Определение № 15 от 21.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1757/2020 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. С определение № 437 от 16.10.2020 г., постановено по настоящото дело, съдът не е допуснал касационно обжалване, по касационната жалба на В. Л. С., на решение № 1506 от 13.12.2019 г. по гр. д. № 1431/2019 г. на Окръжен съд – Пловдив. Присъдил е на насрещната страна „Мото-Пфое“ ЕООД разноски по делото (адвокатско възнаграждение) в размер на 1 500 лв. С молба вх. № 8730/11.11.2020 г., подадена по пощата на 10.11.2020 г., В. С. е поискала от настоящия съд да измени горепосоченото определение в частта на разноските, като намали присъдената сума. В молбата се излага, че делът на С. от процесните имоти е бил 1/2 ид. ч., поради тя което дължи на дружеството 1/2 част от направените разноски – 750 лв. Визира се, че материалният интерес, който молителката е защитавала с касационната си жалба, определен съобразно данъчната оценка на имотите, възлиза на 17 775 лв., както и че е било проведено само едно закрито заседание по делото, поради което присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лв. се явява прекомерно. Въз основа на така изложеното се иска присъдените разноски да бъдат редуцирани на 750 лв. От „Мото-Пфое“ ЕООД е постъпил отговор на молбата, в който се излага становище за нейната неоснователност. Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че молбата по чл. 248 ГПК е процесуално допустима, но неоснователна. Съображенията му за това са следните: В случая гр. д. № 1757/2020 г. по описа на ВКС е било образувано по касационна жалба единствено на В. С., като направените разноски за адвокат от насрещната страна „Мото-Пфое“ ЕООД са във връзка именно с тази жалба. При това положение, и по правилото на чл. 78, ал. 3 ГПК, В. С. дължи на ответника по касационната жалба направените от последния разноски в пълен размер, а не 1/2 част. Същевременно, като съобрази правната и фактическа сложност на делото, депозирания от процесуалния представител на „Мото-Пфое“ ЕООД аргументиран отговор на касационната жалба, както и цената на иска, настоящият съдебен състав счита, че присъденото възнаграждение в размер на 1 500 лв. не се явява прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение