Определение № 330 от 21.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 169/2010 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1-во във вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по частната жалба с вх. № 10792/15.ІV.08 г. на застрахователната компания „Б” А. - София, подадена против определение № 349 на Софийския градски съд, ТК, от 27.ІІІ.2008 г., постановено по ч.гр. дело № 1444/08 г., с което – „на основание § 2 от ПЗР на ГПК-нов” - е било прекратено производството по същото, образувано по частна жалба на д-вото срещу отказ на първостепенния СРС, ІІ ГК, 56-и с-в от з.з. на 12.ІІ.2008 г. по гр. д. № 2894/08 г. да му издаде изпълнителен лист по реда на чл. 242 във вр. чл. 237, б. „е” ГПК /отм./ срещу Е. „А” – гр. Р.. О. на застрахователя-частен жалбоподател е за незаконосъобразност на атакуваното прекратително определение на СГС, поради което се претендира отменяването му и връщане на делото на същия негов състав: за произнасяне по съществото на подадената в срок частна въззивна жалба. Инвокирани са доводи, че по същество дружеството е било лишено от предвидената по закон втора инстанция, вследствие неаргументирания отказ на СГС на основание, уреждащо „приложимия процесуален закон, а не и правото на жалба”. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред СГС, частната жалба на застрахователната компания „Б” А. - София ще следва да се преценява като процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е основателна: Обжалваното определение е постановено при първоначалната редакция на § 2, ал. 1 от ПЗР на ГПК /обн. ДВ, бр. 59 от 20.VІІ.2007 г./, съгласно която първоинстанционните дела, образувани по искови молби, постъпили до влизането в сила на този кодекс, се разглеждат по досегашния ред за разглеждане на делата от първата инстанция. Междувременно, с последвалото изменение на ГПК от 30 май 2008 г., на което е придадено обратно действие, считано от датата на влизане на кодекса в сила, т.е. от 1 март 2008 г., цитираната по-горе разпоредбата изисква първоинстанционните дела, образувани по искови молби, постъпили до влизането в сила на този кодекс, да се разглеждат по досегашния ред за разглеждане на делата, но не само от първата, но също и от въззивната инстанция. Това нормативно положение ex tunc налага извод, че случая постановилият атакуваното определение състав на СГС е следвало да се произнесе като въззивна инстанция по частната жалба на застрахователната компания „Б” А. – София срещу отказа на първостепенния СРС да снабди това д-во с изп. лист срещу Е. „А”-гр. Русе по реда на чл. 242 във вр. чл. 237, б. „е” ГПК /отм./, обективиран в неговото определение от з.з. на 12.ІІ.2008 г. по гр. д. № 2894/08 г. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение