Решение № 1470 от 10.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11341/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисия за защита на личните данни (КЗЛД, Комисията), чрез процесуален представител, срещу решение № 20057/11.06.2025 г., постановено по адм. дело № 4566/2024 на Административен съд – София – град ( АССГ), в частта с която е отменено решение № ППН-01-404/2022 от 11.05.2023 г. на Комисията, в частта по т. 3 от диспозитива, с която на „Стронг партнърс – М“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева на основание чл. 58, пар. 2, б. „и“, вр. чл. 83, § 5, б. „а“ от Регламент (ЕС) 2016/679. Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и държавна такса. Ответникът по касационната жалба - „Стронг партнърс – М“ ЕООД, гр. София, не излага становище по същата. Ответникът по касационна жалба - И. И. В., с адрес в гр. София, не излага становище по жалбата. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. За да постанови обжалваното решение в оспорената му част, административният съд е приел, че в случая предвид липсата на данни за предходни нарушения на Регламент (ЕС) 2016/679 извършени от дружеството, както и обстоятелството, че в случая се касае само за едно нарушение, а именно това на чл. 5, § 1, б. „д“ от Регламента, то наложената имуществена санкция в размер на 2 500 лева не е пропорционална на извършеното нарушение, при което не е необходимо да се налага такава. За да обоснове тези си изводи съдът е приел още, че неправомерно съхраняваните данни не са станали достояние на трети лица, като липсва и вреда за субекта на данните. С оглед изложените съображения административният съд е отменил оспореното пред него решение на КЗЛД, в частта му по т. 3, като е счел за достатъчни и пропорционални на нарушението само наложените от органа мерки по чл. 58, пар. 2, б. „г“ от Регламент (ЕС) 2016/679. Обжалваната част от решението е неправилна. Съгласно чл. 83, §1 от Регламент /ЕС/ 2016/679 всеки надзорен орган гарантира, че наложените административни наказания „глоба" или „имуществена санкция" в съответствие с посочената норма за извършени нарушения на Регламента, посочени в параграфи 4, 5 и 6, във всеки конкретен случай са ефективни, пропорционални и възпиращи. Настоящият състав не споделя изводите на първоинстанционния съд относно наложеното административно наказание „имуществена санкция" и по-конкретно липсата на пропорционалност при определяне на неговия размер от 2500 лв. С оглед разпоредбата на чл. 83, § 5, б. „а“ от Регламента нарушения на основните принципи за обработване на личните данни, в съответствие с чл. 5, каквито са установени в случая подлежат на административно наказание „глоба“ или „имуществена санкция“ в размер до 20 000 000 EUR, или в случай на предприятие - до 4% от общия му годишен световен оборот за предходната финансова година, която от двете суми е по - висока, поради което размерът на наложената имуществена санкция в настоящата хипотеза от надзорния орган в размер на 2500 лв. е в минимален размер и е съобразена с липсата на вредоносен резултат от неправомерното обработване на личните данни на В. за физическото лице. В конкретния случай, административният орган е съобразил обстоятелства като липсата на представени пред него доказателства за въвеждането на подходящи технически и организационни мерки от дружеството, както и на такива за разписани вътрешни правила и процедури за защита на личните данни. Наред с това органът е отчел и фактът, че дружеството няма предходни нарушения и производства пред КЗЛД. В тази връзка и предвид предвиденият максимум, както и обсъдените от КЗЛД индивидуализиращи нарушението обстоятелства, настоящият съдебен състав счита наложеният размер имуществена санкция за правилно определен, като същият не нарушава принципа на пропорционалност и не е прекомерен. Административният съд като е отменил решението на КЗЛД, в частта по т. 3 от диспозитива, с която на „Стронг партнърс – М“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева на основание чл. 58, пар. 2, б. „и“, вр. чл. 83, § 5, б. „а“ от Регламент (ЕС) 2016/679, е постановил неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено в обжалваната част и вместо него постановено друго, с което се отхвърли жалбата на дружеството. С оглед изхода на делото на КЗЛД следва да се присъди претендираните равностойността от 35, 79 евро на направените разноски за държавна такса от 70 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 евро на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ или общо 135, 79 евро, платими от дружеството ответник. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение