Определение № 3785 от 10.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3583/2025 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Прокуратурата на Република България (нататък и ПРБ) срещу определение № 406 /17.07.2025 г. по в.гр.д. № 443 /2024 г. на Великотърновския апелативен съд, в частта, с която e оставена без разглеждане (всъщност без уважение) молба на ПРБ за изменение на решение № 99/ 23.04.2025 г. по делото (в.гр.д. № 443 /2024 г. на ВТАС), в частта, с която ПРБ е осъдена да заплати на И. Х. И. адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА в размер на 3 000 лева за въззивното производство. Насрещната страна И. Х. И. в писмен отговор оспорва нейната основателност. Частната жалба е процесуално допустима: подадена е в срок от страна по делото, която има право и интерес от обжалване срещу съдебен акт, който съгласно чл.248, ал.3 ГПК подлежи на обжалване пред ВКС. Частната жалба е редовна. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел следното: С въззивното си решение съдът е разгледал две въззивни жалби – от ПРБ и от И. И. и въззивна частна жалба на ПРБ срещу определение на първоинстанционния съд по чл.248 ГПК, с което ПРБ е осъдена на основание чл.38, ал.2 ЗА да заплати на процесуалния представител на И. И. адв. Т. М. възнаграждение в размер на 7 000 лева. С въззивното си решение съдът е осъдил ПРБ да заплати на процесуалния представител на И. И. адв. М. сумата 3 000 лева на основание чл.38, ал.2 ЗА. Въззивният съд не споделя мотивите (доводите) на ПРБ за прекомерност, като е изложил мотиви за това. Определеното възнаграждение е в пъти по-ниско от предвиденото в чл.7, ал.2, т.4, т.5 вр. чл.9 НВАР при обжалваем интерес от 200 000 лева. По основателността на частната жалба: Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение е правилно с оглед изхода от спора във въззивната инстанция – с постановеното решение на въззивния съд присъденото на И. И. обезщетение по иск срещу ПРБ с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е увеличено от 100 000 на 150 хиляди лева. С оглед на този размер определеният от въззивния съд размер на обезщетението не е прекомерен. Но въззивното решение е обжалвано и от двете страни с касационни жалби. По тях е образувано гр.д. № 3584/2025 на ВКС, IV г.о., което е разпределено за разглеждане от настоящия съдебен състав. Със свое определение по това дело настоящият съдебен състав допусна касационно обжалване единствено по жалбата на ПРБ. Със свое решение по реда на чл.290 ГПК по това дело настоящият съдебен състав отменя въззивното решение в една част и намалява присъденото обезщетение до размер на 25 564.59 евро (равностойността на 50 000 лева), като отхвърля иска за разликата над този размер. Определеното от въззивния съд възнаграждение следва да бъде преценено с оглед изхода от спора в касационната инстанция – то следва да съответства на уважената от ВКС част от иска. Съгласно чл.7, ал.3,т.4 от Наредба за възнаграждения за адвокатската работа № 1/09.07.2004 г. минималното възнаграждение на адвокат, който е осъществил процесуално представителство за този размер е 4 650 лева (равностойността на 2 377.51 евро). Адвокат М. е осъществила процесуално представителство във въззивната инстанция, поради което не са налице предпоставките по чл.9 от Наредбата за намаляването на този размер. Определеният от въззивния съд размер 3 000 лева е по-нисък от този минимален размер. Съгласно приетото с решение от 25.01.2024 г. по дело С – 438/22 на СЕС настоящият съдебен състав при определяне на размера на адвокатското възнаграждение взе предвид вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената от адвокат М. работа и фактическата и правна сложност на делото и намира, че възнаграждението не следва да се определя под този размер. Поради изложеното частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Воден от изложеното съдът