Определение № 211 от 07.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1143/2015 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Обжалвано е определение № 339/27.10.2014 год. по в.гр.дело № 163/2014 год. на Бургаския апелативен съд, с което е изменено решение № 78/12.08.2014 год. по същото дело в частта за разноските като е увеличен потвърдения им размер за първата инстанция от 6 753 лева на 11 753 лева, а присъдените в полза на Д. Б. съдебни разноски за въззивната инстанция са увеличени от 5 000 лева на 10 800 лева. Недоволен от въззивното определение е жалбоподателят [фирма], ЕИК[ЕИК], представлявано от адвокат М. А. К., който го обжалва в срока по чл.275, ал.1 ГПК като счита, че е неправилно тъй като цената на иска не е 159 301 лева, а посочената в исковата молба – 39 825 лева. Ответникът по частната жалба Д. М. А. от [населено място] не взема становище. Върховният касационен съд на Република България, състав на Гражданска колегия, първо отделение разгледа частната жалба и като взе предвид доводите на страната и данните по делото, приема следното: За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че минималния размер по Наредба № 1/2004 год. в последната й редакция след изменението в „Държавен вестник”, бр.28/28.03.2014 год. възлиза на 5 309 лева с оглед цената на иска от 159 301 лева тъй като при постановяване на основното решение въззивният съд е допуснал грешка като е съобразил посочената неправилно в исковата молба цена на иска – 39 825 лева. Направен е извод, че при този размер на минималното адвокатско възнаграждение заплатените 10 800 лева съответстват на сложността на разглеждания спор. Отчетено е, че в първоинстанционното производство е заплатено адвокатско възнаграждение 14 400 лева, към който момент следва да се съобрази редакцията на Наредба № 1/2004 год. преди изменението й от м.март 2014 год. и при посочената цена на иска 159 301 лева (а не 39 825 лева) с оглед сложността на казуса на основание чл.78, ал.5 ГПК възнаграждението следва да се намали на 10 000 лева. Частната жалба е редовна и допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Определението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно. В разпоредбата на чл.69, ал.1, т.2 ГПК е посочено, че размерът на цената на иска е: по искове за собственост и други вещни права върху имот – данъчната оценка, което е съобразено от въззивния съд при постановяване на обжалваното определение, вкл. и действащата нормативна уредба за определяне на адвокатските възнаграждения с оглед характера и тежестта на правния спор. По изложените съображения частната жалба следва да се остави без уважение, поради което Върховният касационен съд на Република България, състав на Гражданска колегия, първо отделение