Определение № 10179 от 15.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4856/2026 г.

Производството е по реда на чл.185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба с вх. № 13656/13.05.2026 год., подадена от М. С. М., гр. Бургас, [улица], [адрес] против чл. 15, ал. 5, изр. последно, §6 и §7 от ПЗР на Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността "Право" и професионална квалификация "юрист", приета с Постановление № 165 от 12.07.2022 г. на МС, обн. ДВ бр. 55/2022 г.

С определение от 28.05.2026г. настоящият състав е допуснал встъпването на министъра на правосъдието като страна в настоящото производство наред с административния орган Министерски съвет на Република България.

С протоколно определение от 16.09.2026г. настоящият състав е конституирал на основание чл. 189, ал. 2 АПК като заинтересована страна по делото Министъра на образованието и науката.

С депозирана молба от 29.05.2026г. М. С. М. поддържа искане за допускане промяна в предмета на оспорване, който касае и включване на разпоредбата на чл. 16, ал. 2, изр. второ от Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „Право“, а именно текстът „Оценката от устния държавен изпит не подлежи на преразглеждане“.

На 24.06.2026 г. М. М. е подал молба за отправяне на преюдициално запитване до СЕС, като е посочил, че счита, че за правилното разрешаване на спора по настоящото дело е необходимо произнасянето на СЕС по въпрос, който до момента е неразрешен от правото на Европейския съюз, а именно: представляват ли разпоредби на националното право, които изключват всяко преразглеждане на резултатите от писмената и устната фаза на задължителен държавен изпит по специалност от областта на висшето образование, завъртването на която специалност е задължително условие за практикуване на регулирана професия, каквито са всички юридически професии, изискващи завършена специалност „Право“, ограничение по смисъла на Директива (ЕС) 2018/958 на Европейския парламент и на Съвета от 28 юни 2018 година относно проверката за пропорционалност преди приемането на ново регулиране на професии (Директива (ЕС) 2018/958)2, когато успешното полагане на изпита е необходимо за полагане на последващ изпит за правоспособност за упражняване на същата тази професия и ако отговорът е положителен, то допустима ли е разпоредба с предвидена абсолютна непреразглеждаемост на изпитен резултат при липса на конкретна оценка за пропорционалност, публични единни критерии и средство за проверка на процедурата, равното третиране, безпристрастността и явната грешка по смисъла на посочената директива.

Ответниците- Министерски съвет на Република България и Министъра на правосъдието, изразяват становище за неоснователност на исканията за допускане промяна в предмета на оспорване и за отправяне на преюдициално запитване.

Отвертникът- Министъра на образованието и науката, не изразява становище.

Представителят на Върховната касационна прокуратура счита исканията за неоснователни.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като съобрази данните по делото и закона, намира за установено следното:

1. По предмета на делото:

С жалба на М. С. М. е очертан предмета на оспорване в производството по чл. 185 и сл. от АПК, а именно отмяна на разборедбите на чл. 15, ал. 5, изр. последно, §6 и §7 от ПЗР на Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността "Право" и професионална квалификация "юрист", приета с Постановление № 165 от 12.07.2022 г. на МС, обн. ДВ бр. 55/2022 г.

С молба от 29.05.2026г. М. заявява, че поддържа оспорването на горните разпоредби, както и оспорва и тази на чл. 16, ал. 2, изр. второ от Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на виеше образование по специалността „Право“, а именно текстът „Оценката от устния държавен изпит не подлежи на преразглеждане“. Посоченото допълнително искане не представлява само техническо уточнение или конкретизиране на първоначално заявения предмет. Разпоредбата на чл. 16, ал. 2, изречение второ урежда самостоятелно правило относно оценяването при устния държавен изпит, различно от правилото на чл. 15, ал. 5, изречение последно, отнасящо се до писмения държавен изпит. Двете нормативни предписания имат различен непосредствен предмет на регулиране и всяко от тях може да бъде самостоятелен предмет на съдебен контрол по реда на чл. 185 и сл. АПК. При това положение включването на чл. 16, ал. 2, изречение второ в предмета на настоящото производство представлява разширяване на първоначално заявеното оспорване чрез въвеждане на нов самостоятелен предмет на съдебен контрол, а не допустимо уточняване на вече предявеното искане. Този извод се подкрепя от разрешенията, дадени в Решение № 1632 от 31.01.2020 г. по адм. дело № 10422/2018 г. и Решение № 3988 от 19.03.2019г. по адм. дело № 2519/2017г. на Върховния административен съд. Съдът дължи произнасяне само по очертания от оспорващия предмет на делото, като разширяването на предмета на оспорване в хода на производството е недопустимо поради липсата на процесуална разпоредба в административното съдебно производство, аналогична на чл. 214 от ГПК.

Съдът съобразява, че съгласно чл. 144 АПК за неуредените в дял трети от кодекса въпроси се прилагат разпоредбите на ГПК. Това препращане обаче не обосновава автоматично приложението на чл. 214 ГПК относно изменението на иска в производството по оспорване на подзаконови нормативни актове. Последното представлява специално административно съдебно производство със самостоятелно уредени предмет и процесуални предпоставки. При липса на изрична законова разпоредба, допускаща изменение на жалбата чрез добавяне на нов нормативен текст, приложението по аналогия на правилата за изменение на иска не може да служи като основание за разширяване на вече очертания предмет на съдебния контрол.

Искането за отмяна на допълнително посочени нормативни разпоредби, извън очертания предмет на оспорването, следва да бъде оставено без разглеждане, а производството в тази част — прекратено.

Не може да бъде възприет и доводът, че общата връзка между разпоредбите на чл. 15, ал. 5 и чл. 16, ал. 2 от наредбата, доколкото и двете изключват преразглеждането на оценка от държавен изпит, превръща последващото искане в уточнение на първоначалното оспорване. Общността на нормативната материя и сходството на правните последици не заличават самостоятелния характер на отделните нормативни предписания. Съдебният контрол се осъществява в пределите на конкретно заявеното оспорване, а не спрямо всички разпоредби от нормативния акт, които уреждат сходни обществени отношения.

Ето защо съдът приема, че молбата от 29.05.2026г., в частта, с която се иска включване в предмета на настоящото производство на разпоредбата на чл. 16, ал. 2, изречение второ от наредбата, представлява недопустимо разширяване на предмета на оспорването.

2. По искането за отправяне на преюдициално запитване:

Съдът намира искането на жалбоподателя за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз относно тълкуването на Директива (ЕС) 2018/958, във връзка с Директива 2005/36/ЕО, за неоснователно по следните съображения:

Съгласно чл. 2, параграф 1 от Директива (ЕС) 2018/958 същата се прилага към национални разпоредби, ограничаващи достъпа до регулирана професия или нейното упражняване, попадащи в обхвата на Директива 2005/36/ЕО. Ето защо приложимостта ѝ следва да се преценява с оглед конкретното съдържание и правните последици на оспорената уредба, а не единствено въз основа на обстоятелството, че тя се отнася до придобиването на образование по специалност „Право“.

В случая жалбоподателят не обосновава по какъв конкретен начин оспорените образователни изисквания съставляват ограничение на достъпа до регулирана професия по смисъла на посочените директиви, нито как тълкуването им от Съда на Европейския съюз би било необходимо за разрешаването на спора.Самото позоваване на разпоредби от правото на Европейския съюз не е достатъчно основание за отправяне на преюдициално запитване. Съгласно чл. 267 ДФЕС такова запитване следва да се отнася до въпрос по тълкуването или валидността на правото на Съюза, чието разрешаване е необходимо за постановяване на съдебния акт.

С оглед на изложеното съдът приема, че при липсата на надлежно обоснована относимост на поставените въпроси към предмета на спора не са налице основания за уважаване на искането за отправяне на преюдициално запитване, доколкото не е установена необходимост от произнасяне на Съда на Европейския съюз за разрешаването на настоящото дело.

Водим от горното, Върховният административен съд, състав на осмо отделение