Определение № 5251 от 14.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2495/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. С. Б., гражданин на Канада, представляван от адв. Д. Димитров, преупълномощен от адвокат Х. Василев срещу решение №928/08.01.2026 г. постановено по адм. дело № 10402/2024 г. на Административен съд – София-град. С него е отхвърлена жалбата на чужденеца срещу отказ за издаване на виза тип „Д“ за дългосрочно пребиваване на територията на Република България. В жалбата са изложени доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Направено е искане за отмяна на оспореното решение и отмяна на постановения административен акт. Ответната страна – Завеждащ консулската служба при Посолството на Република България в Атина, Гърция, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, четвърто отделение, констатира следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу решение, което подлежи на касационно оспорване. Жалбата обаче не може да бъде разгледана по същество по следните съображения: Първоинстанционният съд е сезиран с оспорване срещу отказ за издаване на виза за дългосрочно пребиваване тип „Д“, издаден на 30.09.2024 г. от завеждащ „Консулска служба“ в Посолството на Република България в гр. Атина, Гърция по заявление № АТН 24000049 от 13.06.2024 г. В диспозитива на обжалваното решение е посочено, че се отхвърля оспорването на Д. С. Б. - касационен жалбоподател в настоящото производство, срещу отказ за издаване на виза за дългосрочно пребиваване тип „Д“, издаден на 30.09.2024 г. от завеждащ „Консулска служба“ в Посолството на Република България в гр. Атина, Гърция по заявление № АТН 24000029 от 13.06.2024 г. Видно от изложеното, налице е несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в диспозитива на съдебния акт, т. е. – налице е допусната очевидна фактическа грешка. При това положение в хипотезата на чл. 175, ал. 1 АПК, съдът по свой почин може да отстрани допуснатата неточност. С нейното поправяне волята на съда не се променя. Следователно са налице основания да се приеме, че при изписване на номера на заявлението, по което е поставен оспорения акт в обжалваното решение е допусната очевидна фактическа грешка. Поради това делото следва да се върне на първоинстанционния съд, който в производство по чл. 175, ал. 1 АПК следва да прецени допусната ли е очевидна фактическа грешка в постановеното по делото решение. Едва след това следва да се разгледа и подадената касационна жалба. Изложеното налага отмяна на определението за даване ход по същество, прекратяване на настоящето производство и връщане на делото на Административен съд – София-град за произнасяне по реда на чл. 175, ал. 1 АПК, след което делото следва да се върне на касационната инстанция за произнасяне по касационната жалба. Водим от горното и на основание чл. 252 ГПК във връзка с чл. 144 АПК и чл. 175, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,