Определение № 203 от 23.09.2015 г. на ВКС по т. д. № 389/2014 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Постъпила е молба вх. № 7654/28.05.2015 г. от Валентин И. В. за изменение по реда на чл.248 ГПК на постановеното по делото решение № 47 от 28.05.2015 г. в частта за разноските. Молителят твърди, че с решението не са му присъдени разноски в размер на сумата 3 980 лв., включващи адвокатско възнаграждение за първата инстанция в размер на 1 950 лв., държавна такса за касационно обжалване в размер на 30 лв. и адвокатско възнаграждение за подаване и подписване на касационната жалба в размер на 2 000 лв. Поради това моли решението да бъде изменено в частта за разноските, като му бъдат присъдени допълнително дължимите разноски от 3 980 лв. Ответникът ЗД „Б. И.” оспорва молбата по чл.248 ГПК като неоснователна по съображения в писмен отговор от 15.09.2015 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Молбата е процесуално допустима - подадена е по пощата в преклузивния едномесечен срок по чл.248, ал.1 ГПК от надлежна страна. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. С постановеното по настоящото дело решение № 47 от 28.05.2015 г., в зависимост от крайния изход на делото, ответникът ЗД [фирма] е осъден да заплати на ищеца - касатор Валентин И. В. разноски по чл.78, ал.1 ГПК за всички съдебни инстанции в размер общо на сумата 9 081.34 лв. Сумата 9 081.34 лв. съставлява сбор от разноските, поискани и посочени като дължими от процесуалния представител на касатора адв. Ж. Д. в списък по чл.80 ГПК, представен в откритото съдебно заседание на 25.03.2015 г. Според съдържанието на списъка, претендираното адвокатско възнаграждение за първата инстанция е в размер на 2 000 лв. В същия размер е и адвокатското възнаграждение, претендирано за производството пред ВКС. Плащането на възнагражденията е удостоверено с приложени към делото договори за правна защита и съдействие. Като разноски по делото е посочена и заплатената по сметката на ВКС държавна такса от 555.67 лв., включваща 30 лв. - държавна такса по 18, ал.2, т.1 ГПК от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, и 525.67 лв. - държавна такса по чл.18, ал.2, т.2 ГПК от Тарифата. Изложените обстоятелства сочат, че с решението си по делото Върховният касационен съд е присъдил на касатора всички разноски, които са посочени като извършени в списъка по чл.80 ГПК и за които е направено искане в хода на устните състезания по делото. Поради това молбата за изменение на решението в частта за разноските е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,