посочените в исковата молба вреди, представляващи пропуснати ползи. Административен съд София-град е установил следното: Със ЗВР от 18.12.2017 година на Началник сектор " Ревизии" при ТД на НАП е възложено извършването на ревизия на " Новимед Кардио" ЕООД, за установяване на отговорност за задълженията на " Медалайн" ЕООД за периода от 01.05.2017 година до 30.09.2017 година, по чл. 177 от ЗДДС. На 02.03.2018 година Публичен изпълнител при ТД на НАП – София е наложил предварителни обезпечителни мерки на ищеца предвид това, че ще се затрудни събирането на публичното вземане в предполагаем размер на 125, 155, 32 лева, от които главница в размер на 118 193, 54 лева и лихва в размер на 6961, 78 лева към 01.03.2018 година, чрез запор върху налични и постъпващи суми в две търговски банки и забранил разпореждане със запорираното имущество. Със Заповед от 29.03.2018 г. ревизията на ищец е спряна за срок до влизане в сила на ревизионния акт по производството на доставчика " Медалайн" ЕООД / старо име "Новимед" ЕООД/. На 24.08.2018 година е сключен договор за паричен заем от управителя на дружеството, в лично качество като заемополучател е получил сумата от 100 000 лева, поемайки задължение да я върне за срок от 12 месеца при договорена лихва от 8% годишно. Сумата е преведена по банковата му сметка на 24.08.2018 година. На 27.08.2018 година управителят на дружеството, като физическо лице е предоставил на " Новимед Кардио" ЕООД сума в размер на 137 000 лева, като заемателят се задължил да върне заемната сума по реда и съгласно договора като заплати лихва в размер на 8% годишно, договорен е срок на договора 16 месеца. Сумата е преведена по банковата сметка на ищеца на дата 27.08.2018 година. На 20.12.2018 година е сключен анекс към договор за паричен заем от 27.08.2018 година, с който е удължен срокът за връщане на заема от 27.08.2018 г. считано до 31.12.2022 година. Със Заповед от 28.02.2022 г., началник сектор " Ревизии" при ТД на НАП - София възобновил производството по извършване на ревизия на " Новимед Кардио" ЕООД считано от 28.02.2022 година и определил срока на възобновяването до 07.03.2022 година. Със Заповед за изменение на ЗВР от 01.03.2022 година органът възложил ревизията определил нов срок за завършване на ревизията на ищеца до 05.05.2022 година. На 19.05.2022 година е съставен РД, с който е предложено да бъдат установени задълженията по чл. 177 от ЗДДС. На 14.07.2022 година е издаден Ревизионен акт, с който са установени задължения по чл. 177 от ЗДДС в размер на 168 627, 49 лева главница и лихва. На 29.07.2022 година ищецът депозирал жалба срещу издадения РА до Директор на Дирекция ОДОП. С Постановление за продължаване действието на наложени предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 6 от ДОПК от 09.08.2022 година Публичен изпълнител при ТД на НАП продължил действието на наложените предварителни обезпечителни мерки, наложен с ПНОМ от 02.03.2018 година, с което е наложен запор върху налични и постъпващи суми в размер на 125 155, 32 лева в две търговски банки. С Решение № 1514/21.09.2022 година на Директор на Дирекция ОДОП е отменен РА № Р-22221017008933-091-001/14.07.2022 година, издаден от органи по приходите при ТД на НАП- София, с който на "Новимед Кардио" ЕООД е ангажирана отговорност по чл. 177 от ЗДДС за невнесен данък по 177 фактури, издадени от "Медалайн" ЕООД и декларирани от последния в Дневник за продажби и в СД по ЗДДС за данъчни периоди от месец 05. 2017 година до месец 09. 2017 година. На 07.10.2022 година публичен изпълнител при ТД на НАП- София отменил запора, наложен с постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки от 02.03.2018 година и постановление за наложени обезпечителни мерки от 09.08.2022 година върху налични и постъпващи суми в две търговски банки на ищеца. По делото е назначена, изслушана и приета като неоспорена от страните, съдебно-счетоводна и допълнителна експертиза, и втора допълнителна. Допуснати са от съда и свидетелски показания за обстоятелството, защо се е стигнало до получаване на заем от друг субект, какво е било финансовото състояние на дружеството след налагането на запор и след спирането на ревизията. С оглед на така установената фактическа обстановка, Административен съд София- град е приел следното от правна страна: Съдът е преценил исковата молба като