Определение № 60410 от 23.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4396/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на адв. С. Х. против определение № 594 от 20.07.2021 г., постановено по ч. гр. д. № 2719/2021 г. на Върховния касационен съд, с което е оставена без разглеждане като недопустима жалбата на Е. С. С. и Т. С. С. срещу определение № 539 от 30.09.2020 г., постановено по в.ч.гр.д. № 374/2020 г. по описа на Окръжен съд – Враца. С последното е потвърдено определение от 30.03.2020 г. по гр.д. № 8/2020 г. на РС – Враца, с което е прекратено производството по иска на Е. С. С. и Т. С. С. срещу „Агроленд Симеонов“ ЕООД за разваляне на договор за аренда от 01.12.2017 г. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Поддържа се, че макар исковата претенция да е за сума под 5000 лв., тя е обуславяща относно исковете за собственост, които са преюдициална предпоставка относно настоящия спорен предмет. Ответникът по делото – „Агроленд Симеонов“ ЕООД – не е подал отговор на частната жалба. Върховният касационен съд, състав на IIІ г. о., за да се произнесе, съобрази следното: Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Съображенията за това са следните. Пред Върховния касационен съд е постъпила частна касационна жалба от Е. С. С. и Т. С. С. срещу определение № 539 от 30.09.2020 г., постановено по в.ч.гр.д. № 374/2020 г. по описа на ОС– Враца. С това определение, като е потвърдено определение от 30.03.2020 г. по гр.д. № 8/2020 г. на РС – Враца, е прекратено производството по исковете на Е. С. С. и Т. С. С. срещу „Агроленд Симеонов“ ЕООД за разваляне на договор за аренда от 01.12.2017 г., сключен между Д. С. С. и Л. Ц. С., от една страна, и „Агроленд Симеонов“ ЕООД, от друга страна, с който е предоставена за ползване под аренда земеделска земя. Жалбоподателите в исковата си молба твърдят, че всеки от тях притежава по 1/8 ид. ч. от земята, а останалите идеални части са собственост на Д. С. и Л. С., като четиримата са наследници на общия им наследодател С. К. С.. Претенцията е за разваляне на договора поради забавяне на арендните плащания с повече от три месеца. Първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск е недопустим, тъй като двамата ищци и съсобственици, които не са страни по договора, следва да уреждат взаимоотношенията си с останалите съсобственици по реда на чл. 30, ал. 3 ЗС. Този извод е потвърден от окръжния съд. С определението на ВКС от 20.07.2021 г. е прието, че всеки един от ищците е предявил иск с цена под 5000 лв., поради което на основание чл. 274, ал. 4 ГПК определението на окръжния съд не подлежи на обжалване. Неправилна е обаче констатацията, че предявените искове са за заплащане на всеки от ищците на дължими суми по процесния договор за аренда от по 1778,44 лв. за стопанските 2017 г. и 2018 г. В исковата си молба ищците са посочили, че искат разваляне на договора за аренда от 01.12.2017 г., а като мотив за това са посочили забавеното изплащане на приспадащите им се части в размери от по 1778,44лв. за всеки от тях за стопанските 2017 г. и 2018 г. Същите не са предявили осъдителни искове за горните суми, а претенция за разваляне на договора, сключен от останалите двама съсобственика Д. С. и Л. С., притежаващи останалите 6/8 ид.части от недвижимите имоти, и „Агроленд Симеонов“ ЕООД. С оглед разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 5 ГПК цената на предявения иск е равна на уговореното арендно плащане за една стопанска година – в случая 14 227,58 лв. съобразно чл. 12 от процесния договор,която цена е и стабилизирана с разпореждане №155 от 07.01.2020г. на РС [населено място] и с оглед на която цена е внесена държавна такса. Следователно цената на иска е над 5000 лв. и въззивното определение, като постановено по гражданско дело, подлежи на касационно обжалване. При така установеното обжалваното определение е неправилно и следва да се отмени, а делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. По изложените съображения Върховният касационен съд, III г. о.