Определение № 3211 от 26.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1911/2023 г.

Производството е по чл. 307 ГПК. Делото е образувано по молба на „Д.“ Е. със седалище и адрес на управление [населено място], подадена чрез адв. Д. П., за отмяна на влязлото в сила решение № 1194 от 20.05.2019 г. по гр.д. № 5407/2017 г. на Софийски апелативен съд в частта му, с която след отмяна на решение № 1296 от 27.02.2017 г. по гр.д. № 7446/2014 г. на Софийски градски съд е постановено друго по същество на спора, с което е признато за установено по отношение на „Д.“ Е., че Българска академия на науките е собственик на поземлен имот с идентификатор ..... по КККР на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-15 от 06.03.2009 г., с площ 1804 кв.м, съставляващ по предходен план имот пл.№ .... в кв. 1 по плана на [населено място], придобит по силата на закона поради предоставянето му за стопанисване от държавата - чл. 10, ал.2 ЗБАН. Молителят се позовава на основанието по чл. 303, ал.1, т.3, пр.2 ГПК. Поддържа, че решението, чиято отмяна се иска, е основано на административен акт - Заповед № РД-50-09-47 от 22.01.1986 г. на Главния архитект на [населено място], която е обявена за нищожна с влязло в сила решение № 12778 от 14.12.2021 г. по адм.д. № 6930/2021 г. на Върховен административен съд. Това решение е приложено към молбата за отмяна. В писмен отговор на молбата за отмяна насрещната страна Българска академия на науките изразява становище, че искането за отмяна на соченото основание по чл. 303, ал.1, т.3 ГПК е недопустимо, тъй като решението на ВАС, на което се позовава молителят, е отменено от 5-членен състав на ВАС с решение № 2427 от 07.03.2023 г. по адм.д. № 9817/2022 г. и делото е върнато на касационната инстанция за ново разглеждане от друг съдебен състав. В подкрепа на твърдението си представя цитираното съдебно решение. С оглед констатирани недостатъци, с определение № 1563 от 08.06.2023 г., настоящият състав на ВКС е оставил молбата за отмяна без движение и на молителя е указано в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателства, че административният акт, на който се позовава, е обявен за нищожен с влязло в сила съдебно решение, в какъвто смисъл са наведените в молбата твърдения. В определения срок с молба вх. № 9666/08.08.2023 г., молителят е представил заверен препис на решение № 12778 от 14.02.2021 г. по адм. дело № 6930/2021 г. на ВАС – Второ отделение, на което е отбелязано, че същото е влязло в сила на 14.12.2021 г. При проверка допустимостта на молбата за отмяна по реда на чл. 307 от ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, ГК приема следното: Основанието по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК предвижда като предпоставки за отмяна на влязло в сила съдебно решение да бъде отменено постановление на съд или на друго държавно учреждение, на което е основано влязлото в сила съдебно решение. В случая решение № 1194 от 20.05.2019 г. по гр.д. № 5407/2017 г. на Софийски апелативен съд, чиято отмяна се търси, се основава на административен акт - Заповед № РД-50-09-47 от 22.01.1986 г. на Главния архитект на [населено място], която е обявена за нищожна с влязло в сила решение № 12778 от 14.12.2021 г. по адм.д. № 6930/2021 г. на Върховен административен съд- Второ отделение, според молителя. Към настоящия момент, твърдяната от молителя нищожност на Заповед № РД-50-09-47 от 22.01.1986 г. на Главния архитект на [населено място], не е прогласена с влязъл в сила съдебен акт, видно от приложеното с отговора на молбата за отмяна решение № 2427 от 07.03.2023 г. по адм.дело № 9817/2022г. на Петчленен състав на Върховния административен съд, с което влязлото в сила решение № 12778 от 14.12.2021 г. по адм. дело № 6930/2021 г. на Върховен административен съд, е отменено и делото е върнато на касационната инстанция за ново разглеждане от друг състав на ВАС. Висящността на спора относно действителността на Заповед № РД-50-09-47 от 22.01.1986 г. на Главния архитект на [населено място] е възобновена, и няма данни да има влязъл в сила съдебен акт при новото разглеждане на административното дело. Едва след влизане в сила на решението по административното дело, гражданският съд при въведени твърдения за наличие на ново обстоятелство или за обявена нищожност на Заповед № РД-50-09-47 от 22.01.1986 г. на Главния архитект на [населено място], което обосновава допустимост и наличие на посоченото основание за отмяна, може да се произнесе в производството по отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК, доколко сочените обстоятелства са от значение за изхода на делото. При тези констатации молбата за отмяна е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Водим от гореизложеното съдът