Определение № 5932 от 02.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4591/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по частна жалба на Г. И. Тачева, в качеството й на член на Съвета на директорите- представител на държавата и изпълнителен директор на „Специализирана болница за активно лечение по детски болести по детски болести- проф.И. Митев“ ЕАД, чрез адв.М. Костова, срещу Определение №8796 от 05.03.2026 г. по адм. дело № 2609/2026 г. на Административен съд София- град /АССГ/, с което е оставена без разглеждане жалбата й против Протокол № РД-16-42/20.02.2026 г. на министъра на здравеопазването, в качеството му на едноличен собственик на капитала на „Специализирана болница за активно лечение по детски болести - проф. И. Митев“ ЕАД. В частната жалба се излагат доводи в посока наличие на правен интерес у лицето и стесняване предмета на делото в нарушение на диспозитивното начало от страна на съда. Жалбоподателката смята, че съдът е следвало да се произнесе по допустимостта на жалбата срещу двата оспорвани първоначално протокола, а именно: Протокол №РД-16-42/20.02.2026 г. и Протокол №РД-16-45/24.02.2026 г., а не да „прекратява цялото производство“. Твърди, че оспореният Протокол №РД-16-42/20.02.2026 г. е произвел правно действие преди своята отмяна, а самият Закон за публичните предприятия е създал качествено нов публичноправен режим, който превръща корпоративните решения в административни актове. Развива подробни съображения по специалния закон и конституционната гаранция по чл.120, ал.2 от Конституцията на Република България. Моли да бъде отменено обжалваното определение, а делото да се върне на Административен съд София- град за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на жалбата по същество. Ответникът- министърът на здравеопазването, в законоустановения срок, не депозира становище по частната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, но разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Първоинстанционният съд е приел, че жалбата е недопустима, тъй като за жалбоподателката липсва правен интерес. Определението е правилно. Действително жалбата на д-р Г. И. Тачева е била насочена срещу решенията на едноличния собственик на капитала, обективирани в Протокол №РД-16-42/20.02.2026 г. и Протокол №РД-16-45/24.02.2026 г. на министъра на здравеопазването. С Определение №8781/05.03.2026 г. обаче, съдът е разделил производството, като производството по адм.д.№2609/2026 г.е продължило по жалбата срещу Протокол №РД-16-42/20.02.2026 г. Определението е влязло в сила като необжалваемо. С Протокол № РД-16-42/20.02.2026 г., министърът на здравеопазването, в качеството му на едноличен собственик на капитала на „Специализирана болница за активно лечение по детски болести - проф. И. Митев“ЕАД, на основание чл. 221, т. 4, чл. 232а от Търговския закон, чл. 13, чл.15, ал. 1 и ал. 3 от Закона за публичните предприятия и чл. 62, ал. 7 от Закона за лечебните заведения, са отменени всички решения по Протокол №РД-16-38/16.02.2026 г. Впоследствие, с Протокол № РД-16-44/24.02.2026 г. на министъра на здравеопазването, на основание чл. 221, т. 4, чл. 232а от Търговския закон и чл. 13, чл.15, ал. 1 и ал. 3 от Закона за публичните предприятия са отменени всички решения по Протокол №РД-16-42/20.02.2026 г. и няма данни този протокол да е обжалван. По делото е безспорен фактът, че „Специализирана болница за активно лечение по детски болести - проф. И. Митев“ЕАД е държавно лечебно заведение със 100% собственост на държавата в капитала му, с принципал министъра на здравеопазването. Същото е публично предприятие по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 от Закона за публичните предприятия. Съдът е стигнал до извода, че правомощията на министъра на здравеопазването по повод назначаване на органи на управление на търговските дружества с държавно участие в капитала нямат административен характер. Касае се за граждански правоотношения, поради което и обжалваният протокол не представлява акт, който подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс, тъй като не е издаден от административен орган при и по повод упражняване на административни правомощия или административна дейност. Текстът на чл. 159 от АПК урежда изчерпателно основанията за недопустимост на оспорването и прекратяване на съдебното производство. Тези основания представляват или липсата на процесуални предпоставки, т. е. елементи от фактическия състав на субективното право на оспорване, или процесуални пречки - наличието на факти, които го изключват или погасяват или пък препятстват упражняването му. Проверката се извършва от съдията-докладчик. Правилно съдията- докладчик е преценил, че за жалбоподателката липсва правен интерес от оспорването. Правният интерес се поражда се от засягане на законни интереси, субективни права или свободи. Той трябва да е да е личен и пряк, което означава че със самата отмяна на оспорения административен акт ще се отстрани настъпващата или настъпилата щета от изпълнението на административния акт, което в случая не е налице. Наличието на правен интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за разглеждане и произнасяне по оспорването, поради което за съда не е била налице процесуалната възможност за постановяване на акт по същество на жалбата. Съгласно чл. 21, ал. 1 от АПК, индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. По делото не са налице данни за акт, отговарящ на хипотезиса на чл.21 от АПК. Решението на министъра на здравеопазването, обективирано в обжалвания протокол не касае процедура, чийто краен акт подлежи на обжалване по съдебен ред, а представлява действие на принципала, което не може да бъде охарактеризирано като индивидуален административен акт. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира извода на първоинстанционния съд за недопустимост на жалбата за правилен. При наличие на отрицателни процесуалноправни предпоставки, правилно административният съд е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил образуваното пред него производство. Воден от горното, съдът счита, че определението следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 235 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,