Определение № 2617 от 22.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1547/2025 г.

и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, озаглавена „молба“, подадена от Н. Н. А., срещу определение № 2029 от 09.08.2024 г., постановено по в. ч. гр. д. № 1053/2024 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частната жалба на Н. Н. А. срещу определение № 2829 от 26.02.2024 г. по гр.д. № 4904/2023 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молба за възстановяване на срок по чл. 64 ГПК за изпълнение на указанията в разпореждане от 13.12.2023 г., оставени са без разглеждане молби от 02.02.24 г., върната е исковата молба, подадена от жалбоподателя и е прекратено производството по делото. В частната жалба се отправят оплаквания срещу обжалваното определение и се иска отмяната му. Направени са и искания от жалбоподателя да бъде освободен от внасяне на държавна такса и да му бъде предоставена правна помощ във връзка с обжалване на определение № 2029 от 09.08.2024 г., постановено по в. ч. гр. д. № 1053/2024 г. на Софийски апелативен съд. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе по частната жалба, съобрази следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК определение, при спазване на едноседмичния преклузивен срок. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения: С обжалваното определение №2029 от 09.08.2024 г., постановено по ч. гр.дело №1053/24 г. САС е приел, че подадената частна жалба от Н. Н. А. с вх.№34073 от 25.03.2024 г., поставен от регистратурата на съда срещу определение №2829 от 26.02.2024 г. на СГС, постановено по гр.дело №4904/2023 г. е недопустима като подадена след срока за обжалване и е оставил същата без разглеждане. В мотивите си съдът е посочил, че определение №2829 от 26.02.2024 г. на СГС е съобщено на жалбоподателя на 11.03.2024 г. чрез служител на затвора в гр.Пазарджик, където се намира жалбоподателят. Срокът на обжалване е едноседмичен, изтича на 18.03.2024 г., а подадената частна жалба, изпратена по пощата е от 19.03.2024 г., видно от пощенското клеймо на плика приложен към частната жалба. Поради което е приел, че като подадена след срока за обжалване същата се явява недопустима и не следва да се разглежда. С определение № 2351 от 19.09.2024 г., постановено по в. ч. гр. д. № 1053/2024 г. на САС, настоящата частна жалба, озаглавена „молба“ /приложена със съпроводително писмо от Министерство на правосъдието с поставен вх.№22237/26.08.2024 г./, със съдържащите се в нея искания и за освобождаване от държавна такса и за предоставяне на правна помощ, е била оставена без разглеждане. Впоследствие с определение № 3141/04.12.2024 г. по в. ч. гр. д. № 1053/2024 г. на Софийски апелативен съд жалбоподателят е освободен от държавна такса и му е предоставена правна помощ. С определение № 3251/17.12.2024 г. по в. ч. гр. д. № 1053/2024 г. на Софийски апелативен съд за процесуален представител на жалбоподателя е назначена адв. П. В., като в определението е указано да й се изпрати препис от определение № 2351 от 19.09.2024 г., постановено по в.ч.д. 1053/2024 г. Това определение е обжалвано от назначения адвокат и по жалбата е образувано ч.гр.д. № 419/2025 г. на ВКС трето г.о.. С определение № 750 от 17.02.2025 г. по делото на ВКС е отменено определение №2351/19.09.2024 г. по ч. гр.дело №1053/24 г. на АС и е върнато делото на АС с указания за администриране и произнасяне по исканията. С разпореждане №1495/02.04.2025 г. частната жалба, независимо, че не е връчена на адв.В. за излагане на конкретни оплаквания и искания по нея е изпратена на ВКС за разглеждане. Обжалваното определение № 2029 от 09.08.2024 г., постановено по в. ч. гр. д. № 1053/2024 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частната жалба на Н. Н. А. срещу определение № 2829 от 26.02.2024 г. по гр.д. № 4904/2023 г. на Софийски градски съд, е неправилно. Не е спорно, че на 11.03.2024 г. на жалбоподателя, чрез затвора в гр.Пазарджик е съобщено определението на СГС с възможност да обжалва същото в едноседмичен срок. Видно от приложените частна жалба и пощенски плик на 18.03.2024 г., с поставен вх.№ върху плика №3468/18.03.2024 г. с печат на МП, жалбоподателят е предал същите на администрацията на затвора в гр.Пазарджик, в който се е намирал за изтърпяване на наказание лишаване от свобода. С оглед на чл.76 от ППЗИНЗС лишените от свобода имат право на кореспонденция с органите на съда, прокуратурата, Президенството и др. и на основание чл.77, ал.1 ППЗИНС молбите и жалбите на лишените от свобода се завеждат в специална книга, в която се отбелязват датата на получаването и изпращането, името на затворника, органът до който са адресирани, а срокът за изпращане на молбите и жалбите е тридневен. В тази връзка съобразявайки посочените разпоредби и след като именно частната жалба на жалбоподателя срещу определението на СГС от 26.02.2024 г., изпратена с пощенския плик, върху който с печат на администрацията на затвора в гр.Пазарджик е поставен вх.номер и дата 18.03.2024 г. се налага извод, че жалбата е подадена на тази дата, а не на 19.03.2024 г. и срокът за обжалване на процесното определение е спазен. Неправилно въззивният съд в този случай е приел, че частната жалба е подадена след срока за обжалване и като недопустима я е оставил без разглеждане. С оглед на изложеното обжалваното определение като неправилно следва да се отмени и делото следва да се върне на САС за произнасяне по частната жалба срещу определение №2829 от 26.02.2024 г. на СГС, като се даде възможност на адв. В., назначен служебен защитник да уточни същата, като изложи и доводите си по нея. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение