Определение № 50 от 12.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 353/2021 г.

Производството по делото е по чл. 274, ал. 2 ГПК Образувано е по частна жалба, подадена от Й. С. Я. срещу определение № 292/13.10.2020 г., постановено по гр. д. № 2843/2020 г. на Върховния касационен съд. Жалбоподателят излага съображения за неправилност на обжалваното определение. Насрещната страна К. Х. П., чрез адв. Я. А., отговаря, че обжалваното определение е правилно, като не са налице основания за отмяната му. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски. Съставът на Върховния касационен съд намира, че частната жалба е допустима, подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, взе предвид следното: С обжалваното определение съставът на ВКС е оставил без разглеждане молба за отмяна на влязло в сила решение № 305375/18.12.2019 г., постановено по гр.д. 4244/2020 г. на Софийски градски съд, с предмет производство по чл. 8, т. 1 ЗЗДН. Съдът намерил, че молбата е недопустима, защото актът, чиято отмяна се желае не пораждат сила на пресъдено нещо, налице е възможност мерките да бъдат изменяни или отменяни при наличието на предпоставки за това. Изяснил е, че производството по чл. 8, т. 1 ЗЗДН е спорна съдебна администрация, при която се цели промяна на граждански правоотношения съгласно установени от закона критерии и интереси; промяната не произтича от упражняване на конкретно право, регламентирано от закона, а от разрешението на сезирания съд след преценка по целесъобразност, а не по законосъобразност на правнорелевантните факти. Постановените решения, след влизането им в сила обаче не пораждат последиците на силата на пресъдено нещо. Съдебният състав се е позовал и на разясненията, дадени в т. 4 от ТР № 7/31.07.2017 г. по тълкувателно дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Определението е правилно. Производството по чл. 303 и сл. ГПК е извънреден способ за извънинстанционен контрол на влезли в сила неправилни съдебни решения, когато неправилността се състои в несъответствие между решението и действителното правно положение и се дължи на причини, изчерпателно изброени в чл. 303, ал. 1 ГПК - основания за отмяна, които не могат да се тълкуват и прилагат разширително. Съгласно т. 2 от ППлВС № 2/29.09.1977 г. на отмяна подлежат актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо и, по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани, както и съдебни актове, които поради даденото в тях разрешение на материалноправни въпроси, са приравнени по правни последици на влезлите в сила решения и за които законът не предвижда друг път на защита. Случаят не е такъв. Както изрично е постановено в ТР № 7/2014 г. по Тълкувателно дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, влезлите в сила съдебни решения по спорна администрация са изключени от приложното поле на чл. 303 и сл. ГПК. Съгласно, чл. 130, ал. 2 ЗСВ, тълкувателните решения на ВКС са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. В обжалваното определение тричленният състав на Върховния касационен съд, при точно приложение на закона и, съобразявайки се с тълкувателните актове, е приел, че с решението по чл. 8, т. 1 ЗЗДН не се разрешава материалноправен спор относно съществуването на спорно материално право чрез сила на пресъдено нещо. Отмяната му по реда на Глава 24 от ГПК няма да бъде необходима, тъй като съществува друг процесуален способ за защита - предявяване на искане за промяна на съществуващото правно положение въз основа на новооткрити или нововъзникнали факти, имащи правно значение за преценката на съда по целесъобразност. В частната жалба са развити доводи за неправилност на влязлото в сила решение, но те не могат да се обсъждат изобщо в производство по отмяна по чл. 303 и сл. ГПК и нямат отношение към разглеждания процесуален въпрос, предмет на проверка по настоящото частно производство. В заключение, частната жалба е неоснователна. Обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Жалбоподателят следва да заплати на насрещната страна сторените по делото съдебноделоводни разноски – 400 лв. платен адвокатски хонорар, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение