Определение № 8447 от 08.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6795/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на „Медицински център Миладиноски“ ЕООД – гр. Черноморец, Бургаска област срещу определение № 4022/29.05.2024 г., постановено по адм. дело № 858/2024 г. по описа на Административен съд – гр. Бургас, с което е оставено без уважение искането на „Хоспис Миладиноски“ ЕООД и „Медицински център Миладиноски“ ЕООД за спиране на предварително изпълнение на заповед № РД – 09 – 314/13.05.20224 г. на кмета на Община Камено, Бургаска област. Релевират се оплаквания, че обжалваното определение е постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 във връзка с чл. 236 АПК. Според частния жалбоподател неправилно първоинстанционният съд е приел, че същият не е адресат на предварителното изпълнение на посочената заповед, като твърди, че наемното правоотношение е действително и е описано подробно във входираната жалба до съда, както и че търговското предприятие е прехвърлено на основание чл. 15 ТЗ с договор с нотариална заверка на подписите – „Хоспис Миладиноски“ ЕООД е прехвърлило част от предприятието си досежно дейността на дружеството в Община – Камено, гр. Камено на „Медицински център Миладиноски“ ЕООД, като договорът бил представен на съда, но не е отразен в мотивите на определението му. В тази връзка в частната жалба се сочи решение по гр. дело № 2591/2016 г. на Върховния касационен съд (ВКС),I ГО. С оглед посоченото твърди, че неправилно съдът е приел, че той не е адресат на предварителното изпълнение. За неправилно се приема и приетото от съда, че не са налице основания за спиране на предварителното изпълнение. Предвид фактическата обстановка частният жалбоподател счита, че става дума за издадена заповед на кмета на Община Камено, с която се лишава същата община от единствения функциониращ медицински център, който има на разположение и това обстоятелство е известно на съда с жалбата, с която е сезиран. Съдът е описал в определението си подробно какви щети според жалбоподателя ще бъдат нанесени на самото дружество и в последните думи на изречението съдът е посочил “…както и медицинското обслужване на населението“. От това жалбоподателят прави извод, че съдът е наясно, че ако предварителното изпълнение на заповедта не бъде спряно, населението на гр. Камено ще остане без медицинско обслужване. Развити са доводи, че здравеопазването е основен приоритет в Република България и подобно пренебрежение от страна на съда към обществените отношения, които се засягат с атакуваната заповед, е недопустимо, тъй като те са от първостепенно значение. С предварителното изпълнение на тази заповед жалбоподателят счита, че цял град остава без никакво специализирано медицинско обслужване. Относно доказването на вреди в обществените отношения, в частната жалба се приема, че на съда били представени трудовите договори на лекарите, които работят в болницата, както и списък със записани часове за прегледи и медицински интервенции. Недопустимо според жалбоподателя се приема в обжалваното определение, че това не е важно обстоятелство. Неправилно жалбоподателя счита, съдът е приел, че описаните вреди не са доказани, въпреки представените по делото фактури от извършени от медицинския център ремонти на имота, трудови договори на докторите, фактури за закупена модерна медицинска техника и др. Жалбподателят счита, че административният съд не е компетентен да присъжда пропуснати ползи или неимуществени вреди и затова не е ангажирал допълнителни доказателства за това. Твърди, че е доказано, че от една страна на едно от дружествата „Хоспис Миладиноски“ ЕООД са вложени около 400 000 лв., за да може да работи по 11 специалности, а договора за наем е за 60 месеца и прекратяването му на 15 – ия месец, и изземването на 18-ия месец несъмнено води до икономическа вреда – инвестицията е разчетена за 60 месеца и съкращаването на договора за наем е без мотив с времето, е безсъмнено доказана вреда. Иска се отмяна на обжалваното определение и да се присъдят сторените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по частната жалба кмета на Община Камено, Бургаска област в депозирано по делото писмено становище, я оспорва с искане същата да се отхвърли като неоснователна и да се остави като правилно обжалваното определение. Твърди, че договорът по чл. 15 ТЗ не е вписан в Търговския регистър, а също и, че прехвърлянето на предприятието е станало след прекратяване на наемния договор. По повод посоченото в частната жалба, че с прекратяване на договора за помещенията, населението на гр. Камено остава без медицинско обслужване, ответникът по частната жалба изрично е посочил, че вече е налице проведена обществена поръчка за предоставяне на медицински услуги, същата е приключила и е сключен договор з избрания изпълнител. "Хоспис Миладиноски" ЕООД - гр. Черноморец, не е взел становище. Върховният административен съд счита, че частната жалба е процесуално допустима, разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Пред първоинстанционния съд „Хоспис Миладиноски“ ЕООД и „Медицински център Миладиноски“ ЕООД са обжалвали заповед № РД – 09 – 314/13.05.2024 г. на кмета на Община Камено, с която е разпоредено на основание чл. 65, ал.1 от Закона за общинската собственост (ЗОбС) да се изземе от „Хоспис Миладиноски“ ЕООД кабинети № 18, № 10, № 13 и № 14 от първия етаж на поликлиниката в гр. Камено, както и помещение на бившата регистратура, също на първия етаж на сградата на поликлиниката и е определен 7 – дневен срок за доброволно изпълнение. С жалбата е направено и искане за спиране на предварителното изпълнение. Първоинстаницонният съд е посочил, че обжалваният акт подлежи на незабавно изпълнение по силата на закона – чл. 65, ал. 4 ЗОбС., т.е. административният орган не е длъжен да излага конкретни мотиви. Посочено е в обжалваното определение, че целта на спиране на изпълнението на административния акт е да се осигури защита на лицето, подало жалбата. При липса на нормативно определени критерии, чрез които да се преценява основателността на искането за спиране, съдът е посочил, че съдебната практика е възприела като основен критерий възможността за настъпване на евентуални сериозни неблагоприятни последици от предварителното изпълнение на акта за жалбоподателя. В процесния случай съдът е приел, че в тежест на жалбоподателя е да противопостави вреда на защитения от закона обществен интерес и да установи наличието на нови факти и обстоятелства, поради които спирането на изпълнението на акта би се явило основателно. Доказателства за значителна или трудно поправима вреда, настъпването на която да е достатъчно вероятно, не са ангажирани от жалбоподателя, като според съда жалбоподателят само е посочил, че договорът с общината е сключен за 60 месеца, от дружеството е извършена инвестиция, не е нарушило условията по договора, както и е сключило трудови договори с персонал, който ще остане на улицата и 25 000 души население ще останат без лекарски грижи и ще се наложи да ходят до областния център. Посочено е в обжалвания съдебен акт, че доказателства за настъпване на значителни и труднопоправими вреди не са представени, а описаните в жалбата обстоятелства не могат да бъдат квалифицирани като нови обстоятелства, които са настъпили в резултат на предварителното изпълнение. Съдът е изложил мотиви, че само наличието на нови обстоятелства е основание за спиране. Обжалваното определение е правилно като краен резултат. Правилно съдът е приел, че предварителното изпълнение в случая не е по разпореждане на административен орган, а е по силата на закона – чл. 65, ал. 4 ЗОбС. Обосновано е посочено от решаващия съд, че в такъв случай не се излагат мотиви за предварителното изпълнение. Правилно съдът е приел, че в тежест на жалбоподателя е да установи наличието на нови факти и обстоятелства, за да бъде спирането на изпълнението основателно, както и чрез надлежни доказателства да установи, че предварителното изпълнение би могло да причини трудно поправими и значителни вреди. В частната жалба пространно жалбоподателят е описал какви вреди за населението на гр. Камено може да се причинят от лишаването му от медицински грижи, поради което ще се засегнат обществените отношения, които за града са от първостепенно значение. Оставането на града без специализирано медицинско обслужване наистина е проблем за населението, но това правилно съдът е приел, че не е основание за спиране на предварителното изпълнение. Освен това следва да се посочи, че при направено искане за спиране на посоченото предварително изпълнение, жалбоподателят е следвало да докаже, че за него, а не за други лица ще настъпят вреди, които да са труднопоправими и значителни. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 166, ал.2 АПК. Със защитата на чужд интерес не може да се обоснове спиране на предварителното изпълнение, каквото е искането на жалбоподателя. Представените в съдебното производство от жалбоподателя фактури за извършен ремонт на имота, трудови договори на докторите, които работят в центъра и фактури за закупуване на медицинска техника, не могат да обосноват трудно поправими и значителни вреди за жалбоподателя, поради което правилно не е ценил тези доказателства. Относно правният интерес от искането за спиране на предварителното изпълнение от „Медицински център Миладиноски“ ЕООД настоящият съдебен състав не е съгласен с приетото от съда, че липсва правен интерес, тъй като заповедта на кмета не го засяга относно описа и изземването на посочените в заповедта помещения. Наистина по делото е налице договор по чл. 15 ТЗ с нотариална заверка на подписите за прехвърляне на част от дейността от „Хоспис Миладиноски“ ЕООД на „Медицински център Миладиноски“ ЕООД, вкл. и по договора с Община Камено за помещенията, фигуриращи в заповедта за изземване. Относно установеното по делото, че договорът за наем на процесните помещения е бил прекратен на 06.04.2024 г. Този договор не е вписан в търговския регистър, но съдебната практика е категорична, че вписването има само оповестително действие, поради което частният жалбоподател се е легитимирал като лице, което има правен интерес да иска спиране на предварителното изпълнение. Въпреки изложените мотиви, че издадената заповед на кмета за изземване е по отношение само на "Хоспис Миладиноски" ЕООД, съдът се е произнесъл по същество на искането на „Медицински център Миладиноски“ ЕООД, като по този начин е приел, че това дружество може да иска спиране на предварителното изпълнение, отхвърляйки като неоснователно искането му, т.е.е съдът се е произнесъл по същество на направеното от посоченото дружество искане за спиране на предварителното изпълнение. Настоящият съдебен състав счита, че като краен резултат с мотивите на съда за липса на доказателства за значителни и труднопоправими вреди от предварителното изпълнение на заповедта на кмета на Община Камено, обжалваното определение на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 във връзка с чл. 236 АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Четвърто отделение