Определение № 5392 от 22.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4397/2025 г.
ВАСВторо отделение22.05.2025 г.докладчик Галина Стойчева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1427 от 13.02.2025 г. по адм. дело № 1349/2024 г. по описа на Административен съд - Бургас в частта, с характер на определение, с която е оставена без разглеждане жалбата на „Колобрум“ ЕООД в частта срещу отказ на заместник кмета на Община Несебър, обективиран в писмо изх. № НЗ-Т-3896-001-001/22.07.2024 г., по заявление № НЗ-Т-3896/15.05.2024 г. на дружеството и е прекратено производството по делото в тази част. ОСЪЖДА „Колобрум“ ЕООД с ЕИК 207778988, да заплати на Община Несебър сума в размер на 50,00 лева, разноски за юрисконсултско възнаграждение. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ТАНЯ РАДКОВА секретар: Членове: /п/ АНЕЛИЯ АНАНИЕВА /п/ ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
Мотиви
Производството е по чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на „Колобрум“ ЕООД, чрез адв. М. Мичев като процесуален представител, срещу решение № 1427 от 13.02.2025 г. по адм. дело № 1349/2024 г. по описа на Административен съд - Бургас в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на дружеството в частта срещу отказ на заместник кмета на Община Несебър, обективиран в писмо изх. № НЗ-Т-3896-001-001/22.07.2024 г., по заявление № НЗ-Т-3896/15.05.2024 г. на „Колобрум“ ЕООД и е прекратено производството по делото в тази част. Изложени са доводи за неправилност на съдебния акт в оспорената му част като постановен в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Прави се искане за отмяна на решението, което в тази част е с характер на определение, и за връщане на делото на същия съд за произнасяне по предявената жалба срещу оспорения частичен отказ на органа. Претендират се разноски. Ответникът – заместник кметът на Община Несебър, чрез пълномощника си юрк. Н. Тълпигова, е представил отговор със становище за неоснователност на частната жалба. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, като съображенията за това са следните: С решение № 1427 от 13.02.2025 г., което в обжалваната част е с характер на определение, административният съд оставя без разглеждане като недопустима жалбата на „Колобрум“ ЕООД в частта срещу отказ, в писмо изх. № НЗ-Т-3896-001-001/22.07.2024 г. на заместник кмета на Община Несебър, да издаде разрешение за търговска дейност на открито за площта от 35 кв.м. до 70 кв.м. от общинския терен на площад „Свобода“ в гр. Обзор, по заявление № НЗ-Т-3896/15.05.2024 г. на дружеството, и прекратява производството по делото в тази част. За да постанови този резултат съдът е приел от фактическа страна, че със заявление № НЗ-Т-3896/15.05.2024 г., „Колобрум“ ЕООД е поискало издаване на разрешение за ползване на общински терен за извършване на търговска дейност на открито – разполагане на 12 броя маси на площад „Свобода“ в гр. Обзор на площ от 70 кв.м. за периода 01.06.2024 г. – 15.09.2024 г. По подаденото заявление и въз основа на решение на комисия по чл.8 от Наредба № 2 за реда и условията за провеждане на търговска дейност на открито на територията на община Несебър, приета от Общински съвет – Несебър с решение № 790/02.06.2014г., заместник кметът на Община Несебър издава разрешение № 220/29.06.2024 г., с което на дружеството е разрешено ползването на 35 кв.м. площ от общинския терен – площад „Свобода“ на гр. Обзор, за извършване на търговска дейност на открито със срок от 01.06.2024 г. до 15.09.2024 г. Въз основа на разрешението, „Колобрум“ ЕООД е заплатило дължимата такса по чл.72 от ЗМДТ на 25.07.2024 г., а на 02.07.2024 г. е подало заявление-допълнение с вх. № НЗ-Т-3896-001 с искане да му бъде разрешено ползването още на 45 кв.м. търговска площ от общинския терен за разполагане на маси на открито за периода 02.07.2024 г. -15.09.2024 г. Горното заявление е разгледано от комисията по чл.8 от Наредба № 2/2018г., която на 12.07.2024 г. е приела решение, че същото е недопустимо и по него следва да се постанови отказ, тъй като на дружеството вече има издадено разрешение № 220/29.06.2024 г. Въз основа на решението на комисията, заместник кметът на община Несебър, оправомощен със заповед № 2915/22.11.2023г. на кмета на община Несебър, постановява отказ в писмо изх. № НЗ-Т-3896-001-001/22.07.2024 г., за издаване на разрешение за търговска дейност на открито по заявление вх. № НЗ-Т-3896-001/02.07.2024 г. на „Колобрум“ ЕООД. Според изложените мотиви, възпроизвеждащи решението на комисията, искането е недопустимо предвид вече издаденото на същото дружество, разрешение № 220/29.06.2024 г. за ползване на търговска площ от 35 кв.м., определена съобразно нормата на чл.3, т.3 от Наредба № 2/2018г. на ОбС-Несебър според разполагаемата площ и вида на терена. При горните обстоятелства, които са безспорни по делото, съдът е приел, че оспореното писмо не обективира отказ по заявление с вх. № НЗ-Т-3896/15.05.2024 г. на „Колобрум“ ЕООД за издаване на разрешение за търговска дейност на открито за площта от 35 кв.м. до заявените 70 кв.м. от общинския терен на площад „Свобода“ в гр. Обзор, тъй като предмет на произнасяне, видно от формираните мотиви и волеизявлението на органа, е второто заявление с вх. № НЗ-Т-3896-001/02.07.2024 г. на „Колобрум“ ЕООД. Сочи се, че не е издаден административен акт - отказ, който да подлежи на съдебно оспорване, поради което предявената жалба е недопустима поради липса на предмет в хипотезата на чл.159, т.1 АПК. С постановеното по делото решение, съдът е отменил отказа на органа в писмо изх. № НЗ-Т-3896-001-001/22.07.2024 г., за издаване на разрешение за търговска дейност на открито по заявление вх. № НЗ-Т-3896-001/02.07.2024 г. на „Колобрум“ ЕООД. В тази част съдебният акт не е предмет на касационната жалба. Постановеното решение, което в оспорената му част е с характер на определение, е правилно. Законосъобразен е извода на съда от първа инстанция, че в случая обжалваното писмо не обективира отказ за издаване на разрешение за търговска дейност на открито за разликата в площта от 35 кв.м. до заявените 70 кв.м. от общинския терен по заявлението на дружеството с вх. № НЗ-Т-3896/15.05.2024 г. и предявената жалба е лишена от предмет, поради което е недопустима. От мотивите в издаденото писмо е видно, че органът се е произнесъл с изричен отказ по заявлението с вх. № НЗ-Т-3896-001/02.07.2024 г. на „Колобрум“ ЕООД, т.е. по второто заявление, а първото заявление на дружеството, във връзка с което жалбоподателя счита, че е формиран процесния отказ, е обсъждано единствено във връзка с основателността на искането по второто заявление. С последното е заявена претенция за предоставяне на търговска площ от 45 кв.м. за разполагане на маси на открито за периода от 02.07.2024г. до 15.09.2024г. и при съпоставката със заявлението от 15.05.2024 г. следва изводът, че са налице две искания, различаващи се по площта и периода на претендираното право на ползване на общински терен, по които има произнасяне от сезирания административен орган с издаването на отделни индивидуални административни актове - с разрешение № 220/29.06.2024 г. по заявлението от 15.05.2024 г. и с процесното писмо по заявлението от 02.07.2024 г. В този смисъл, тезата на жалбоподателя, че оспореното по делото писмо материализира два отказа, включително процесния частичен отказ, е неоснователна. Както правилно е приел съдът, в случая не е налице волеизявление на органа с характер на отказ, което да подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Предявената жалба е недопустима поради липса на издаден административен акт, т.е. поради липса на годен за обжалване предмет, а оспореният съдебен акт, с който е оставена без разглеждане е законосъобразен и следва да се остави в сила. Предвид недопустимостта на предявената жалба, не е дължимо произнасяне по наведените от касатора доводи за отсъствие на материална компетентност на административния орган. С оглед изхода на спора и своевременно заявената претенция за разноски, в полза на община Несебър следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лв. съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 АПК и чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от изложеното и на основание чл. 236 АПК вр. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение
Цитирани разпоредби
12- чл. 144 АПК
- чл. 159, т. 1 АПК
- чл. 221, ал. 2 АПК
- чл. 229 АПК
- чл. 230 АПК
- чл. 236 АПК
- чл. 78, ал. 8 ГПК
- чл. 72 ЗМДТ
- чл. 25, ал. 3
- чл. 3, т. 3
- чл. 37
- чл. 8