Решение № 7170 от 25.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11669/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба от А. В. А. от гр. Хасково, местност „Кекличево стопанство Б“ № 374 против Решение № 7787 от 20.10.2025 год. постановено по административно дело № 1422 по описа за 2024 год. на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата и против Решение № 1012-26-422-1/27.11.2024 год. на Директора на ТП на НОИ Хасково и потвърденото с него разпореждане [номер]/2139-26-18/15.10.2024 год. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ Хасково. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т.1 и т. 3 от АПК – нищожност, неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на обжалваното първоинстанционното решение и отмяна на решението на директора на ТП на НОИ Хасково. Ответникът директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт Хасково не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14 дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Хасково е Решение № 1012-26-422-1/27.11.2024 год. на Директора на ТП на НОИ Хасково, с което е потвърдено разпореждане [номер]/2139-26-18/15.10.2024 год. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ Хасково, с което е отказано да се възобнови личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на А. В. А. на основание чл.74, ал.4 от КСО като лицето ще получава личната си пенсия за осигурителен стаж и възраст. С разпореждането е отказано на А. В. А. да се отпусне социална пенсия за инвалидност. С Решение № 1012-26-422-1/27.11.2024 год. Директорът на ТП на НОИ Хасково е отхвърлил жалбата на А. срещу разпореждането. Решението е обжалвано от А. пред Административен съд Хасково, който с процесното решение е отхвърлил жалбата. От фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че въз основа на Заявление вх. № 2111-26-918/29.11.2019 год. с разпореждане [номер]/№20/прот. № N01479/11.12.2019 год. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ Хасково на А. В. А. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74, ал. 1 от КСО за 69% намалена работоспособност – пожизнено считано от 09.10.2019 год., определена е датата на инвалидизацията и минимален размер на пенсията от 186,52 лева до определянето на размера ѝ след уточняване на осигурителния доход. С разпореждане [номер] /№14/прот. № N01166/30.04.2020 год. е определен същия размер на 186.52 лева. С разпореждане [номер]/№9/ прот. № N01280/23.07.2020 год. размерът на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване е изменен като е определена сума за изплащане в размер на 212.50 лева. С последващи разпореждания размерът на пенсията е бил осъвременен, а с разпореждане [номер].01.2022 год. - преизчислен от 25.12.2021 год. на основание §7е, ал. 1 и 2 ПЗР от КСО. След преизчисляването размерът на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване е определен на 314.50 лева. С разпореждане [номер] № 3, прот № N 01362/21.09.2022 год. е спряна лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, тъй като размерът ѝ към 29.11.2020 год. е 212,50 лева, а размерът на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст към 01.01.2021 год. е 255 лева. Със същото разпореждане към 01.10.2022 год. размерът на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст е 396,95 лева, който размер е определен за изплащане. С разпореждане [номер] /№6/ прот. № N01126/31.03.2023 год. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ Хасково на А. В. А., считано от 29.11.2020 год. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО в размер на 236.75 лева. Считано от 25.12.2021 год. след преизчисляване на основание §7е ПЗР на КСО личната пенсия за осигурителен стаж и възраст е определена в размер от 314.50 лева, а след преизчисляване на основание §7ж ПЗР на КСО и на основание чл. 70, ал. 13 от КСО, считано от 01.07.2022 год. е определена в размер 396.95 лева. личната пенсия за осигурителен стаж и възраст е преизчислена считано от 01.10.2022 год. на основание §7з ПЗР на КСО, като на основание чл. 70, ал. 13 от КСО е определена в по-високия размер, спрямо този към 30.09.2022 год., а именно 396.95 лева. Със същото разпореждане от 31.03.2023 год. на основание чл. 95, ал. 1, т. 4 от КСО, личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване е спряна считано от 29.11.2020 год., тъй като размерът на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст е по-голям от този на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Със заявление с вх. № 2107-26-128/17.05.2023 год. А. В. А. е направила искане за възобновяване на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване вместо получаваната от нея личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, а със заявление № 2177-26-45/17.05.2023 год. е поискала отпускането на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на основание чл. 90а от КСО. С разпореждане [номер]/2144-26-92/08.09.2023 год. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ Хасково е спряно производството по посоченото по-горе заявление до съдебното произнасяне по обжалването на Решение № 1012-26-152-1/20.06.2023 год. на директора на ТП на НОИ, а с разпореждане [номер]/2135-26-63/15.10.2024 год. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ Хасково е възобновено спряното административно производство по заявление вх. № 2107-26-128/17.05.2023 год. С разпореждане [номер]/2144-26-93/08.09.2023 год. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ Хасково е спряно производството по заявление № 2177-26-45/17.05.2023 год. до решаването на посочения въпрос. С разпореждане [номер]/2135-26-64/15.10.2024 год. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ Хасково е възобновено спряното административно производство по заявление № 2177-26-45/17.05.2023 год. С процесното разпореждане [номер]/2139-26-18/15.10.2024 год. на основание чл. 74, ал.4 от КСО Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ Хасково отказва да възобнови лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на А. В. А., като е отбелязано, че остава да получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С разпореждане [номер]/2140-26-896/15.10.2024 год. на основание чл. 90а от КСО Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ Хасково отказва да отпусне социална пенсия за инвалидност на А. В. А., като е посочено, че остава да получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. От правна страна първоинстанционният съд е приел, че обжалваното решение на директора на ТП на НОИ Хасково е издадено от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма, съдържа фактически и правни основания за издаването му. Решението е издадено при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Съдът се е позовал на чл. 101, ал.1 от КСО, съгласно който се въвежда забрана за едновременното получаване на различни видове пенсии, като според т. 2 от същата, не могат да бъдат получавани едновременно лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Безспорно е установено по делото, че считано от 29.11.2020 год. А. е придобила право на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към този момент последната вече е получавала лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, поради което правилно административният орган е приел, че преценката коя от двете пенсии е по-благоприятната по смисъла на чл. 95, ал.1, т.4 от КСО следва да бъде извършена именно към 29.11.2020 год. След отпускане на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст или лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване въз основа на вярната преценка кое е по-високото по размер плащане, правото да се получава другата пенсия се изчерпва. Към тази дата ЛПИОЗ на жалбоподателката е в размер на 212.50 лева, който размер е по-нисък от определения с разпореждане от 31.03.2023 год. такъв на ЛПОСВ – 236.75 лева, поради което на основание чл. 95, ал.1, т.4 от КСО, изплащането на ЛПИОЗ е спряно в съответствие със забраната по чл. 101, ал.1, т. 2 от КСО /Решение по адм. д. № 1066/2023 год. по описа на Административен съд Хасково и по адм. д. № 2040/2024 год. по описа на ВАС/. Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 4 от КСО, пенсия за инвалидност поради общо заболяване не се отпуска, възобновява или възстановява на лица, на които е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Случаят на А. В. А. е точно такъв, поради което правилно на жалбоподателката е отказано възобновяване на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. След спиране на отпуснатата лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване поради отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, не е налице основание за получаване на лична пенсия за инвалидност от жалбоподателката поради законовата забрана на чл. 74, ал. 4 от КСО, както и невъзможността да се получава повече от една пенсия. След спиране на отпуснатата ЛПИОЗ поради отпускането на ЛПОСВ не е налице изобщо основание за получаване на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване от жалбоподателката. Въз основа на гореизложеното административният съд е отхвърлил жалбата на А. като неоснователна. Решение е валидно, допустимо и правилно. Обжалваното решение е обосновано и е постановено при правилно тълкуване и прилагане на закона, в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба, които обуславят направения извод от съда за законосъобразност на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане. Административният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, съображенията за които се възприемат от касационната инстанция, поради което и на основание чл.221, ал.2, изр.второ от АПК настоящият съдебен състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Първоинстанционният съд е съобразил, че административните органи правилно са приложили разпоредбата на чл.74, ал.4 от КСО във връзка с чл.101, ал.1, т.2 от КСО и освен това, че отпуснатата на А. В. А. ЛПОСВ е с по-голям размер отколкото желаната от нея ЛПИОЗ (т. е. не е налице нарушение на чл.95, ал.1, т.4 от КСО). Изложените аргументи в касационната жалба не могат да обосноват различни правни изводи от тези, формирани от административните органи и от първоинстанционния съд. За пълнота на изложението трябва да се отбележи изрично, че общото правило на чл.101, ал.3а от КСО предвиждащо, че при право на повече от една пенсия се получава по избор една от пенсиите в пълен размер и 50 на сто от останалите намира приложение извън случаите визирани в чл.101, ал.1 и ал.2 от КСО. По тези съображения следва да се приеме, че възраженията на касатора са неоснователни и не намират опора в данните по делото и категорично се опровергават от гореизложеното. С оглед на това настоящият съдебен състав счита, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, изр.първо, предл.първо от АПК Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,