Определение № 439 от 23.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 2777/2019 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. П. И. от [населено място] срещу решение № 1658 от 04.07.2019 г. по в. т. д. № 2005/2019 г. на Софийски апелативен съд, поправено с решение № 2103 от 19.08.2019 г., в частта, с която, след частична отмяна на постановеното от Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-3 състав решение № 382 от 17.01.2019 г. по гр. д. № 6245/2017 г., предявеният срещу Застрахователна компания „Бул Инс“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие от 16.11.2016 г. е отхвърлен за разликата от 70 000 лв. до 100 000 лв. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Релевирани са оплаквания, че въззивният съд не е отчел в пълнота установените по делото факти досежно тежестта и характера на получените от ищцата травми и отражението им върху цялостното й физическо и душевно състояние; не е обсъдил свидетелските показания относно претърпените болки и страдания и продължителността на възстановителния период; не е отчел обстоятелството, че съчетанието на повече от една травми води до по-висока интензивност на вредите от сумарната обезвреда на нараняванията, оценени поотделно. Като обосноваващи допускане на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „ 1. Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя; 2. Следва ли, при постановяване на съдебното си решение, въззивният съд да изложи мотивите, обусловили решението му за отмяна на първоинстанционното решение, в които да обсъди в пълнота събраните по делото доказателства и обоснове изводите си, поради които намалява обезщетението, присъдено от първоинстанционния съд“. По отношение на така поставените въпроси се поддържа, че са разрешени в противоречие с практиката на ВС и ВКС (чл. 280, ал. 1, т 1 ГПК), съответно: ППВС № 4/68 г. (за първия въпрос) и Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 157 от 11.02.2016 г. по т. д. № 3638/2014 г. на I т. о., решение № 13 от 02.02.2016 г. по гр. д. № 4287/2015 г. на IV г. о. и решение № 32 от 15.03.2016 г. по гр. д. № 2526/2015 г. на III г. о. (за втория въпрос). Освен това, бланкетно са заявени и основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК. Ответникът – Застрахователна компания „Бул Инс“ АД, [населено място] – не заявява становище по допускане на касационното обжалване. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. При постановяване на обжалвания акт въззивният съд е констатирал, че първоинстанционното решение частично е влязло в сила, от което е направил извод, че е формирана сила на пресъдено нещо както по отношение наличието на основание за ангажиране пряката отговорност на делинквента (застрахования водач), така и на съществуващото валидно застрахователно правоотношение въз основа на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответника по делото. Поради това, решаващият състав е счел, че не дължи произнасяне по основното оплакване на застрахователя за липса на виновно и противоправно поведение на застрахования водач. За частично основателни обаче въззивната инстанция е преценила оплакванията на застрахователното дружество относно размера на присъденото на ищцата обезщетение за неимуществени вреди. Като значими при определяне на обезщетението съдебният състав е посочил следните обстоятелства: тежестта и характера на получените от ищцата травматични увреждания – тежка черепно-мозъчна травма, изразяваща се в контузия на мозъка, компресия на мозъка, остър хематом под твърдата мозъчна обвивка, линейно счупване на срединната линия на теменната кост, контузия и подкожно кръвонасядане в теменната област; проведеното болнично лечение с извършени две операции; продължителността на възстановителния период (около една година) и търпените болки (по-интензивни през първия месец); липсата на неврологичен или двигателен дефицит и на увреждания с необратим характер. С оглед на посочените обстоятелства и съобразявайки момента на настъпване на застрахователното събитие – 16.11.2016 г., който е от значение за съобразяване на конкретните икономически условия и нормативно определените лимити за отговорността на застрахователите, въззивният съд е направил извод, че справедливо в случая е обезщетение в размер на сумата 70 000 лв., а не присъдената от първата инстанция сума 100 000 лв. Поради това, след частична отмяна на обжалваното решение, е отхвърлил претенцията за разликата от 30 000 лв. Върховен касационен съд, в настоящия му състав, намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. На първо място, поставените от касаторката въпроси не отговарят на общото изискване да са обуславящи за изхода на конкретното дело по смисъла на разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. По отношение на първия въпрос този извод следва от начина, по който е поставен – общотеоретично, а не с оглед конкретния случай, а за втория въпрос – от обстоятелството, че същият е относим към правилността на обжалвания акт и е израз на несъгласието на страната с размера на присъденото обезщетение. Освен поради липсата на общата предпоставка, касационното обжалване не би могло да бъде допуснато, тъй като не е налице твърдяното от касаторката противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС и с казуалната практика на ВКС. Съгласно Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС и създадената по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика, за определяне на справедливо обезщетение за претърпени неимуществени вреди – морални болки и страдания от причинени телесни увреждания на увреденото от деликт лице, следва да бъдат взети предвид както характерът и тежестта на самото телесно увреждане, интензитетът и продължителността на търпените физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, така и икономическите условия в страната към момента на увреждането, израз на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. В конкретната хипотеза при определяне на размера на дължимото обезщетение въззивният съд е взел предвид възприетите от съдебната практика критерии. А дали тези критерии са преценени правилно, това е въпрос на обоснованост на съдебното решение и касае неговата правилност, проверката на която е възможна обаче само при вече допуснат касационен контрол, но не е основание за допускането му. Що се отнася до другите две основания, поддържани от касаторката, доколкото са заявени бланкетно – само с посочване на нормата на закона, същите не подлежат на обсъждане. Както е пояснено в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, основанията за допускане на касационното обжалване следва да бъдат аргументирани от касатора, като неизпълнението на това задължение освобождава касационната инстанция от задължението да се произнася по тях. С оглед изложеното, касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК