Определение № 3867 от 08.08.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2907/2024 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Е. М. Д.-Д. срещу решение №81 от 2.4.2024 г. по в.ч.гр.д. №556 по описа за 2023 г. на Великотърновския апелативен съд, Трети граждански и търговски състав, в частта, с която е потвърдено определение № 1139 от 1.11.2023 г. по гр. д. № 735 по описа за 2022 г. на Великотърновския окръжен съд за отхвърляне на молбата и за изменение на постановеното по делото решение № 421 от 3.8.2023 г. в частта за разноските.

Частният жалбоподател счита, че обжалваното решение е незаконосъобразно, поради което моли да бъде допуснато до касационно обжалване по поставените въпроси, да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което искането на ответника за присъждане на разноски за първоинстанционното производство да бъде оставено без уважение.

Г. В. Д. застъпва становището, че няма основания за допускане на касационно обжалване на решението на въззивния съд, като оспорва частната жалба и по същество.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и данните по делото, приема следното:

Е. М. Д.-Д. е поискала от съда да обяви за окончателен сключения на 14.01.2021 г. с Г. В. Д. договор за прехвърляне на лек автомобил „Мерцедес“ с. рег. [рег.номер на МПС]. В отговора на исковата молба Г. В. Г. е оспорил предявения иск и е поискал да му бъдат присъдени сторените разноски. Към отговора е представено пълномощно и договор за правна защита и съдействие, според който ответникът е заплатил на адвокат Н. К. 7 000 лв. адвокатско възнаграждение в брой към момента на сключване на този договор. В пледоарията по същество пълномощникът на ответника е повторил искането за присъждане на разноски. Първоинстанционният съд е отхвърлил иска и е осъдил ищцата да заплати на ответника 7 300 лв. разноски по делото. С определение № 1139 от 1.11.2023 г. Великотърновският съд е отказал да измени решението в частта за разноските. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение и определението, с което е оставено без уважение искането за изменение на решението в частта за разноските. Приел е, че искането за присъждане на разноски е направено с отговора на исковата молба, към който отговор е представен и списък на разноските. Посочил е, че представянето на такъв списък не е предпоставка за тяхното присъждане, а за допустимост на молбата за изменение на решението в частта за разноските съобразно точка 9 от ТР № 6/6.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Констатирал е, че възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е преклудирано, тъй като не е направено в последното заседание по делото, а едва с молбата за изменение на решението по делото в частта за разноските.

Във връзка с мотивите на въззивния съд за потвърждаване на първоинстанционното определение с отказ да се изменят разноските за производството пред Великотърновския окръжен съд частният жалбоподател е формулирал следните въпроси, по които желае да бъде допуснато касационно обжалване:

1. Императивната норма на чл.80 от ГПК обуславя ли правната валидност на искането на ответника да му се присъдят направените по делото разноски?

2. Списъкът по чл.80 от ГПК трябва ли да постъпи по делото по надлежния ред-с входящ номер в открито съдебно заседание или приложен към друг документ с отделен входящ номер?

3. Решаващият съд следи ли служебно за валидността на приложения по делото списък по чл.80 от ГПК?

4. Претенцията за разноски съставлява ли искане, свързано със спорния предмет, което също като него следва да бъде заявено до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция.

Според частния жалбоподател дадените от въззивния съд разрешения на тези въпроси са в противоречие с указанията на т.9 и т.11 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС и т.1 от ТР №1/2013 г. от 9.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Основание за формулирането на въпросите е твърдението на частния жалбоподател, че справката за разноските, представляваща списък по чл.80 от ГПК, не е била представена с отговора на исковата молба, тъй като не е била описана в него, а е добавена по-късно. Липсват доказателства в подкрепа на това твърдение, а поредността на номерирането на справката го опровергава. Справката носи пореден № 20 и се намира между документи с номера 19 и 21, поради което не може да се предположи, че е поставена допълнително и по-късно-след отговора на исковата молба. Дори да се приеме за достоверно това твърдение, представените други документи към отговора на исковата молба и искането за присъждане на разноски, съдържащо се както в отговора, така и в пледоарията, са обусловили разрешенията на въпросите в съответствие с практиката на ВКС. В т.9 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че списъкът по чл.80 е процесуална предпоставка за предявяване на молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските, но не и за първоначалното искане за присъждане на разноски. Нещо повече- няма формално изискване задължително списъкът с разноски да бъде обективиран в отделен, самостоятелен документ, а може да бъде част от съдържанието на друго изявление на страната. Достатъчно е да е налице яснота относно вида на претендираните разноски, както и техният размер да бъде определен или определяем/определение № 60 от 27.01.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 20/2021 г., II т. о. на ТК/. В случая ролята на такъв документ изпълнява договорът за правна защита и съдействие, с който е определено адвокатското възнаграждение и който същевременно представлява доказателство за реалното му плащане. Няма противоречие и с указанията на т.11 от същото тълкувателно решение, тъй като искането за присъждане на разноски е отправено още с отговора на исковата молба, повторено е в пледоарията в последното публично по делото заседание, а доказателствата за извършване на разноските вече са били ангажирани.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Великотърновския апелативен съд по жалбата на Е. М. Д.-Д. не следва да се допуска.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение