Определение № 795 от 12.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 2588/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ЗД „Бул Инс“ АД чрез адв. Ал. И. срещу решение № 675 от 06.06.2024г. по в.гр.д. № 241/2023г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решението по т. д. № 239/2021г. на Окръжен съд София за уважаване на иска на М. Д. за сумата над 120 000лв. до 180 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина й Б. С. и за уважаване на иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, предявен от Й. С. - сестра на Б. С., за сумата 80 000лв. Обезщетенията са присъдени на основание чл.432,ал.1 КЗ във връзка с настъпило на 06.07.2021г. пътно произшествие по вина на застрахования при ответното застрахователно дружество ЗД „Бул Инс“АД водач на лек автомобил „Сузуки В.“ рег. [рег.номер на МПС] И. И.. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като противоречащо на материалния и процесуалния закон и е недопустимо, тъй като са били налице предпоставките за спиране на производството поради наличие на висящ наказателен процес във връзка с процесното пътно произшествие. Искането е за отмяна на решението и отхвърляне на иска на М. Д. за разликата над 120 000лв. и отхвърляне изцяло иска на Й. С.. В инкорпорираното в касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационното обжалване са посочени въпросите: 1/ „ Дължи ли се обезщетение като наследник от съответен кръг наследници, и при какви доказателства по делото, предвид и разясненията в ТР №1/21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС, че е необходимо да се касае за „особено близка връзка с починалия и, че обезщетението се дължи по изключение?“ Посредством въпроса се оспорва изводът на САС, че е доказана материалната легитимация на сестрата да получи обезщетение за морални вреди от смъртта на Б.. Според касатора, малката разлика във възрастта между роднините по съребрена линия изключва възможността за създаване на заместваща връзка като между родител и дете. Касаторът се позовава и на противоречие на обжалвания акт с цитирана практика по чл.290 ГПК. 2/ „Разпоредбите на пар.96 и чл.493а КЗ противоречат ли на практиката на СЕС и на Директива 2009/103 ЕО?“ 3/ „ Относно критерия за определяне на справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение за причинени на пострадалия при ПТП неимуществени вреди“. Обжалващата страна се позовава на противоречие на обжалваното решение с ППВС № 4/1968г. и решения на ВКС. Твърди се, че решението е очевидно неправилно поради „противоречие на основни принципи в правото относно деликта, както и на закона и на събраните по делото доказателства“. Акцентира се и на функционалната отговорност на застрахователя, а в конкретния случай не било проведено пълно доказване на претърпените от ищците вреди. Възразява се, че съдът безкритично е възприел показанията на разпитания свидетел. В писмен отговор ищците оспорват наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на жалбата. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Застрахователното дружество е обжалвало пред въззивния съд уважаването на иска на ищцата М. Д. за сумата над 120 000лв. до присъдените 180 000лв. изцяло уважаването на иска на Й. С.. Въз основа на свидетелските показания съставът на САС е приел за установено, че ищцата Й. Е. С. е била на на 15 г. към момента на смъртта на своя брат, който е починал на 23 г. Когато баща им напуснал семейството, Й. била много малка - на три години и Б. станал за нея едновременно и брат, и баща. Й. се превърнала в най-важния човек в живота на брат си, той се грижел за нея, като я закрилял и й помагал. Двамата обсъждали заедно проблеми и неща, които тревожели Й.. След като научили новината за смъртта на Б. момичето изпаднало в много тежко психическо състояние, била „неадекватна“, спряла да ходи на училище, животът й напълно се променил. В светлината на указанията, дадени в ТР №1/2018г. на ОСНГТК на ВКС, въззивната инстанция е обсъдила, че в процеса на доказване ищцата Й. С. установява превишаващи обичайните негативни емоционални изживявания, които една сестра изпитва при смъртта на своя брат. От показанията на свидетелката съдът е приел за доказано, че ищцата и починалият неин брат са имали силна и трайна емоционална връзка, почиваща не просто на формалния факт на тяхното родство, но и на обич, подкрепа и споделеност, надхвърлящи обема на обичайните отношения между брат и сестра. Те са разчитали един на друг, помагали са си, братът Б. е поел и функциите на баща за сестра си, след като родителят напуснал семейството, докато тя била много малка. Счетено е, че духовната връзка между брат и сестра не е била прекъсвана до момента на неговата смърт, а загубата му се е отразила изключително негативно върху емоционалната сфера на момичето, оставила е дълбок и траен отпечатък в съзнанието й - спряла да посещава училище и да общува. Счетено е за установено при условията на пълно и главно доказване, че духовната връзка между Й. и починалия е била по-дълбока и по-силна, в сравнение с обичайната такава между брат и сестра. Поради установените силни, интензивни страдания от смъртта на един от най-близките хора в живота на ищцата, въззивният състав е обосновал, че е справедливо тя да получи заместващо обезщетение. При тези мотиви на въззивната инстанция, настоящият състав счита за неоснователно искането за допускане на касационното обжалване по първия въпрос. Съставът на САС изрично е обсъдил, че в конкретния случай за претендираното от сестрата Й. обезщетение за неимуществени вреди не е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо, вследствие смъртта на близкия човек, преживелият родственик да установи, че е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в ППВС № 4/25.05.1961г. и ППВС № 5/24.11.1969г., предвиждащи право на обезщетение само за най-близките на починалия. В обжалваното решение събраните доказателства по делото относно наличието на трайна и дълбока емоционална връзка на ищцата с починалия й брат са подробно обсъдени, изложени са съображения относно доказателствената стойност на свидетелските показания, обосновано е значението на конкретните обстоятелства, относими към установяване на материалноправната легитимация на ищцата и въз основа на тях е формиран изводът за изключителност /по смисъла на тълкувателното решение/ на родствената връзка между ищцата и починалия, като претърпените морални страдния именно поради естеството на сложилите се житейски отношения надхвърлят нормално присъщите за съответната степен на родство. В практиката на ВКС, създадена в приложение на ТР №1/2018г. на ОКНГТК на ВКС се приема, че житейските ситуации и обстоятелства, придаващи на определена родствена връзка характеристиката на изключителна, не могат да бъдат изброени изчерпателно, но обективни основания за възникване на такава връзка могат да бъдат съжителство между братя и сестри, които нямат отделни семейства, полагане на грижи за непълнолетни брат или сестра, когато по причина на заболяване, смърт или дезинтересиране, работа в чужбина, такива грижи не могат да бъдат предоставяни от родители, съпруг или други лица (решенията по т.д. № 2383/2021 г., I т. о., т.д. № 1389/2021 г., I т. о., т.д. № 1010/2022 г., II т. о., т.д. № 1220/2021 г., II т. о., т.д. № 990/2022 г., I т. о., т.д. № 2536/2022 г., II т. о. и др.). В обжалваното решение въззивната инстанция в съответствие със съдебната практика е изследвал конкретните житейски причини от значение за установяване на степента на свързаност на претендиращия обезщетението и загубения родственик. Тя е съпоставена с привързаността между починалия и най-близките му, активно легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди съгласно ППВС № 4/25.05.1961г. и ППВС № 5/24.11.1969г. В резултат на задълбочен анализ е обосновано заключението за създадена по-голяма близост от тази, считана за нормална за съответната родствена връзка брат-сестра. Съображенията на въззивната инстанция са основани на извода, че починалият брат и майка им, са били за Й. от най-крехка възраст нейното семейство и закрила. Не следва касационното обжалване да бъде допуснато и по втория въпрос. С § 96, ал. 1 ЗИД на КЗ /ДВ, бр. 101 от 2108 г./ дължимото обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ се ограничава само до определена максимална сума, която е по-малка от посочените в член 1, параграф 2 от Втора директива 84/5, кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно застраховката „Гражданска отговорност“. Съгласно Решение на СЕС по дело С-277/12: не се допуска национална правна уредба, съгласно която, задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства да покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството, настъпила при пътнотранспортно произшествие, само до определена максимална сума, която е по-малка от посочените в член 1, параграф 2 от Втора директива 84/5. член 3, параграф 1 от Директива 72/166 и член 1, параграфи 1 и 2 от Втора директива 84/5. По тези съображения в съответствие и с решението по т.д.№ 1252/2021г. на 2 т.о. на ВКС въззивната инстанция е приела, че разпоредбата от КЗ, на които застрахователното дружество се позовава, за да ограничи своята отговорност до сумата 5 000лв., противоречи на правото на ЕС и поради това не следва да се прилага при разглеждане на произтичащи от задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ претенции за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на близки членове на семейството, настъпила при пътнотранспортно произшествие. Неоснователно е и искането за допускане на касационното обжалване по въпроса относно приложението на чл.52 ЗЗД. При извода, че справедливото обезщетение, дължимо на ищците е съответно 180 000 лв. и 80 000лв., въззивната инстанция е изложила принципните съображения, че неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД - по справедливост от съда. Съобразено е, че съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно същесуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Отчетено е, че правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт, е обусловено от съобразяване и на общи критерии - момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действителното съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения. Възприето е и становището, че при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. По отношение на размера на обезщетението за неимуществените вреди, търпени от ищцата М. Д. въззивната инстанция е приела за установено въз основа на свидетелските показания, че майката и починалият й син са били изключително близки. След като съпругът й е напуснал семейството, синът станал основната мъжка фигура в семейството. Б. бил всеотдаен и отговорен, ценен от близки и приятели, работлив, не е имал свое семейство и до смъртта си е живял заедно с майка си и сестра си. Ищцата е разчитала на неговата подкрепа - както материална, така и морална, Б. е бил в трудоспособна възраст - на 23 години, работил е много и с това е бил опора на своята майка. Обсъдени са и фактите, че майката е понесла новината за смъртта изключително тежко, изпаднала е в шок, безмълвна и вцепенена е стояла пред ковчега на своя син, била е психически много зле, всеки ден е посещавала гроба, потърсила е духовна утеха в манастир и психологическа помощ, но по никакъв начин не е преодоляла тази тежка и неочаквана загуба - променила се е и всичко е загубило смисъл. Въззивната инстанция е акцентирала на обстоятелството, че за ищцата смъртта на първородно й дете представлява изключително тежка и непреодолима загуба. В случая въззивният съд при определяне размера на справедливото обезщетение на всяка една от двете ищци се е ръководил от формираната съдебна практика като е очертал възприетите в нея критерии и спрямо тях е подвел установените по спора конкретни факти. Съставът е изложил своите фактически и правни изводи и вследствие на самостоятелна преценка е дал отговор за справедливия паричен еквивалент на доказаните морални вреди от загуба на най-близък човек. Съдът е посочил в мотивите си кои установени по делото факти възприема като конкретно проявление на засегната нематериална сфера на всеки един от ищците, не само е изброил формално релевантните за определяне на справедливото обезщетение обстоятелства, а в съвкупност е изследвал общите и специфичните за правния спор факти. Не съответства на изложените към обжалваното решение мотиви твърдението, заложено във въпросите на касатора, че в обжалваното решение не са отчетени съществени критерии за прилагане на принципа за справедливост и те не са съпоставени с доказателствата по делото, а и преценката на решаващия състав на отделни факти по делото, относими към определяне на конкретния размер на обезщетението в разглеждания случай, е въпрос по правилността на съдебното решение, който не може да бъде обсъждан в тази фаза на касационното производство по чл. 288 ГПК. Несъгласието на касатора с конкретно приложените по делото стандарти и определеното въз основа на тях обезщетение не може да послужи като обща предпоставка за осъществяване на факултативния касационен контрол. Отсъства основание за преценка въззивното решение да е недопустимо като постановено при наличие на основание за спиране по чл.229, ал.1, т.4 ГПК (ТР №1/2017г. на ОСГТК на ВКС). Първоинстанционното решение за уважаване на иска на М. Д. за сумата 120 000лв. е влязло в сила, поради което със сила на пресъдено нещо са установени предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника за застрахователно плащане по задължителната застраховка, покриваща отговорността на застрахования при него водач. Тази констатация е извършена от въззивната инстанция, която е приела, че основанието на предявения иск е установено със сила на пресъдено нещо, а именно, че е извършено противоправно деяние от водач на застрахован с договор за застраховка „Гражданска отговорност” при ответника автомобил, че това деяние е причинило вреди на ищцата, както и че е налице причинна връзка между вредите и противоправното деяние. Същевременно ответникът не е представил доказателства за образувано наказателно производство, а от данните по делото е видно, че е било образувано досъдебно производство, което не е приключило и по което няма привлечени лица в качеството на обвиняеми. Касаторът некоректно се позовава на разпоредбата на чл.229,ал.1,т.4 ГПК при положение, че пред първоинстанционния съд неговите твърдения са били, че е налице основание за спиране по чл.229,ал.1,т.5 ГПК и именно този довод (а не основанието за спиране по чл.229,ал.1т.4 ГПК) е заявен като оплакване във въззивната жалба. Невъзможността за допускане на касационното обжалване по въведеното основание „очевидна неправилност“ произтича от обстоятелството, че този особено тежък порок на решение е декларативно заявен от обжалващата страна без релевантни аргументи. Обосноваването на тази директна предпоставка за проверка правилността на обжалвания акт е задължение на касатора и не подлежи на служебно установяване от касационната инстанция. Евентуалната недоказаност на исковете от претендиращите обезщетение за неимуществени вреди от смърт на близък, настъпила при пътно транспортно произшествие, не може да обуслови очевидна неправилност, това е неправилност по смисъла на чл.281,т.3 ГПК, която не може да послужи и като обща предпоставка за допускане на факултативния касационен контрол. Пълномощникът на ответниците в касационното производство претендира заплащане на възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по чл.38,ал.2 ЗА. На процесуалния представител следва да бъде присъдена сумата 2 000лв. за изготвянето на съвместния отговор на касационната жалба от името на М. Д. и Й. С.. По изложените съображения ВКС, състав на Първо т.о.