допустима, отхвърляйки възражението на процесуалния представител на ответника по иска, че искът е недопустим, защото постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки не е отменено по съдебен или административен ред и липсва първата предпоставка за допустимост на иска - отменен по съответния ред незаконосъобразен акт. Съображенията на първоинстанционния съд за този извод са, че твърденията на ищеца са, че налагането на обезпечението представлява незаконосъобразно действие и, че след като е отменен ревизионният акт по административен ред, то не е имало необходимост от издаване на постановлението за продължаване срока на наложените предварителни обезпечителни мерки и органът следва да възстанови състоянието преди отмяната на акта, както и се навеждат доводи за незаконосъобразно протекло ревизионно производство, продължило повече от 4 години, а спирането на ревизията също е незаконосъобразно действие, като съдът следва да прецени всички относими факти и то по същество в посока разглеждане на иска относно основателността или неоснователността му и съдебната практика на ВАС е категорична, че следва съдът при подобни случаи да разгледа спора по същество, а не да прекратява производството поради недопустимост на иска. Първоинстанционният съд по съществото на иска е преценил, че той е недоказан. Съдът подробно е очертал в решението си правната рамка на отговорността на държавата за вреди, съдържанието, което тя въвежда в института на отговорността на държавата за причинени вреди. Посочил е и съдебна практика по приложението на този институт. Приел е, че искът е насочен срещу надлежен ответник - Национална агенция по приходите, която съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗНАП е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в София и органът, издал постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки е публичен изпълнител при ТД на НАП- София, а органите издали ревизионния акт и заповедите за спиране и възобновяване на ревизията също са органи по приходите при ТД на НАП- София. Подробно е посочил в решението, правомощията на органите по приходите, както са регламентирани в ДОПК, какво представлява ревизията, пред кой орган и как може да се обжалва ревизионният акт, с който тя приключва. Посочил е, също така, кой събира публичните вземания и какви са правомощията на публичния изпълнител. Подробно се е спрял на правната уредба в ДОПК – чл. 121 и сл. за налагането на предварителни обезпечителни мерки, кой може да ги поиска, кога могат да се поискат, с каква цел, кой ги налага, за какъв срок, как се обжалват, как и кога могат да бъдат продължени. Съдът е приел въз основа на твърденията в исковата молба и уточнителната молба към, че ищецът претендира заплащане на обезщетение, представляващо законната лихва в размер на 58 445, 26 лева върху запорираната по банковата сметка на дружеството в ОББ сума в размер на 125, 155, 32 лева, отнасяща се за периода от 02.03.2018 г. до 07.10.2022 година. Въз основа на доказателствата по делото и изричното признание на ищеца посочено в становището му ( лист 449 и 450 от делото), съдът е приел, че ищецът не е обжалвал Постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки по предвидения в закона ред и то е произвело своето действие. Съдът е констатирал липсата на доказателства и, че ищецът е обжалвал и Постановлението за продължаване срока на наложените предварителни обезпечителни мерки от август 2022 година. Установил е, че отмяната на Постановлението за налагане на предварителните обезпечителни мерки е извършено от публичния изпълнител, не от съда или от по-горестоящия административен орган на 07.10.2022 година, както и че през периода от издаване на постановлението до неговата отмяна от публичния изпълнител липсвали доказателства ищецът да е поискал замяна на наложените обезпечителни мерки с други по вид обезпечителни мерки съобразно нормата на чл. 199 от ДОК, сочеща, че публичният изпълнител или съдът може по искане на длъжника да допусне заменянето на обезпечение с друго равностойно обезпечение. Въз основа на неоспореното заключение по основната съдебно- счетоводна експертиза, което съдът е преценил като обективно и компетентно изготвено е приел за установено, че "Новимед кардио" ЕООД е извършвало стопанска дейност и е реализирало приходи през периода 2019 година - 2022 година включително, които се запазват сравнително стабилни, както и че финансовите резултати на "Новимед кардио" ЕООД през изследвания период са положителни, като през 2016 година – 2017 година са на ниво около 30000 лева, нарастват през 2018 година и 2019 година на ниво около 130 000 лева и след това спадат на 80 000 лева през 2020 година и 2021 година, като през 2022 година отново нарастват на 130 000 лева годишно. Констатирано е, че според данните не се наблюдава изменение на стопанско-икономическите показатели на дружеството след налагането на запора в началото на 2018 година до 2022 година включително, а общо заплатени лихви по задължения към републиканския бюджет през периода 02.03.2018 година - 07.10.2022 година - 17 840, 12 лева. От допълнителната съдебно – счетоводна експертиза- втора, неоспорена от страните, съдът е установил, че дружеството- ищец е обслужвало задълженията си към доставчици, като е поддържало остатъци неуредени задължения всяка година в размер, съизмерим с остатъка от предходния период, които представляват около 30% средно от дължимите суми, задълженията към персонала за разплащания своевременно и няма остатъци за следващ период, задълженията към бюджета и за осигурителни вноски имат остатъци за следващи периоди, като задълженията за данъци са се увеличили през 2018 година, но след това намаляват, като относителният дял на неуредените задължения за данъци е 3% от общо дължимите средно за разглеждания период, като задълженията за осигурителни вноски към края на всяка година имат по- висок относителен дял на неразплатените, като от 28 % за 2018 година нарастват на 75% през 2019 година, след което спадат на 13% през 2020 година, 10% през 2021 година и на 7 % през 2022 година, разплатените по банков път задължения са в по- малък размер и относителните дялове на остатъците са по- големи, а от представеното Банково извлечение за движението на парични средства по сметката на ищеца в ОББ с титуляр" Новимед каридо" ЕООД е видно, че има постъпления и плащания, но няма следа за всеки ден или всеки месец от изследвания период и не може да се каже, какви парични средства ищецът е притежавал като суми над запорираната по банковата сметка, като дружеството е извършвало разплащания по свои задължения от получаваните постъпления и от салдата по сметки 501- Каса в лева и 503- Разплащателна сметка в лева се извеждат наличности на парични суми към края на периодите, превишаващи запорираната сума по банковата сметка. От втората допълнителна съдебно счетоводна експертиза, неоспорена от страните, което отново съдът е преценил за обективно и компетентно изготвено, е установил, че съгласно получените от НАП Справки за задълженията и плащанията по години, вещото лице е изчислило общо платени суми за лихви по декларирани от дружеството- ищец публични задължения през периода 02.03.2018 година до 07.10.2022 година в размер на 4106, 47 лева, като не са включени лихви по РА по чл. 177 от ЗДДС за 2022 година. Административният съд е формирал извод, че ищецът е имал процесуалната възможност да обжалва постановлението за налагане на предварителните обезпечителни мерки по реда на чл. 197 от ДОК. Приел е, че не е налице хипотезата на чл. 204, ал. 4 от АПК, както ищецът е поддържал. Обосновал е извода си на първо място с това, че издаването на постановление за налагане на обезпечителни мерки не е бездействие, което да бъде установено от страна на съда в хода на производството по иска за заплащане на обезщетение, нито пък е действие; на второ място, незаконосъобразното действие, респективно незаконосъобразно бездействие на административен орган или на длъжностно лице могат да бъдат само- фактическо действие, което се предприема без правно основание- нормативен или административен акт, бездействие, изразяващо се в неизвършване на фактическо действие, което органът или длъжностното лице са задължени да извършат по силата на закон или бездействие на административен орган или длъжностно лице по негово задължение, произтичащо пряко от нормативен акт. Съдът е посочил, че незаконосъобразно действие по смисъла чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не може да бъде юридическо или правно действие, защото незаконосъобразното правно действие е незаконосъобразен юридически акт, който или е незаконосъобразен административен акт и в този случай отговорността пак ще бъде по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, но не за вреди от незаконосъобразни действия, а ще бъде за вреди от незаконосъобразен акт или е сделка по смисъла на гражданското право, осъществена от държавен орган, който е юридическо лице и в този случай, отговорността за вреди ще бъде по правилата на гражданското право. Същото се отнасяло и за незаконосъобразното бездействие на административен орган. Първоинстанционният съд се е обосновал и със съдебна практика на ВАС, че неоснователни бездействия на административен орган по смисъла на чл. 204, ал. 4 от АПК са налице само при неизвършване на фактически, но не и на правни действия. Посочил е, че юридическите действия трябва предварително да бъдат отменени като административни актове, за да е допустимо сезирането на съда на посоченото основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Издаването на постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки не представлява фактическо бездействие, нито пък фактическо действие, а представлява административен акт. Наведените доводи, че издаденото Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки е незаконосъобразно, както и Постановлението за продължаване срока на наложените предварителни обезпечителни мерки от август 2022 година едва с исковата молба и то след като ищецът е пропуснал възможността да ги обжалва, не води до извод, че налагането на запора, продължаване срока на действие на ПНОМ и отмяната му от публичния изпълнител, представляват фактически действия, които следва да се разгледат в светилната на ЗОДОВ, респективно на това да бъдат предмет на проверка като фактически действия по реда на ЗОДОВ, защото издаването на двете постановления не са фактически действия, а актове, по отношение на които ДОПК е предвидил ред за оспорване. Съдът е продължил анализа си, че налагането на запора също не е фактическо действие, а е инкорпорирано в постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки и е наложено именно с ПНОМ, както и продължаването срока на действие на предварителни обезпечителни мерки също не е фактическо действие, тъй като е разпоредено с постановлението за продължаване срока на наложените обезпечителни мерки. Констатирал е, че липсвали доказателства след налагането на запора върху банковите сметки, ищцовото дружество да е било в невъзможност да осъществява своята търговска дейност и наложената обезпечителна мярка да е довела до изтеглянето на заем от 100 000 лева. Съдът е посочил, че длъжникът може винаги да замени наложеното обезпечение с пари, неотменяема и безусловна банкова гаранция или държавни ценни книжа, като отказът на публичния изпълнител за замяна на наложеното обезпечение, включително на обезпечителните мерки по чл. 121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5, подлежи на обжалване по реда на чл. 197 ДОПК. Съдът е преценил, че ищецът е проявил процесуално бездействие, от което той не следва да се ползва, за да претендира вреди под формата на законна лихва в размер на 58 445, 26 лева от налагането на запора до отмяната му 07.10.2022 година. По отношение на ревизионния акт, съдът е посочил, че е последващо издаден и сам по себе си не води до невъзможност за ищеца да разполага с паричните си средства и макар, и отменен, този акт не може да се разглежда като предпоставка за ангажиране отговорността на Националната агенция по приходите и след като мерките не са били обжалвани и актовете, с които са наложени не са отменени, на ищеца не се дължи обезщетение за вреди. Основание за присъждането на обезщетението е незаконната административна дейност, каквато в случая не била установена по предвидения в закона ред, като обстоятелството, че обезпечителните мерки се прилагат в ревизионното производство, приключило с издаването на незаконосъобразен ревизионен акт, не водело до друг извод, защото законността на мерките не се контролира с обжалването на крайния акт, а те подлежат на самостоятелно обжалване и само ако бъдат отменени, може да се търси отговорност от юридическото лице, чийто орган е причинил вреди при извършването на административна дейност в противоречие с нормативните изисквания. Съдът се е позовал и на съдебна практика на ВАС. Съдът е анализирал характера на законната лихва, посочвайки, че тя е обезщетение, предвидено за репариране на вредите от забавено изпълнение на парично задължение, което предполага наличие на главен дълг. Наложената на ищеца обезпечителна мярка запор върху банковите му сметки не пораждала парично задължение в неговата правна сфера за престиране на запорираната сума тъй като нито със самия запор, ищецът е изпаднал в забава, нито от налагане на обезпечението, като ищецът не доказал да е изпаднал в забава на плащания, а напротив плащал е задълженията си към доставчици, в който смисъл е заключението на вещото лице, изготвило основната съдебно- счетоводна експертиза. Невъзможността за ползване на запорираната сума от търговец се свързвала с предположение за неосъществена печалба от търговски оборот и ако лихвата се търси като обезщетение за вреди, следва да се докажат конкретни вреди. Дори да се приеме, според първоинстанционния съд, че за част от периода на запора, дружеството има по сметката си в търговската банка част от запорираната сума, не се е доказало, че тази сметка в банка не се олихвява, нито че дружеството има депозитна или друг вид сметка в банка, по която ползва лихва за вложени парични суми и е имал намерение да вложи тази сума по такава сметка и съответно не е реализирал лихва, която иска да реализира в този период, като не е ясен и размерът на тази лихва, евентуално пропусната лихва, предоставяна от банка или друга подобна институция. Съдът се е позовал на решение на Върховния административен съд, за да приеме, че в случай, че по сметката са били налице постъпления след налагането на запора, те биха били запорирани само до неговия размер. Със сумите над този размер дружеството би имало възможност да оперира и да ги използва за дейността си. Съдът се е позовал също така на факта, че в исковата молба не са въведени обстоятелствата във връзка с развиваната от дружеството дейност в исковия период, необходимостта да ползва банковата си сметка, да получава и извършва плащания, за които запорът да представлява пречка. Преценил е, че представените с исковата молба доказателства не доказват, че е настъпила конкретна вреда от наложения запор на банкова сметка с въпросните постановления. Посочил е също така, че тежестта на доказване е върху ищеца, в съответствие с общото правило на чл. 154, ал. 1 ТПК, вр. чл. 144 АПК и негова е и тежестта да установи и докаже, че със сигурност би получил законната лихва върху сумата от 125 155, 32 лева, която твърди, че е налична по банковата му сметка, за периода на исковата претенция. Приел е, че не се е доказало запорираната банкова сметка на лицето в ТБ "ОББ" АД дали е разплащателна или депозитна сметка, а в случай, че е депозитна сметка, дружеството би получавало от банката лихва върху наличната сума. Формирал е извод, че в конкретния случай ищецът не е изпълнил задължението си да докаже претендираният от него размер на обезщетението. Приел е за недоказана и причинната връзка, тъй като не било доказано, че вредите, които претендира ищеца под формата на законна лихва и пропусната полза в размер на 58 445, 26 лева са пряка и непосредствена последица от запорирането на сметката му. След като е посочил, кои са преките и непосредствените вреди, съдът е приел, че в конкретния случай не е налице причинно-следствена връзка между издаденото ПНПОМ и твърдените вреди. До същия извод съдът е стигнал и във връзка с твърдението на ищеца, че вследствие на налагането на ПНОМ, е претърпял и имуществена вреда в размер на 10 960 лева заплатени възнаградителни лихви по Договор за заем от 27.08.2018 година и Анекс към него от 20.12.2019 година, считано от 27.08.2018 година до 31.10.2022 година – датата на последната погасителна вноска. Посочил е, че заетата сума и уговорените лихви по договорите за заем са в резултат на граждански отношения между физически лица и търговски отношения между физическо лице и търговец. По своята правна същност лихвата по договора представлява цената или възнаграждението, което заемополучателят е длъжен да плати на кредитора, за ползването на предоставените му парични средства. Не е доказана причинена вреда във връзка с тези договори, която да е пряка последица от издаденото постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки и служебно отмененото Постановление на дата 07.10.2022 година. Съдът е посочил в допълнение, че дружеството е имало правната възможност на основание чл. 229 от ДОПК да поиска разрешение за неотложни плащания свързани с основната му дейност, но същото не се е възползвало от тази правна възможност. Посочил е също така, че ищецът е разполагал с правната възможност за замяна на наложените обезпечителни мерки с друго равностойно обезпечение по реда на чл. 199 от ДОПК, като ищецът не се е възползвал от тези правни възможности. Приел е за недоказано обстоятелството, че ищецът не е имал други възможности, освен да сключи договорите за заем и да плати лихва по тях. Съдът не е споделил доводите на процесуалния представител на ответника по иска, за нищожност на договорите за заем поради противоречието им с добрите нрави, посочвайки, че в производство по ЗОДОВ, съдът не може да обявява нищожност на договори, нито по пътя на косвения съдебен контрол, нито в самото производство по ЗОДОВ. Като недоказан и неоснователен е преценен и искът за заплащане на обезщетение в размер на 6 880, 05 лева, представляващи заплатени лихви за просрочени публични задължения към НАП, в т. ч. задължения за ДОО, ДЗПО, ЗО за периода от налагането на запора на 03.02.2018 г. до 07.10.2022 година. Според съда, неизпълнението на задълженията на ищеца към НАП не може да е вследствие на наложения запор с ПНОМ, нито пък от спирането на ревизионното производство, нито от издаване на РА, който впоследствие е отменен. Посочил е, че ревизионното производство е било спряно на основание чл. 34, ал. 5 от ДОПК и то със Заповед за спиране на ревизия от 29.03.2018 година, като отново липсват доказателства ищецът да я е оспорил. Преценил е, че спирането на ревизията не представлява фактическо действие, което да е незаконосъобразно и чиято незаконосъобразност може да бъде установена в хода на производство по реда на чл. 1 от ЗОДОВ, именно поради извършването му със заповед, по отношение на която законодателят е предвидил изричен ред и срокове за обжалване. По този начин мотивиран, административният съд е приел, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по исковете. По иска за заплащане на законната лихва върху сумата от 76 285. 31 лева, от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, съдът е преценил искането като неоснователно, посочвайки, че задължението за лихва има акцесорен характер и следва съдбата на главното вземане. Предвид обстоятелството, че исковете за заплащане на обезщетение за имуществени вреди са неоснователни, то и искът за заплащане на законната лихва е неоснователен. Предвид изхода на спора, съдът е присъдил в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лева, като е обосновал присъдения размер. Ищецът е осъден на основание чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ да заплати по сметката на АССГ изплатените от бюджета на съда суми за вещо лице в размер на 1711 лева. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав преценява обжалваното решение като правилно. При постановяването му, съдът не е допуснал съдопроизводствени нарушения. Решението е обосновано и правилно от гледна точка на приложимия материален закон. Съдът е обосновал решаващите си изводи с подробни съображения, които се споделят напълно от касационния състав, което прави ненужно повтарянето им. Правилно е преценено от административния съд, че предявеният иск е бил допустим за разглеждането му по същество. Тази преценка съответства на твърденията на ищеца в исковата му молба и направеното впоследствие уточнение, от които следва, че поддържаната теза е, че вредите са от незаконосъобразни действия на длъжностни лица на ответника и отменен като незаконосъобразен краен акт, с който е завършило ревизионното производство, отменящ всички актове и действия, извършени преди това. Въпрос на основателност, а не на допустимост е преценката, доколко в основата на твърдените вреди са именно сочените от ищеца фактически основания и доколко последните или част от тях представляват или не фактически действия. Правилна е преценката на съда, че наложените предварителни обезпечителни мерки на ищеца не са в резултат на фактически действия на длъжностни лица на ответника, а са резултат на актове на публичния изпълнител, които са могли да бъдат оспорени относно тяхната законосъобразност пред съда. Безспорно установено е по делото, че постановленията за налагане на предварителни обезпечителни мерки не са обжалвани, поради което няма основание да се приеме обратното на това, че законосъобразно са произвели действието си. Безспорно установено е също така, че РА, с който е завършила ревизията в рамките на която са наложени предварителните обезпечителни мерки е отменен по реда на обжалването му по административен ред. Не може да бъде споделено виждането на касатора, че отмяната на ревизионния акт има ретроактивно действие, като въз основа на него биват отменени със задна дата и всички съпътстващи ревизионното производство актове и действия на приходната администрация. Подобен извод не следва от разпоредбите в ДОПК, регламентиращи ревизионното производство и налагането на предварителни обезпечителни мерки във връзка с него. Напротив, законодателят в Глава двадесет и четвърта ДОПК е предвидил, че отмяната на обезпечението може да стане или от съда по реда на обжалването му, или от органа, който го е наложил (било служебно или по искане на длъжника). Тоест, отмяната на обезпечението включително в случаите, в които то е наложено като предварителна обезпечителна мярка става с нарочен акт, а не мълчаливо с отмяната на Ревизионния акт и отмяната на обезпечението е занапред, а не с обратно действие. Това разрешение в ДОПК следва логиката на законодателя в ГПК, където е предвидено, че наложеното обезпечение във връзка с предявен иск, се отменя не с решението, с което съдът се е произнесъл по иска, а с последващо решението съдебно определение. Не може да се сподели възражението на касатора, че тъй като ПНПОМ има второстепенна роля спрямо РА, изпълнението на който цели да обезпечи, не може необжалването му да е самостоятелен аргумент за неоснователност на исковата претенция при положение, че РА е отменен. Първоинстанционният съд е изложил подробни съображения по този въпрос, към които следва да се добавят и следните. Отмяната на РА във връзка с обезпечаване изпълнението, на който е наложено предварителното обезпечение, не се отразява на законосъобразността на ПНПОМ, а не целесъобразността на искането по повод на което е допуснато, която съдът не може да контролира. В налагането на предварителни обезпечителни мерки участват два органа на НАП - орган по приходите и публичен изпълнител. Органът по приходите иска обезпечението, а публичният изпълнител го налага. На обжалване, респективно на контрол подлежи само актът на публичния изпълнител, наложил обезпечението, но не и искането на приходния орган, поставил началото на производството по налагане на обезпечението. Предпоставките за законосъобразност на наложеното предварително обезпечение се съдържат в ДОПК – чл.121, чл. 195 и те са в кумулативност, в две групи – положителни и отрицателни. Положителните са - наличие на висящо ревизионно производство; мотивирано искане от орган по приходите до публичния изпълнител (чл. 121, ал.1 ДОПК); исканото обезпечение да е съразмерно ( чл.195, ал. 7 ДОПК). Отрицателните са – исканото обезпечение върху активи да не води до сериозно възпрепятстване дейността на лицето или ако това е невъзможно да не доведе до спиране на дейността на лицето ( чл. 121, ал. 2 ДОПК). По тези кумулативни нормативно установени предпоставки се произнася съдът при преценка законосъобразността на обжалваното постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки. По отношение на искането на приходния орган за налагане на обезпечението, съдът може да контролира наличието на мотиви в него. Съдът не може да контролира самата преценка на органа по приходите, който е поискал налагането на предварителни обезпечителни мерки и доколко тя е била вярна и обективна. С оглед употребения в чл. 121, ал. 1 ДОПК израз „може“, то органът по приходите разполага със свободата да прецени във всеки конкретен случай, има ли или не, необходимост от налагането на предварителни обезпечителни мерки. Тази свобода не е неограничена и изцяло субективна, тъй като правомощието може да се упражни единствено и само за постигане на целите, посочени в разпоредбата. Упражняването на това правомощие обаче е резултат на субективното възприятие на органа по приходите на информацията при извършване на ревизията, която от една страна може да е неправилно възприета и анализирана, а от друга, до която съдът няма достъп при обжалването на ПНПОМ. Тоест, тестът за правилността на преценката на органа по приходите и нейната целесъобразност относно искането за налагане на предварителните обезпечения е РА. С оглед принципа за съразмерност, който следва да се съблюдава във всяко едно административно производство, допуснатото предварително обезпечение дори да е било законосъобразно от гледна точка на предпоставките за това в ДОПК, е нецелесъобразно, поради невярната преценка на приходния орган, който го е поискал, ако РА е отменен или ревизията е завършила, без да се установят задължения за ревизираното лице. Законът (ЗОДОВ, чл. 19 ЗНАП, чл.16 ДОПК) обаче въздига като основание за получаване на обезщетение за вреди само незаконосъобразната административна дейност, но не и нецелесъобразната. Вярно е, че употребеният израз в чл. 19 ЗНАП и чл. 16 ДОПК е „незаконни“, но в посочените закони не е налице допълнителна разпоредба, която да определя смисъла на тази дума за целите на тези закони, като различаваща се по съдържание от думата „незаконосъобразни“. От друга страна, в ЗНАП и ДОПК не е предвиден нарочен иск за вреди в полза на ревизираното лице от наложени предварителни обезпечителни мерки в случаите, в които ревизионното производство приключва благоприятно за него, било поради отмяна на РА по реда на обжалването му, било поради неустановени с РУ задължения, какъвто законодателят изрично е предвидил в чл. 403 ГПК за ответника срещу ищеца, който е предявил иска и е поискал обезпечението във връзка с него, но е загубил делото. Неоснователно е позоваването на касатора на чл. 301 АПК, тъй като хипотезата на тази разпоредба предвижда изпълнен административен акт, който е отменен след това, какъвто не е настоящият случай, тъй като ПНПОМ не са отменени. Правилен е решаващият извод на съда, че наложеното обезпечение на банковите сметки на ищцовото дружество не са в резултат на незаконосъобразни фактически действия на длъжностни лица на ответника. Наложеното предварително обезпечение е резултат на искане, което слага началото на процедурата, и е чест от нея, която завършва с индивидуален административен акт. Не се споделят съображенията на първоинстанционния съд за недоказаност на вредата в размер на пропуснатия приход от лихви върху запорираната сума. Лихвата е обезщетение за липсата на възможност за получаване на доходи от задържаната, в случая запорираната сума. Възможно е да има случаи, в които размерът на компенсаторните лихви да надвишава действително претърпените от данъчнозадълженото лице вреди, но, както се сочи в Решение на СЕС от 28 февруари 2018 г. по дело С-387/16, "... това е само последица от система на обезщетение с фиксиран размер, която по своето естество не отразява действително претърпените загуби, които данъчнозадълженото лице може да претърпи по преценка на националния законодател. В зависимост от случаите обезщетението под формата на лихви може да бъде по-голямо или по-малко от действителните загуби." В конкретния случай обаче, данните по делото разкриват, че ищецът е допринесъл за настъпването на твърдените от него вреди. Ищецът е разполагал с множество правни средства да избегне или да сведе до минимум твърдяната вреда, чието обезщетяване претендира. Тези правни средства са посочени от административния съд – възможността да обжалва постановлението за налагане на предварителните обезпечителни мерки като незаконосъобразно и възможността да обжалва продължаване на действието му, възможността да обжалва спирането на данъчното производство, възможността да иска замяна на обезпечителната мярка и възможността да иска освобождаване на суми за неотложни разплащания. Известна е практиката на Съда на Европейския съюз още от решението по делото Brasseriedu pecheur et Factortame ( т. 84 от решението), че ако ищецът разполага с правни средства за защита, той трябва да прояви разумната грижа да ги използва, за да предотврати или намали вредите си и националният съд, сезиран с иска за заплащане на обезщетение следва да съобрази това при преценката на вредата и нейния размер. Това изискване в националното ни право е въведено с чл. 5 ЗОДОВ. В конкретния случай е обосновано да се приеме, че ищецът ако беше използвал всички или някои от предоставени му от ДОПК средства за защита срещу наложения му запор и за получаване на достъп до сумите по него, не би понесъл вредите, които твърди или поне би ги свел до минимум. По тези съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд