Определение № 284 от 03.08.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2090/2016 г.

Производство по чл. 248 ГПК. Молителката П. Х. Н. – У. иска да бъде изменено решение № 130/02.07.2018 по настоящото дело, като счита, че подадената молба за отмяна е на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, но е разгледана и съдът се произнесъл свръхпетитум на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, каквото не е предявено. С последваща молба молителката представя копие от решение № 176/10.06.2016 на Врховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение по гр.д. № 1358/2016, с което е оставена без уважение молбата на И. Н. М. и Л. И. М. за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 на влязлото в сила решение на № 117/10.11.2015 на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение по гр.д. № 710/2015, като счита, че то има значение за направеното искане. Ответниците по молбата И. Н. М. и Л. И. М. я оспорват, като считат, че определянето на правната квалификация на предявеното основание за отмяна е в правомощията на съда. Молителите И. Н. М. и Л. И. М. искат да бъде допълнено решение № 130/02.07.2018 по настоящото дело, които са поискани своевременно и са представени доказателства за извършването им. Ответницата по молбата П. Х. Н. – У. я оспорва, като счита, че не дължи разноски, тъй като с постановеното решение не е отговорено на молбата й за отмяна и евентуално счита, че изплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 2.000,00 лева е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото – оспорване, което тя е направила още в устните състезания. Останалите страни не вземат становище по молбите. По молбата на П. Х. Н. – У., като констатира, че решението, чието изменяване се претендира е за отмяна, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че то не може да бъде изменено на предявеното основание. Ако молителката счита, че съдът е обвързан от посочената в молбата правна кваликация на искането за отмяна и не е длъжен служебно да определи правилната правна квалификация на претендираното основание за отмяна; както и че е обвързан от оттеглянето на изявлението й в молбата за отмяна, че решение по гр.д. № 1572/1988 на Софийския районен съд и решение № 117/10.11.2015 на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение по гр.д. № 710/2015 си противоречат и не може служебно да констатира, че двете решения са влезли в сила и съдържат различни разрешение между същите страни по идентичен предмет; също и ако претендира, че постановеното решение по подадената от нея молба за отмяна е абсолютно недействително на изложените основания; тя следва да предяви тези основания с иск пред районния съд. Без правно значение е представеното решение № 176/10.06.2016 на Врховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение по гр.д. № 1358/2016, с което е оставена без уважение молбата на И. Н. М. и Л. И. М. за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 на влязлото в сила решение на № 117/10.11.2015 на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение по гр.д. № 710/2015, тъй като с него отхвърлена молба за отмяна на решението в частта по пороците на завещанието. Предмет на делото е същото решение в частта по ревандикационния иск. В производство по молба за изменяване на постановеното решение по делото, тези основания не може да бъдат разгледани и съдът не може да се произнесе по тях. По молбата на И. Н. М. и Л. И. М., като констатира, че по молбата за отмяна съдът е приел, че е неправилно и съответно е отменил не посоченото от молителката, а представеното от нея противоречиво решение, ответниците по молбата за отмяна са поискали разноски с отговора на молбата за отмяна, представили са договор за правна защита, който съдържа и удостоверяване за извършването на разноските, съдът намира че изплатеното от тях адвокатско възнаграждение в размер на общо 2.000 лева следва да им бъде присъдено като разноски в производството по отмяна, тъй като фактическата и правна сложност на делото не е минимална, а около и над средната за този вид дела. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение