Определение № 8 от 12.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 676/2020 г.

Образувано по молба с вх. № 8425/02.11.2020 г. подадена от И. Б., с която се иска допълване по реда на чл. 250 ГПК на Определение № 384/20.07.2020 г. по гр.д. № 676/2020 г. на II – г.о постановено в производство по чл. 288 ГПК. Ответната страна Д. В. не взема становище. Съставът на ВКС- второ отделение на гражданската колегия след преценка на изложените с молбата съображения намира: Молбата на И. С. Б. е неоснователна. В практиката на ВКС няма разнопосочност на разбирането, че на допълване по реда на чл. 250 ГПК подлежи само диспозитивът, с който е обективирана волята на съда. На допълване по реда на чл. 250 ГПК не подлежат мотивите и аргументите на решаващия съд, изложени в мотивната му част. На допълване подлежи този съдебен акт, който поради пропуск на съда в постановения диспозитив не се съдържа произнасяне изцяло в обема на заявения правен спор. По реда на допълването, съдът постановил съдебния акт, чието допълване се иска, не може да се променя вече изразената воля обективирана в диспозитива на акта си, като неоттегляем негов съдебен акт. Молбата за "допълване" по реда на чл. 250 ГПК на определение по чл. 288 ГПК се отнася до хипотези, при които касаторът счита, че ВКС не се е произнесъл по цялото му искане - т. е. по всички въведени от него основания за допускане на касационното обжалване, искания и възражения. За съставите от ВКС няма съмнения относно допустимостта на производството по чл. 250 ГПК и в производството по чл. 288 ГПК, но само и доколкото може да бъде констатирано непроизнасяне по всички основания за допускане на касационното обжалване в рамката на обжалваните части на въззивното решение, имащи отношение към предмета на делото, разбиран като предмет на производството по чл. 280 - 288 ГПК, а когато искането за допълване касае искане за промяна на мотивите с допълнително произнасяне на конкретни доводи, то очевидно молбата за допълване по реда на чл. 250 ГПК не може да бъде уважена, а определението по чл. 288 ГПК да бъде допълнено, тъй като вече произнесеният диспозитив не може да бъде изменен. В случая, с молбата с вх. № 8425/02.11.2020 г., в която е обективирано искане по чл. 250 ГПК са въведени доводи за произнасяне на допълнителен диспозитив, с който де факто молителя иска да бъде преразгледан и обърнат резултата на постановеното определение по чл. 288 ГПК и касационната жалба да бъде допусната до разглеждане, същото искане не може да бъде уважено, доколкото при постановяването на определението по чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС е изразил ясно формираната в мотивите воля за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение, като се е произнесъл по заявените от касатора основания, очертани в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото въззивното решение не е постановено с тежък и/или очевиден порок, който да обуслови допускането на решението до касационно обжалване в приложното поле на чл. 280, ал. 2, предл. 3 – то ГПК. Не е налице непълнота на съдебния акт като основание за неговото допълване по реда на чл. 250 ГПК, доколкото няма основание да се приеме, че е налице хипотеза на непълен съдебен акт по см. на чл. 250 ГПК в случая отсъства. По изложените съображения, ВКС - състав на второ отделение на гражданската колегия и на основание чл. 250 ГПК, състав на Върховният касационен съд- второ отделение на гражданската колегия