Определение № 12112 от 11.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10727/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Н. В. В. от гр. София, срещу разпореждане № 10269 от 28.06.2024г., постановено по адм. дело № 9526/2023г. по описа на Административен съд София – град /АССГ/, в частта, с която на основание чл. 231 във връзка с чл. 213а ал. 1 изр. второ АПК е върната частната жалба на Н. В. срещу определение № 4344 от 24.04.2024г. по адм.д. № 9526/2023г. по описа на АССГ. С частната жалба, по която е образувано настоящото производство се иска да бъде обявено за нищожно, евентуално да бъде обезсилено като недопустимо или отменено поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК по пощата, от надлежна страна, адресат на оспореното разпореждане и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното разпореждане от 28.06.2024г., съставът на АССГ е приел, че с разпореждане № 8904 от 17.06.2024г. е оставена без движение частната жалба на Н. В. срещу определение № 4344 от 24.04.2024г. по делото, с което е оставено без уважение на искането му за предоставяне на правна помощ, като са му дадени указания в 7 - дневен срок от получаване на съобщението частната жалба да се приподпише от адвокат, като се представи пълномощно за приподписването, както и да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 30 лева. Посочил е, че на жалбоподателя е указано, че в случай на неизпълнение на посочените указания в дадения срок, частната му жалба ще бъде върната. Съдът е приел, че Н. В. е уведомен за така дадените указания на 19.06.2024г. редовно, при условията на отказ съгласно чл. 44 ал. 1 ГПК във връзка с чл. 144 АПКV Приел е, че срокът за отстраняване на нередовностите в частната жалба е изтекъл на 26.06.2024г., до който момент, както и до момента на постановяване на оспореното разпореждане, не са били отстранени същите. Поради това на основание чл. 231 във връзка с чл. 213а ал. 1 е върнал частната жалба. Разпореждането е правилно. Съгласно чл. 213а ал. 1 АПК „Съдията-докладчик в първоинстанционния съд извършва проверка на редовността на касационната жалба или протеста и ако не отговарят на изискванията на чл. 212 и 213, с разпореждане ги оставя без движение и изпраща съобщение на оспорващия да отстрани нередовностите в 7-дневен срок от получаването му. Когато нередовностите не се отстранят в срок, първоинстанционният съд връща жалбата или протеста“. Тази разпоредба съгласно чл. 213 АПК е субсидиарно приложима и в случаите на подадена частна жалба. В случая съдът е установил, че частната жалба, с която е бил сезиран е нередовна и не съответства на изискванията на чл. 235а и чл. 213 т. 3 във връзка с чл. 236 АПК, поради и което е дал съответни указания на частния жалбоподател да отстрани тези нередовности, в дадения му срок. От доказателствата безспорно се установява, че частният жалбоподател е бил уведомен редовно за дадените указания по реда на чл. 44 ал. 1 ГПК, субсидиарно приложим на основание чл. 144 АПК, според последните изречения на който „Отказът да се приеме съобщението се отбелязва в разписката и се удостоверява с подписа на връчителя. Отказът на получателя не засяга редовността на връчването“. В случая от доказателствата се установява безспорно, че съобщението за отстраняване на нередовностите е връчено при отказ на частния жалбоподател на 19.06.2024г., съответно от тази дата е започнал да тече 7 дневния срок за отстраняване на нереддовностите в частната жалба. Правилно съдът е приел, че срокът за отстраняване на нередовностите е изтекъл на 26.06.2024г., в който срок не е била заплатена дължимата държавна такса, както и не е била представена жалбата приподписана от адвокат. Правилно в тази връзка съставът на АССГ е приел, че са налице предпоставките по чл. 213а ал. 1 изр. последно АПК за връщане на частната жалба. Оспореното разпореждане като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение