Определение № 5154 от 13.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9053/2021 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на "ФРУТ ГРУП 83" ЕООД, чрез процесуален представител, срещу определение № 228 от 30.06.2021 г., постановено по адм. дело № 148/2021 г. по описа на Административен съд (АС) - Търговище, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството против мълчалив отказ на заместник изпълнителния директор на Държавен фон "Земеделие"(ДФЗ) да се произнесе по заявление УИН № 25/ 230419/09441 по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2019 г. и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател излага съображения за неправилност на обжалваното определение. Счита, че съдът неправилно е приел, че обжалваният административен акт не подлежи на оспорване, тъй като в случая не се касае за обжалване на мълчалив отказ за разглеждане на заявлението, а за мълчалив отказ след изрично произнасяне на съда със задължителни указания органът да се произнесе по подаденото заявление. Иска обжалваното определение да бъде отменено и върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Не претендира разноски. Ответникът – заместник изпълнителният директор на ДФЗ, чрез процесуален представител, в писмено възражение, оспорва частната жалба. Иска обжалваното определение да бъде оставено в сила. Претендира разноски за две съдебни инстанции и в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на частния жалбоподател. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че частната жалба е редовна и процесуално допустима. Същата е подадена в срок, от надлежна страна и срещу определение, подлежащо на обжалване. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционният съд е установил, че дружеството е подало заявление за подпомагане до ДФЗ с УИН № 25/230419/09441 по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2019 г. и към настоящия момент няма изрично произнасяне по същество по подаденото заявление. За да постанови обжалваното определение, с което на основание чл. 159, т. 1 АПК е оставил без разглеждане жалбата на "ФРУТ ГРУП 83" ЕООД и е прекратил производството по делото, АС - Търговище е приел, че към момента на постановяване на съдебния акт не е налице мълчалив отказ от страна на ДФЗ като се е позовал на разпоредбата на чл. 75, § 1 от Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета. Определението е правилно. С определение от 16.02.2022 г., на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК във вр. чл. 144 АПК, Върховният административен съд (ВАС) спира настоящето производство, поради отправени преюдициални запитвания до Съда на Европейския съюз (СЕС) във връзка с чл. 75, § 1 от Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета и произнасянията по заявления за подпомагане по различни схеми. По повод запитванията са образувани дела № C – 160/2021 г. и № C-217/2021 г., като съдебният състав счита, че решенията по същите са от съществено значение за правилното решаване на спора в настоящето производството. С решение от 28.04.2022г. по дело С-217/21 г. и С-160/21 г. съдът на Европейския съюз се произнася по отправените преюдициални запитвания, като след приключването на делата при СЕС, отпадат и процесуалните пречки за движение и разглеждане на подадената жалба, по която е образувано настоящото производство, и спряното на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК във вр. чл. 144 АПК производство следва да бъде възобновено. При така постановените решения на СЕС по отправените преюдициални запитвания, се извеждат следните правни изводи: Съгласно чл. 75, § 1 от Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета „Плащанията по схемите за подпомагане и посочените в член 67, параграф 2 мерки се осъществяват в периода от 1 декември до 30 юни на следващата календарна година“ и след извършване на проверката на условията за допустимост. В тази връзка пункт № 37 от решението на СЕС регламентира, че не се изключва възможността в отделни случаи и при спазване на принципите на добра администрация и на полагане на дължимата грижа, тази проверка да бъде извършена след изтичане на посочения срок и поради това плащането, което може да бъде извършено едва след посочената проверка, да бъде направено след 30 – ти юни на календарната година, която следва тази на подаване на съответното заявление за подпомагане. Изхождайки от гореизложеното е и посоченото в пункт № 38 на решението от 28.04.2022г. на СЕС, а именно, че срокът по чл. 75, § 1 от Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета не е императивен а инструктивен и поради тази причина не може да се приеме, че неплащането на помощ в този срок е равнозначно на мълчалив отказ по заявлението за подпомагане. С оглед изложените съображения, СЕС е постановил, че ако разплащателната агенция на държава членка не изплати поисканото от земеделски производител подпомагане, преди изтичане на определения срок, посочен в разпоредбата на чл. 75, § 1, това не трябва да се приема за мълчалив отказ по съответното заявление за подпомагане, и то независимо дали съответният земеделски производител е бил уведомен за извършване на евентуални допълнителни проверки, които биха обосновали пропускането на срока. При така изложените съображения, правилно съдът е приел, че жалбата е недопустима, тъй като не е налице мълчалив отказ, съответно липсва административен акт, който да подлежи на оспорване. Предвид цитираните задължителни за съда изводи в решенията на СЕС, следва да се приеме, че оспореното определение на АС – Търговище е правилно и същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на ответника за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена, като на основание чл. 143, ал. 3 АПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 изр. първо от Наредба за заплащането на правна помощ, следва да му бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 102,26 (сто и две и двадесет и шест евроцента) евро. Воден от горното и на основание чл. 230, ал. 1 ГПК във вр. чл. 144 АПК, чл. 221, ал. 2, предл. първо във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение