Определение № 9070 от 24.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8891/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 - 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частната жалба на П. А. Г. [ЕГН], град Хисаря, [улица], чрез адв. Марков, срещу Определение № 6216/28.05.2026 г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. д. № 1376/2026 г., с което е оставена без разглеждане жалбата й срещу Решение № 00004/04.03.2026 г. на началника на отдел "Местни данъци и такси" в Община Хисаря и е прекратено производството по делото. Поддържа се неправилност на определението, аргументирана с указания в Решение № 00004 от 04.03.2026 г. на началника на отдел „Местни данъци и такси“ в Община Хисаря, че то подлежи на обжалване пред Административен съд (АС) - Пловдив; формални указания по чл. 158, ал. 1 АПК на инстанцията по същество и прекомерен формализъм. Иска се отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на жалбата. Началникът на отдел "Местни данъци и такси" в Община Хисаря не ангажира становище по чл. 232 АПК. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, който прегражда по-нататъшното развитие на делото, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна: Първостепенният съд е приел, че въпреки изричното указание да конкретизира оспорвания акт, процесуалният представител на Г. двукратно е заявил, че това е Решение № 00004 от 04.03.2026 г. на началника на отдел „Местни данъци и такси“ при община Хисаря; че е налице процесуална пречка по чл. 159, т. 1 АПК, обуславяща недопустимост на предявената жалба; по аргумент от чл. 156, ал. 1 ДОПК е оставил същата без разглеждане и е прекратил производството по делото. В жалбата до АС Пловдив Г. сочи, че на основание чл. 156 ДОПК обжалва "решение по жалба с вх. № на началника на отдел „Местни данъци и такси“ при община Хисаря, поради което и в съответствие с чл. 171, ал. 5 АПК, съдът е указал уточняване на предмета на оспорване. Въпреки повторното заявление на Г. в същия смисъл и непрецизно формулираното искане, съдът е следвало да съобрази обстоятелствената част на жалбата, аргументираща несъгласие със задължения, установени с АУЗ, потвърден с решението на ответника. Нещо повече, съображенията на жалбоподателката за незаконосъобразност на облагането включват и възражение за изтекла погасителна давност за установените задължения за данъчен период 2020 г. Като е приел, че предявената жалба е недопустима като подадена срещу акт, който не подлежи на самостоятелен съдебен контрол, АС Пловдив е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено, а делото - върнато на същия съд и състав за продължаване на съдопроизводствените действия. Воден от изложеното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение