Определение № 4720 от 16.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3259/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ (ДПУСЯ), със седалище и адрес на управление в гр. София, [улица], представлявано от изпълнителния директор Ц. Бънчев, чрез главен юрисконсулт Д. Ялъмов като процесуален представител, против Протоколно определение № 2 от 15.01.2024 г., постановено по административно дело № 9945/2023 г. по описа на Административен съд София- град. В частната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното определение поради неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на определението на административния съд и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия със задължителни указания за разглеждането му. В срока по чл. 232 от АПК възражения не са постъпили. Върховният административен съд, като взе предвид доводите в частната жалба и доказателствата по делото, намира следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес и в преклузивния срок за обжалване, поради което е допустима. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на ДПУСЯ и е прекратено производството по делото срещу предписанията, дадени с Констативен акт № КА-ПБЗН-БС0-11-87 от 20.09.2023 г., издаден от инспектор Защита на населението в Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Бургас. За да постанови определението си, първоинстанционният съд е приел, че е налице основанието по чл. 159, т. 5 от АПК – оспорването е просрочено. Изложени са мотиви, че оспореният административен акт е редовно връчен на 27.09.2023 г. на ДПУСЯ, чрез инж. В. Цакова – представител на държавното предприятие, присъствал на проверката, а жалбата против предписанията е депозирана в административния съд на 12.10.2023 г., т.е. след изтичане на 14- дневния преклузивен срок за обжалване. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите на жалбоподателя за нередовно връчване на оспорения акт, понеже лицето което го е получило не е било упълномощено за това, а актът е следвало да бъде връчен на представляващия предприятието, съгласно данните посочени в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ. Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ е юридическо лице по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, образувано на основание чл. 139а. ал. 1 от Закона за водите Съгласно разпоредбата на чл. 50, ал. 3 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, връчването на съобщенията на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме, като при удостоверяването на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя. Както от материалите по делото, така и от данните, изхождащи от самия жалбоподател, е безспорно, че инж. В. Цакова е получила констативния акт на 27.09.2023 г., именно в качеството си на служител на ДПУСЯ. Срокът за обжалване е изтекъл на 11.10.2023 г. (сряда – присъствен ден), а жалбата против предписанията е депозирана в административния съд на 12.10.2023 г. При тези данни, изводът на първоинстанционния съд за надлежно връчване на обжалвания констативен акт е правилен и в съответствие със закона съдът правилно е приел, че жалбата срещу акта е процесуално недопустима поради просрочие и не подлежи на разглеждане, на основание чл. 159, т. 5 от АПК. Предвид изложеното, обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК, във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,