Определение № 176 от 11.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3510/2018 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частни жалби с вх.№ 22952 от 31.07.2018 г. и с вх.№ 24655 от 23.08.2018 г. на И. Л. Ц. чрез процесуален представител адвокат К. М. от АК – В. и частна жалба с вх.№ 22877 от 31.07.2018 г. на Н. И. Ц. чрез процесуален представител адвокат Н. Т. от АК – В. срещу определение № 1872 от 23.07.2018 г. по в.гр.д.№ 468/2018 г. по описа на ОС – Варна, г.о., постановено по реда на чл. 248 ГПК. Върховният касационен съд в настоящия си състав констатира, че срещу самото въззивно решение № 970 от 04.06.2018 г. на ОС е подадена касационна жалба от Н. И. Ц., като е образувано касационно дело № 3511/2018 г. по описа на ВКС, Второ гражданско отделение. По силата на чл. 248, ал. 3, изр. второ ГПК, определението за разноските подлежи на обжалване по същия ред, по който се обжалва самото решение. Тъй като произнасянето на съда по частните жалби е свързано с произнасянето по касационната жалба, не се налага отделно разглеждане на частните жалби от касационната жалба срещу въззивното решение, поради което при условията на чл. 213 ГПК, съдът