Определение № 821 от 19.03.2026 г. на ВКС по т. д. № 1488/2025 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК, вр. с чл. 248 ГПК. Образувано е по частна жалба на адвокат П. К. – упълномощен представител на М. П. Л., срещу определение № 256/13.05.2025 г. по в. гр. д. № 559/2024 г. на Апелативен съд Велико Т., с което е оставена без уважение молба с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на решение № 35/06.02.2025 г. по в. гр. д. № 559/2024 г. и присъждане в нейна полза на допълнително възнаграждение в размер 1 860 лв. с ДДС за въззивната инстанция, допълнително възнаграждение за първа инстанция в размер над 4 000 лв. с ДДС, както и намаляване на разноските, присъдени в полза на „ЗК Лев Инс“ АД за въззивното производство в размер на 1 500 лв. Жалбоподателят прави оплакване за неправилност на атакуваното определение, тъй като въззивният съд не е уважил молбата по чл. 248 ГПК и не е присъдил адекватен размер на сторените във въззивното производство разноски на двете страни – на ищцовата страна дължимото по реда на чл. 38 ЗАдв. възнаграждение е занижено, а присъденото в полза на ответната страна – завишено. Неправилно съдът е ползвал уговорения в полза на процесуалния представител на застрахователното дружество хонорар за ориентир при определяне размера на възнаграждението по чл. 38 ЗАдв. на насрещната страна. Неправилно е присъдил еднакъв размер на възнагражденията на двeтe страни с оглед изхода на делото без да съобрази различния обем процесуални действия, извършен от двамата представители. Претендира присъждане на възнаграждение за въззивното производство в допълнителен размер от 1 860 лв. с ДДС, а за първа инстанция в допълнителен размер от 3 266 лв. Моли определението да бъде отменено и да бъде уважена молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК. Ответникът по жалбата „Застрахователна компания „Лев Инс“ АД ангажира отговор на частната жалба, с който оспорва нейната основателност. Счита, че определените от въззивния съд разноски за адвокатско възнаграждение са съобразени с вида, естеството и обема на оказаната пред първа и въззивна инстанция правна помощ, както и с пренесения пред въззивната инстанция спор единствено относно размера на претендираното обезщетение за причинени на М. Л. неимуществени вреди. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: С атакуваното определение апелативният съд е констатирал, че с решение № 35/06.02.2025 г. по в. гр. д. № 559/2024 г. по въззивна жалба на ищеца е присъдил допълнително обезщетение, с което е удовлетворил в обем 50% обжалваемия интерес; отменил е определение № 964/05.09.2024 г. по гр. д. № 478/2023 г. на Окръжен съд Русе и е присъдил в полза на адвокат К. допълнително възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в размер на 3 000 лв. за първа инстанция, съответно е потвърдил определението в останалата част; осъдил е „Застрахователна компания „Лев Инс“ АД да заплати в полза на адвокат П. К. възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в размер на 1 800 лв. съобразно уважената част на иска за въззивната инстанция; осъдил е М. П. Л. да заплати на „Застрахователна компания „Лев Инс“ АД сумата от 1 500 лв. разноски по делото пред въззивната инстанция съобразно отхвърлената част от иска. Намерил е искането за намаляване на присъдените в полза на „Застрахователна компания „Лев Инс“ АД разноски в размер на 1 500 лв. за неоснователно. Съобразил е размера на уговореното възнаграждение от 3 000 лв. и уважената част от въззивната жалба на ищеца, а именно 50%, съответно е присъдил половината от договореното възнаграждение, което възлиза на 1 500 лв. По искането за увеличаване размера на адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. също е мотивирал отхвърлителен диспозитив, съобразявайки по-ниската фактическата и правна сложност на делото и обема на извършените от пълномощника действия, както и липсата на обвързаност с размерите в Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз), ползвайки като ориентир уговореното от насрещната страна адвокатско възнаграждение от 3 000 лв. По искането за допълване на решението в частта за адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв., присъдено в полза на адвокат К. за първата инстанция, и увеличаването му до размер от 7 266 лв. съставът на Апелативен съд Велико Т. без да изменя базата, от която определя възнаграждението, е присъдил допълнително възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за първоинстанционното производство от още 600 лв., т. е. общо за първа инстанция 4 000 лв. Счел е, че не са налице основания за присъждане на по-висок размер. Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията за редовност, поради което се явява процесуално допустима. При осъществяване на процесуалните си правомощия, разяснени с ТР № 6/15.01.2019 г. по т. д. № 6/2017 г. на ОСГТК, ВКС и приложими към процесната хипотеза, настоящият състав на ВКС счита, че обжалваното определение на Апелативен съд Велико Т. е правилно. Ползвайки Наредба № 1/2004 г. единствено като ориентир за определяне на дължимото възнаграждение по чл. 38 ЗАдв., настоящият състав счита, че възнаграждение в размер на 4 000 лв. за производството пред първа инстанция и в размер на 1 800 лв. за производството пред въззивната инстанция са адекватно определени от апелативния съд с оглед фактическата и правна сложност на спора, съответно извършените в рамките на производството пред двете инстанции процесуални действия. Спорът пред въззивния съд е бил пренесен единствено по отношение размера на търсеното обезщетение и нито една от страните не е изпратила представител за участие в откритото съдебно заседание. Поради тази причина адвокат К. не би могла да черпи правнорелевантни доводи за размерите на възнагражденията, присъдени за осъществена адвокатска защита, от соченото обстоятелство. Действително, въззиваемата страна не е депозирала отговор на въззивната жалба, но е представила становище по същество на спора преди провеждане на откритото съдебно заседание. В тази връзка съвсем основателно съставът на Апелативен съд Велико Т. е преценил, че при удовлетворен в 50% заявен от въззивника обжалваем интерес възнагражденията на двете страни са реципрочни – на адвокат К. е 1 800 лв., на процесуалния представител на застрахователното дружество - 1 500 лв. Като правилно определението следва да бъде потвърдено. С тези мотиви и на основание чл. 274, ал. 2, предл. 1 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС