Определение № 9785 от 15.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10176/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. във връзка с чл. 166, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Модна къща Джулия фешън“ ООД, подадена чрез адвокат Н. Стефанова, против определение № 4884 от 05.05.2025 г. по адм. дело № 2884/2024 г. на Административен съд - Варна, с което е отхвърлено искането на дружеството за спиране на предварителното изпълнение на заповед № 3996/11.11.2024 г. на директора на дирекция „УСКОР“ при община Варна. Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който да се постанови спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед. Ответникът – директор на дирекция „УСКОР“ при община Варна, представляван от старши юрисконсулт Радуилова, оспорва частната жалба. Моли оспореното определение да бъде оставено в сила. Като взе предвид изложеното в частната жалба и данните по делото Върховният административен съд, второ отделение, констатира следното: Производството пред Административен съд – Варна е образувано по жалба на частния жалбоподател против заповед № 3996/ 11.11.2024г. на директора на дирекция „УСКОР“ при община Варна, издадена на основание чл. 57а ЗУТ, с която е наредено на „Модна къща Джулия фешън“ ООД да премахне незаконно поставен преместваем обект павилион, собственост на дружеството, разположен на тротоара на ул. „Ал. Рачински“ № 15, гр. Варна. С молба от 02.05.2025г. жалбоподателят подава искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, позовавайки се на нови обстоятелства, свързани с увеличение на разходите за премахване на обекта и загуби от невъзможността да ползва павилиона в търговската си дейност. Съобразявайки изложеното в искането административният съд приема, че липсват доказателства за значителни и трудно поправими вреди и не са налице основания за спиране на предварителното изпълнение на акта. При тези факти Върховният административен съд, състав на второ отделение, стигна до следните изводи: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Административният съд правилно приема, че не са налице основания за спиране на предварителното изпълнение на заповедта. Съгласно разпоредбата на чл. 166, ал. 4 АПК допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния акт може да бъде спряно от съда при условията на чл. 166, ал. 2 АПК. В случая предварителното изпълнение се основава на изричната разпоредба на чл. 217, ал. 1, т. 11 ЗУТ, според която жалбата не спира изпълнението на заповедите по чл. 57а, ал. 3 ЗУТ. Следователно законът въвежда презумпция за наличие на една или повече от предвидените от чл. 60, ал. 1 АПК предпоставки за предварително изпълнение на акта. В тази хипотеза изпълнението може да бъде спряно, ако оспорващият докаже, че предварителното изпълнение може да му причини значителни или трудно поправими вреди и то само при наличие на нови обстоятелства (чл. 166, ал. 2 АПК). В конкретния случай административният съд правилно приема, че изброените по – горе условия за спиране на допуснатото предварително изпълнение не са осъществени. Законосъобразно е преценено, че липсват доказателства за значителни или трудно поправими вреди по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК, противопоставими на обществения интерес, който законът охранява. Посочените от оспорващото дружество значителни имуществени вреди са хипотетични, не са следствие от предварителното изпълнение на заповедта и за тях не са ангажирани доказателства. Както административният съд правилно приема, вероятните финансови загуби и затрудненията в стопанската дейност на дружеството, не представляват значителни или трудно поправими вреди по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК, тъй като могат да бъдат репарирани чрез съответно обезщетение, а разходите, свързани с премахване на обекта, са последица от изпълнение на разпоредените със заповедта задължения за адресата. Обратно на поддържаната от частния жалбоподател теза, в тежест на лицето, което иска спиране на предварителното изпълнение на административен акт, е да докаже настъпването на значителни и труднопоравими вреди, както и настъпили нови обстоятелства. Този извод следва от характера на производството по чл. 166, ал. 3 АПК, което се провежда в закрито заседание, а съдът се произнася незабавно, като преценява наличието или липсата на основания за спиране на предварителното изпълнение съобразно представените с искането доказателства. В случая доказателства, установяващи обстоятелства за спиране на предварителното изпълнение от страна на частния жалбоподател не са ангажирани, а възражението, че такива не са събрани поради бездействие на съда, е неоснователно. По тези съображения настоящата инстанция приема, че предпоставките на чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 АПК не са установени и определението на административния съд в този смисъл е постановено при правилно тълкуване и прилагане на закона. Не са налице основания за неговата отмяна, поради което обжалваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,