Решение № 8652 от 5.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8966/2016 г.

Решение № 8652 от 5.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8966/2016 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" / "ОДОП" / - В. при Централно управление на Национална агенция за приходите / ЦУ на НАП / против решение № 1295/13.06.2016 г. на Административен съд /АС/ - В., постановено по адм. д. № 353/2016 г., с което е отменена оспорената част от ревизионен акт /РА/ № 081301638/26.07.2013 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция /ТД/ на НАП - В., потвърден от директора на Дирекция "ОДОП" - В. при ЦУ на НАП с решение № 650/31.10.2013 г., относно установеното с него задължение на ревизираното дружество "Грувър" ЕООД за ДДС в размер на в размер на 7 200 лв. и лихва 510.67 лв. за данъчния период м. октомври 2010 г. В касационна жалба се твърди, че решението е неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че жалбоподателят не е успял да докаже неистинност на оспорените документи, противно на приетото от съда. Излагат се доводи за това, че е неправилна преценката на съда на заключението на вещото лице по назначената ССЕ, а в резултат на това и изводът му, че органите по приходите не са доказали наличието на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК - данни за укрити приходи. Претендира се отмяна на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - "Грувър" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. В., бул. "К. Б. I" № 111 - не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Варненския АС е бил РА № 081301638/26.07.2013 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - В., потвърден от директора на Дирекция "ОДОП" - В. при ЦУ на НАП с решение № 650/31.10.2013 г., в частта му, в която след проведено ревизионно производство по реда на чл. 122 ДОПК с оглед констатирано обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК върху данъчна основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК на ревизираното дружество "Грувър" ЕООД е установено задължение за ДДС в размер на 7 200 лв. и лихва 510.67 лв. за данъчния период м. октомври 2010 г. Първоинстанционният съд правилно е приел, че въпросът относно допустимостта на оспорването и валидността на РА като издаден от компетентни органи по приходите съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК е решен с влязлото в сила съдебно решение на ВАС, осмо отд. по адм. д. № 2495/2014 г. Не се установяват според него съществени нарушения на административнопроизводствените правила. След точно установяване на фактическата обстановка на базата на обсъдените доказателства административният съд е обосновал извод за материална незаконосъобразност на РА, поради недоказаност от страна на органите по приходите на наличието на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, позволяващо начисляването на ДДС върху данъчна основа, определена по реда на чл. 122, ал. 2 от кодекса. Установените в първоинстанционното решение факти са следните: С протокол № 1301352/29.01.2013 г. е документирано приобщаване на протокол № 11231794/29.10.2013 г. за извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства и приложенията към него. В констатациите към същия е описано, че на 10.10.2012 г. е извършена оперативна проверка съвместно със служител на Национална служба по зърното /НСЗ/, сега закрита, в складова база на "Грувър" ЕООД в с. К., за резултатите от която е съставен протокол № 0094563/10.10.2012 г. При проверката е констатирано, че в базата се съхраняват 180, т. слънчоглед, а са декларирани 140, т. Ревизиращият екип е приел, че установеният излишък от 40, т. е реализиран до края на м. октомври 2012 г., но приход от него не е отчетен. Данъчната основа е определена чрез използването на данните от представения от "Грувър" ЕООД в хода на ревизията договор за продажба от 13.12.2012 г. на 154, т. слънчоглед при цена 900 лв. на тон в размер на 36 000 лв. Върху нея за данъчния период м. октомври 2012 г. е начислен ДДС в размер на 7 200 лв. Жалбоподателят е оспорил по реда на чл. 193, ал. 1 ГПК съдържанието на протокол № 0094563/10.10.2012 г. и на Чек лист за проверка на регистриран земеделски производител от същата дата, приложен към протокола, с доводи, че невярно отразяват измерено налично количество слънчоглед в склада 180, т., тъй като измерване с кантар не е извършвано и такова не се установява от оспорените документи. В същите не е посочен методът, по който е извършено измерването, а би следвало да е използван някой от методите по Методика за измерване на количествата съхранявано зърно в бази на ДА "Д. резерв и военновременни запаси" и външни съхранители, приложена по делото. Във връзка с оспорването е изготвена и приета и ССЕ. Според експертизата счетоводно при жалбоподателя количествата слънчоглед реколта 2012 г. са осчетоводявани в края на съответния месец /31.08, 30.09, 31.10./ независимо от това, че са постъпвали в склада периодично през месеца, т. е количеството слънчоглед по счетоводни данни на 10.10.2012 г. /деня на проверката/ са тези, които са осчетоводени към 31.08. и 31.09. Слънчогледът, който е постъпвал в базата през м. октомври, е осчетоводен на 31.10., от което следва, че на 10.10.2012 г. в склада е имало слънчоглед, който е заведен по счетоводна сметка 303 "продукция" на 31.10. Към 30.09. по счетоводна сметка 303 са заприходени 140 790 кг. слънчоглед собствено производство, а на 31.10. още 13 790 кг. На базата на три протокола за изпитване от три лаборатории /на СЖС България ЕООД, на "Витагрейн БГ" АД и Национална служба по зърното/ вещото лице е посочило, че в небонифицирания слънчоглед са налице чужди немаслени примеси средно 29.96 %. От НСЗ за реколта 2012 г. слънчоглед са обявени средни стойности на качествените показатели, сочещи наличие на културни примеси 2.1 % и наличие на чужди примеси 3.5 % /общо 5.5%/. След като е обсъдил доказателствата по делото и заключението на ССЕ, първоинстанционният съд е обосновал извод, че оспорването на съдържанието на двата документа досежно констатирания излишък от 40, т. е проведено успешно. Посочил е, че никъде в Чек листа няма отразени замервания на ширина, височина и дължина на зърнения насип, хектолитрово тегло, специфичен коефициент на уплътняване и др. Липсват каквито и да било данни за извършени конкретни измервания и направени въз основа на тях изчисления. Според вписаното в документите намереното в базата зърно е небонифицирано, а според експертизата, ако се бонифицира, количеството му е в рамките на това по счетоводните данни. Освен това е безспорно и това също е установено в документите, че жътвата на слънчогледа се е извършвала и към датата на проверката, а от констатациите на ССЕ се установява, че постъпилото в склада през м. октомври количество слънчоглед е осчетоводено в края на месеца и то е 13 790 кг., което прави много вероятно наличният слънчоглед при проверката на 10.10. да е повече от счетоводните данни, които са към 30.09. Така постановеното решение е правилно. За да се презюмира извършена продажба на стока, която не е осчетоводена от данъчнозадълженото лице, и в резултат на това са укрити приходи от тази продажба, е необходимо да бъде доказано от органите по приходите, че незаведената счетоводно стока е била действително получена и налична в склада. /В този смисъл решение на СЕС по дело C-576/15, ЕТ "М. М."/. Според органите по приходите наличието на 40, т. слънчоглед в зърнобазата на дружеството, които не са заведени по счетоводната му сметка 303 "продукция", се доказва чрез протокол за извършена проверка № 0094563/10.10.2012 г. /л. 237 - 239/, подписан от инспектори по приходите при ТД на НАП и приложения към него Чек лист за проверка на регистриран земеделски производител, извършена от К. Н., главен експерт на НСЗ, С., ТЗ Д. и Б. М., инспектор по приходите. Както правилно е констатирал административният съд, в Чек листа същесвува част /ЗСТЗ 6/, озаглавена "Определяне на количествата зърно, съхранявани в зърнохранилището" с графи, които следва да бъдат попълнени /ефективна височина m., височина на зърнения пласт m., ед. обем / m./ куб./, ед. зърнена маса; хектолитрова маса, специфичен коефициент на уплътняване/. Безспорно вписването на тези данни се налага, за да може да се извърши проверка за това по какъв метод е изчислено количеството налично зърно. В конкретния случай частта "Определяне на количествата зърно, съхранявани в зърнохранилището" не съдържа никакви данни. В самия Чек лист на стр. 1 действително е вписано, че в момента се извършва жътва на слънчоглед, а заключението на ССЕ установява, че постъпилите в склада количества слънчоглед през м. октомври са счетоводно отразени по сметка 303 "продукция" на 31.10. и те са 13 790 кг. Невъзможно е да се установи каква точно част от тези 13 790 кг. са били в склада на 10.10.2012 г., когато е извършена проверката, но така установените данни допълнително разколебават точността на констатациите в оспорените документи. Що се отнася до анализните свидетелства от изпитванията в лабораториите те действително носят дати 13.06. и 10.07.2013 г., както твърди касаторът, но това не означава, че изследваните проби слънчоглед също са от 2013 г. при положение, че данните по делото установяват прибиране на новата реколта в месеците август, септември и октомври. Също така правилно се твърди от касатора, че не се установява по делото счетоводно да е завеждан бонифициран слънчоглед, но ССЕ установява, а и това не се оспорва от ответника, че именно заведеното счетоводно количество слънчоглед е продадено с договора от 13.12.2012 г., а според договореното с него предмет на продажбата е слънчоглед с чужди примеси макс. 2%, което налага извършване на бонификация. Изводът на съда, че не е доказано наличието в склада на излишък от 40, т. слънчоглед не е обоснован само и единствено с констатираните от ССЕ различия между количествата бонифициран и небонифициран слънчоглед, но преди всичко с това, че Чек листа, обективиращ данните за това, не е достоверен, тъй като от него не е ясно как е изчислено /определено/ наличното количество слънчоглед в склада, и този извод настоящата касационна инстанция намира за правилен. С оглед изложеното решението на Варненския АС като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора неоснователна се явява претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а ответникът по касация не заявява претенция за разноски. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение