Определение № 107 от 21.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 78/2022 г.
ВКСIV гражданско отделение21.03.2022 г.докладчик Зоя Атанасова
Диспозитив
Компетентен да се произнесе по частна жалба вх. № 265041/01.07.2021 г., подадена от Л. П. П. и М. Г. К.-П., представлявана от Л. П. П., двамата със съдебен адрес населено място, улица, №, вх., п. против определение от 03.06.2021 г. по гр.дело № 820/2020 г. на Софийски окръжен съд е Софийски апелативен съд. Делото да се изпрати на Софийски апелативен съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството по делото е по реда на чл. 122 ГПК. С определение № 3306/15.12.2021 г. по гр.дело № 3275/2021 г. Софийски апелативен съд е изпратил делото на Пловдивски апелативен съд за произнасяне по частна жалба вх. № 265041/01.07.2021 г. С определение № 3/05.01.2022 г. по в.ч.гр.дело № 662/2021 г. Пловдивският апелативен съд е повдигнал спор за подсъдност с апелативен съд София и делото е изпратено на ВКС за разрешаване на спора. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто отделение, след като извърши проверка по делото, констатира следното: С определение, постановено в съдебно заседание на 03.06.2021 г. по гр.дело № 820/2020 г. на Софийски окръжен съд е прекратено производството по делото. Съдът е приел, че ищците Л. П. П. и М. Г. К.-П. са предявили срещу Държавата, Софийски градски съд, Софийски апелативен съд и Върховен касационен съд искове за заплащане на сумата 600 000 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди и сумата 366 624 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди за нарушение правото на ЕС с правна квалификация чл.2в,ал.1,т.2 ЗОДОВ. Прието е, че предявените искове са недопустими и производството по същите следва да се прекрати. Срещу постановеното определение е подадена частна жалба вх. № 265041/01.07.2021 г. от ищците Л. П. П. и М. Г. К.-П., представлявана от Л. П.. По подадената частна жалба е образувано в.ч.гр.дело № 3275/2021 г. на Софийски апелативен съд. С определение № 3306/15.12.2021 г. по гр.дело № 3275/2021 г. на Софийски апелативен съд е прекратено производството по делото и същото е изпратено на Пловдивския апелативен съд. Прието е, че един от ответниците по предявения иск с правно основание чл.2в,ал.1,т.2 ЗОДОВ е Софийски апелативен съд. Прието е още, че съгласно императивната разпоредба на чл.7,ал.2 ЗОДОВ когато искът е предявен пред съд, който е ответник по спора делото се изпраща на най-близкия родово компетентен административен, районен или окръжен съд. Посочено е, че апелативния съд действа като въззивна инстанция и правилото следва да се приложи по аналогия. Според съда най-близкият родово компетентен съд е Пловдивския апелативен съд, на който делото следва да се изпрати по подсъдност. С определение № 3/05.01.2022 г. по в.ч.гр.дело № 662/2021 г. Пловдивския апелативен съд е повдигнал спор за подсъдност с Апелативен съд София. Прекратил е производството по делото и го е изпратил на ВКС за разрешаване на спора за подсъдност. Прието е, че исковата молба, подадена от Л. П. и М. К.-П. е постъпила в Софийски градски съд на 18.08.2017 г., при редакцията на ЗОДОВ съгласно измененията, обнародвани в Д.в. бр.98/11.12.2012 г. Посочено е, че към момента на предявяване на иска в ЗОДОВ не съществуват разпоредбите на чл.2в,ал.1,т.2 и чл.7,ал.2 ЗОДОВ, на които се е позовал САС, че тези текстове са в сила от 2019 г. Позовал се е на разпоредбите на пар.6,ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗОДОВ/Д.в.бр.94/2019 г., според която неприключилите до влизане в сила на този закон производства се довършват от съдилищата пред които са висящи, включително при последвало въззивно и касационно обжалване. Приел е, че разпоредбата на пар.6,ал.1 на ПЗР към ЗИД на ЗОДОВ посочва, че този закон, включвайки и разпоредбите на чл.2в,ал.1,т.2 и чл.7, ал.2 се прилага за предявените искови молби подадени след влизането му в сила – 02.12.2019 г. Пловдивския апелативен съд е приел, че според приложимата разпоредба на чл.7 ЗОДОВ преди изменението от 2019 г. искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на уврежането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл.1,ал.1 и чл.2,ал.1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Приел е още, че при наличие на състав от съдии в САС, неотвели се от разглеждане на делото няма уважителна причина за неразглеждане на делото от САС. Върховният касационен съд намира за правилни изводите на Пловдивския апелативен съд, според които компетентен да се произнесе по частната жалба е Софийски апелативен съд. Предявеният иск от Л. П. П. и М. Г. К.-П. срещу Държавата, Софийски градски съд, Софийски апелативен съд и Върховен касационен съд е за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, причинени от нарушение правото на ЕС. Исковата молба е постъпила в Софийски градски съд на 18.08.2017 г. преди влизане в сила на разпоредбата на чл.2в, ал.1,т.2 ЗОДОВ, обн.Д.в.бр.94 от 2019 г. Съгласно чл.2в ЗОДОВ в сила от 02.12.2019 г., когато вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, исковете се разглеждат от съдилищата по реда на: 1. Административнопроцесуалния кодекс – за вреди по чл. 1, ал. 1, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд; 2. Гражданския процесуален кодекс – извън случаите по т. 1, като ответникът по делата се определя по реда на чл. 7. Според ал.2-ра, когато искът по ал. 1 е предявен срещу няколко ответници, се разглежда по реда на Административнопроцесуалния кодекс, ако страна по делото е административен съд, Върховният административен съд или юридическо лице за вреди, причинени при или по повод административна дейност. С приемането на ЗИДЗОДОВ, обн.Д.в. бр.94/2019 г. – чл.2в,чл.7,ал.2,пар.6 ПЗРЗИДЗОДОВ са предвидени материалните предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за причинени вреди от нарушение правото на ЕС, както и е указано по кой ред и пред кой съд да се разгледат предявените по чл.2в ЗОДОВ искове. Съгласно пар.6,ал.1 ПЗРЗИДЗОДОВ, Д.в.бр.94/2019 г. този закон се прилага за предявените искови молби, подадени след влизането му в сила. Под този закон в текста следва да се разбира ЗОДОВ с разпоредбите и на чл.2в, и чл.7,ал.2. Според изричната норма на пар.6, ал.2 ПЗРЗИДЗОДОВ Д.в.бр.94/2019 г. неприключилите до влизането в сила на този закон производства – каквото е и производството по настоящата искова молба се довършват от съдилищата пред които са висящи, включително при последвало въззивно и касационно обжалване. Като взема предвид тази разпоредба и обстоятелството, че производството по подадената искова молба в случая е образувано преди приемане на ЗИДЗОДОВ, обн.Д.в.бр.94/2019 г. съдът преценява, че компетентен да разгледа частна жалба вх. № 265041/01.07.2021 г. против определение от 03. 06.2021 по гр.дело № 820/2020 г. на Окръжен съд населено място за прекратяване на производството по делото е Софийски апелативен съд. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г.о
Цитирани разпоредби
11- чл. 7, ал. 2
- чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ
- чл. 1, ал. 1
- чл. 122 ГПК
- чл. 2 ЗОДОВ
- чл. 7 ЗОДОВ
- чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ
- чл. 2, ал. 1
- чл. 2, ал. 1, т. 2
- чл. 2
- чл. 7