Определение № 5210 от 20.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1968/2025 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по молба, подадена от Председателя на Държавна агенция за закрила на детето при Министерски съвет, чрез юрк. И. Иванов, с инкорпорирано в нея искане за изменение на решение № 4103/16.04.2025 г., постановено по настоящото дело, в частта му за разноските. В срока и по реда на чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна "Компания за международни конгреси" ООД с изложени съображения за неоснователност на искането. Другата насрещна страна по молбата- "Теза" ООД не е изразила становище по нея. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, като прецени данните по делото, приема за установено следното: Искането е подадено от надлежна страна, в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е допустимо, а разгледано по същество - неоснователно. С решението, чието изменение в частта за разноските се претендира, тричленният състав на Върховния административен съд, предвид изхода от спора, е осъдил Държавна агенция за закрила на детето при Министерски съвет да заплати на "Компания за международни конгреси" ООД сумата 5 300 лева- разноски по водене на делото. Съдът е счел, че този касатор претендира разноски в размер на заплатената държавна такса от 1 700 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на общата сума от 3 600 лв. за двете инстанции /по 1 800 лв. за всяко производство/. Установява се, че съдът е намерил възражението за прекомерност, релевирано от пълномощника на ответника- възложител, за неоснователно, предвид действителната фактическа и правна сложност на спора и обема на осъществената процесуална защита. Не са налице основания за изменение на решението по реда на чл.248 ГПК. Това е така, тъй като претенцията за сумата 3 600 лв. не е завишена, още повече за осъществена адвокатска защита на две съдебни инстанции. Изцяло неоснователни са твърденията, че съдът е следвало да възложи тежестта и отговорността за разноски върху КЗК, тъй като с решението е отменен нейн акт. Съдът е отменил акта на КЗК като незаконосъобразен при извършената касационна проверка, след което е отменил и акта на възложителя, който именно е "отменения акт" по смисъла на чл.143, ал.1 АПК. В производството пред касационната инстанция КЗК няма процесуалното качество на ответник по касация. При липсата на фактическо и правно основание за изменение на решението, въз основа на обективираните в молбата доводи, искането за изменение като недоказано и неоснователно следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 3 във връзка с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение