Определение № 66 от 21.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1010/2010 г.

Производството e по чл. 245,ал.3 ГПК. Образувано е по молба на [фирма], [населено място] на осн. чл. 245,ал.3 ГПК за издаване на обратен изпълнителен лист. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. приема следното: Молителят твърди, че въз основа постановеното по в. гр.д. №669/2009 год. решение № 294/07.04.2010 год. на САС е издаден изпълнителен лист и образувано изп. дело № 20107830400297 на ЧСИ И. Ч., с рег. №783, по което след получаване на покана за доброволно изпълнение дружеството е изплатило главница в размер на 85 375 лв., мораторна лихва в размер на 58 217,90 лв. законна лихва върху главницата в размер на 61 447 лв. за периода от 02.12.2004 год. до 07.05.2010 год., 5 300 лв. разноски по изпълнителното дело, 8 918,16 лв. такса по чл. 26 от Тарифата по ЧСИ, 84 лв. обикновени такси по т.1,т.5,т.9 от тарифата към ЗЧСИ. Постановеното от въззивната инстанция решение е било изменено с решение №210/03.06.2011 год. по гр.д. №1010/2010 год. на ВКС, 3-то г.о. В съответствие с решението на ВКС Г. А. е възстановил на [фирма] недължимо събрана главница в размер на 25 613 лв. и недължимо събрана мораторна лихва в размер на 57 977,90 лв. С оглед на това според молителите остават дължими като неправилно събрани от ЧСИ следните суми: - 18 383,80 лв .- законна лихва,/ представляваща разликата между събраната от ЧСИ законна лихва върху главница в размер на 61 447,08 лв. и дължимата такава съобразно намаления от ВКС дълг в размер на 43 063,28 лв. за периода от 02.12.2004 г. до 17.05.2010 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.05.2010 год. до датата на окончателното изплащане, 2 642,20 лв., представляваща законна лихва върху недължимо събрана главница в размер на 23 828 лв. от датата на постъпване сумата по сметката на ЧСИ 17.05.2010 г. до датата на възстановяването й на [фирма]-12.06.2011 год., 6 428,98 лв. законна лихва върху недължимо събраната мораторна лихва в размер на 57 977,90 лв. от датата на постъпване на сумата по сметката на ЧСИ 17.05.2010 год. до окончателното й възстановяване на „А. България”, 3 673,22 лв. разноски по изп.д. на осн. чл. 245,ал.3 ГПК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.05.2010 год. до окончателното й изплащане и 2 447.39 лв. такса по изпълнението на осн. чл. 245,ал.3 ГПК, ведно със законната лихва, считано от 17.05.2010 год. до окончателното й изплащане. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното: С решение №106/07.01.2009 год. по гр.д. 3141/2004 год. ЗАД [фирма] е осъден на осн. чл. 59 ЗЗД да заплати на Г. Я. А. сума в размер на 10 260 лв. обезщетение за ползване на описания в решението имот за периода от 02.12.1999 год. – 02.12.2004 год., ведно със законната лихва от 02.12.2004 год. до окончателното й изплащане, мораторна лихва за забава в плащането на главницата в размер на 240 лв. и 1638 лв. съдебни разноски. За разликата до пълните претендирани размери - съответно до 95 635 лв. за иска с пр. осн. чл. 59 ЗЗД и до 59 490 лв. за иска с пр. осн. чл. 86 ЗЗД, исковете са отхвърлени. Г. Я. А. е осъден да заплати на ЗАД [фирма] 4 480лв. съдебни разноски. С решение № 294/07.04.2010 год. на Софийски апелативен съд, ГК, 7-ми състав по гр.д. № 669/2009 год. е отменено решението на първоинстанционния съд в частта в която искът с пр. осн. чл. 59 ЗЗД е отхвърлен за разликата от 10 260 лв. до 85 375 лв., а искът с пр. осн. чл. 86 ЗЗД е отхвърлен за разликата от 240 лв. до 58 217,90 лв. и вместо него е постановено ново решение, с което искът на Г. Я. А. по чл. 59 ЗЗД е уважен в общ размер на 85 375 лв., а искът по чл. 86 ЗЗД в размер на 58 217 ,90лв. С определение от 08.06.2010 год. съдът е осъдил [фирма] да заплати на Г. Я. А. още 8 000,52 лв. разноски освен присъдените с първоинстанционното решение разноски в размер на 1638 лв. или общо са присъдени разноски в размер на 9 638,52 лв. Видно от направеното отбелязване на 14.04.2010 год. в полза на Г. Я. А. е издаден изпълнителен лист за сумата 85 375 лв. обезщетение за ползване на процесния имот без основание, ведно със законната лихва считано от 02.12.2004 год. до окончателното й изплащане, както и за сумата 58 217,90 лв. лева законна лихва за забава в плащането на обезщетението за периода от 02.12.1999 год. до 02.12.2004 год. С решение № 210/03.06.2011 год. по гр.д. № 1010/2010 год. на ВКС, 3-то г.о. въззивното решение е отменено в частта, в която искът с пр. осн. чл. 59 ЗЗД / в увеличения му размер/ е уважен за размера над 49 502 до 75 115 лв. / за 25 613 лв./, както и в частта, в която искът с пр. осн. чл. 86 ЗЗД е уважен за размера над 240 лв. до 58 217 лв. / 57 977,90 лв./ и в тази част исковете са отхвърлени. Отменено е определение от 08.06.2010год. по гр.д.№ 669/2009 год. на САС, 7-ми състав и вместо него е постановено ново определение, с което ЗАД [фирма], [населено място] е осъден да заплати на Г. Я. А. разноски за трите инстанции в размер на 5 082,68 лв. За тази сума на 17.06.2011 год. е издаден изпълнителен лист в полза на Г. Я. А.. Съдът служебно е изискал справка от ЧСИ И. Ч. относно събраните суми по изп. дело № 20107830400297, образувано по издадения по въззивното решение изпълнителен лист. Видно от същата длъжникът ЗАД„А. България”е изплатил главница в размер на 85 345 лв., законна лихва върху главницата в размер на 61 447,08 лв. за периода от 02.12.2004 год. до 14.05.2010 год., мораторна лихва в размер на 58 217,90 лв., разноски по изпълнителното дело / адвокатски хонорар/ в размер на 5 300 лв., такси за ЧСИ / пропорционална такса по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ в размер на 98918,16 лв. ,обикновени такси за ЧСИ по тарифата към ЗЦСИ в размер на 84 лв., като всички суми са изплатени на взискателя. При частичната отмяна на въззивното решение, което е било предмет на предварително изпълнение, хипотезата на чл. 245 ,ал. 3 ,изр.2-ро ГПК е изпълнена. Принципно това обуславя издаването на обратен изпълнителен лист за връщане на сумите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение на отмененото решение. В случая тези суми обаче взискателят по изпълнителното дело Г. Я. А. доброволно е възстановил сумата от 25 613 лв., която съставлява намаленият с решението по гр.д. № 1010/2010 год. на ВКС,3 г.о. размер на присъдена от въззивната инстанция главница и сумата от 57 977,90 лв .,, с която сума е намален присъдената от въззивната инстанция мораторна лихва. С оглед на това за тези суми, не следва да се издава обратен изпълнителен лист. Сумата 18 383,80 лв .- законна лихва, съставляваща разлика между сумата 61 447,08 лв. събрана от ЧСИ като законна лихва върху главницата по въззивното решение и сумата 43 063,28 лв. дължима лихва съобразно намаления от ВКС дълг за периода от 02.12.2004 г. до 17.05.2010 год., претендирана ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.05.2010 год. до датата на окончателното изплащане, сумата 2 642,20 лв., претендирана като законна лихва върху недължимо събрана главница в размер на 23 828 лв. от датата на постъпване сумата по сметката на ЧСИ 17.05.2010 г. до датата на възстановяването й на [фирма]-12.06.2011 год., сумата 6 428,98 лв ., претендирана като законна лихва върху недължимо събраната мораторна лихва в размер на 57 977,90 лв. от датата на постъпване на сумата по сметката на ЧСИ - 17.05.2010 год. до окончателното й възстановяване на „А. България”, сумата 3 673,22 лв. разноски по изп.д. на осн. чл. 245,ал.3 ГПК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.05.2010 год. до окончателното й изплащане и сумата 2 447.39 лв. такса по изпълнението на осн. чл. 245,ал.3 ГПК, ведно със законната лихва считано от 17.05.2010 год. до окончателното й изплащане също не могат да бъдат предмет на обратния изпълнителен лист, доколкото не са били предмет и на първоначално издадения такъв. Издаденият изпълнителен лист обаче съставлява изпълнителен титул за присъдената от въззивният съд законна лихва върху главница в размер на 85 375 лв. Както се посочи, с отменителното решение на ВКС, 3-то г.о. по гр.д. № 1010/2010 год. този размер е намален със сумата от 25 613 лв. Следователно присъдената и събрана законна лихва върху недължимата главница от 25 613 лв., за периода от 02.12.2004 г. до 17.05.2010 год., когато е изплатена по сметката на ЧСИ подлежи на връщане и по отношение на нея следва да бъде издаден обратен изпълнителен лист. Същият обаче не може да е за сумата 18 383,80 лв. като абсолютен размер на законната лихва за посочения период върху посочената недължима главница, както се иска в молбата за издаване на изпълнителен лист, доколкото този размер не фигурира в издадения изпълнителен лист по постановеното въззивно решение и не може да бъде проверен в настоящото производство. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.