Определение № 3525 от 02.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7451/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на директора на Териториална дирекция Митница Варна в Агенция „Митници“, подадена чрез пълномощника му юрк. Димитрова, за изменение на Решение №649/23.01.2025 г. на Върховния административен съд, първо отделение, постановено по административно дело №7451/2024 г., в частта му за разноските. В искането се твърди, че присъденото в полза на жалбоподателя адвокатско възнаграждение е прекомерно и несъответстващо на фактическата и правна сложност на делото. Поради това се иска намаляването му. Ответникът по искането - „Магна ойл“ ООД, ЕИК 200561054, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Витоша, кв. Карпузица, ул. „Княжевска“ №50 - оспорва същото чрез пълномощника си адв. Симеонов по съображения, изложени в писмен отговор. Иска да бъде оставено без уважение. Искането е допустимо като подадено от надлежна страна в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Молителят не е представил списък на разноските. Значението на последния обаче е само за правото на страната да иска изменение на решението в частта за присъдените й разноски, но не и за правото й да иска изменение на решението в частта, в която са присъдени разноски на противната страна. Затова правната последица, установена с чл. 80, изр. 2 ГПК, настъпва само по отношение на искането за изменение на решението в частта му за разноските, с което страната цели те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им (виж мотивите по т. 8 от ТР №6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 на ОСГТК на ВКС). Разгледано по същество, искането е неоснователно. С Решение №649/23.01.2025 г. по административно дело №7451/2024 г. Върховният административен съд отменя частично Решение №4355/07.06.2024 г. на Административен съд - Бургас по адм. д. №964/2023 г. и вместо него постановява друго, с което отменя Решение с рег. №32-173740/10.05.2023 г. на директора на Териториална дирекция Митница Варна относно установените задължения на „Магна ойл“ ООД за мито над 593.56 лв. до 3 080.86 лв. и за ДДС над 1 315.08 лв. до 5 590.75 лв. В останалата му част първоинстанционното решение е оставено в сила. Материалният интерес по спора е в размер на 8 671.61 лв., т. е. установените с административния акт задължения на дружеството са намалени с 6 762.97 лв. За първоинстанционното съдебно производство жалбоподателят претендира и доказва разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 450 лв. За касационното производство претендира и доказва разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 920 лв. (1600 + 320 лв. ДДС). Ответникът е заявил, че прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, т. е. съдът е сезиран с искане за намаляване на възнаграждението за адвокатска услуга, дължимо като разноски, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, независимо от това, че не е обосновано според пълномощника на дружеството. С решението е осъдена Агенция Митници с оглед разпоредбата на § 1, т. 6 ДР АПК да заплати на "Магна ойл" ООД разноски за две съдебни инстанции в общ размер 3 888.06 лв., съответни на уважената част от жалбата му. Разноските се дължат на основание чл. 143, ал. 1 АПК. Същият регламентира следното: „Когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ“. Макар този текст да не посочва изрично, че разноските се присъждат съразмерно на уважената част от жалбата, то това е предвидено в чл. 78, ал. 1 ГПК и не е налице спор в съдебната практика относно прилагането му субсидиарно във връзка с препращането в чл. 144 АПК. Непосочването изрично на цитираните правните основания не може да обоснове неправилност на решението в частта му за разноските, противно на твърденията в искането за липса на мотиви. Относно присъждането в полза на жалбоподателя на разноските за адвокатско възнаграждение заедно с ДДС: Съгласно § 2а от ДР на приложимата към момента на приключване на устните състезания и към момента на постановяването на решението Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за регистрираните по ЗДДС адвокати дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като то се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. Тъй като адвокатското възнаграждение е заплатено от страната заедно с дължимия ДДС, то цялото формира част от разноските й за водене на делото. Според т. 68 от Решението на СЕС от 23 ноември 2017 по съединени дела C-427/16 и C-428/16 член 78, първа алинея, буква а) от Директивата за ДДС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главните производства, по силата на която ДДС се счита за неразделна част от възнагражденията за регистрираните адвокати, ако в резултат на това тези възнаграждения подлежат на двойно облагане с ДДС. Съгласно член 78, първа алинея, буква а) от Директива 2006/112 данъчната основа включва по-специално данъци, мита, налози и такси с изключение на самия ДДС. В случая данъчната основа включва възнаграждението за услугата съгласно чл. 26, ал. 2 ЗДДС. При възстановяване на разноските за адвокатското възнаграждение (частично възстановяване), ще е налице корекция на данъчната основа и на платения от дружеството – жалбоподател ДДС, при която съгласно чл. 78, ал. 2 ЗДДС той е длъжен да коригира и размера на ползвания данъчен кредит. Изводът е, че възстановяването на част от разноските с включения в тях платен ДДС не води до двойно облагане с ДДС на предоставената адвокатска услуга и преди да присъди разноските на страната съдът не е длъжен да изисква от нея да му представи доказателства за това приспаднала ли е платения ДДС или не. Когато е сезиран с искане по чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът следва да извърши преценка относно фактическата и правна сложност на спора при съобразяване с доказателствените факти, доказателствата и доказателствените средства, както и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси. Ако изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар (виж т. 3 от мотивите на ТР №6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 на ОСГТК на ВКС). Според т. 61 от Решение на СЕС от 25 януари 2024по дело C-438/22, ако установи, че наредбата, определяща минимални размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба (чл. 78, ал. 5 ГПК), нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Това означава, че при преценка за несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на адвоката, съдът може да присъди по-нисък размер от определения в Наредба №1/2004. В мотивите на своето решение Върховният административен съд приема, че заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение за производството пред административния съд, което е в размер на 1450 лв., се явява справедливо с оглед предоставената защита и същото не се различава драстично от минималното по наредбата в размер на 1 167.16 лв. По делото са проведени пет открити съдебни заседания, в които страната е представлявана от упълномощения от нея адвокат. Направени са доказателствени искания, в т. ч. за допускане на две съдебно – счетоводни експертизи. Освен жалбата, адвокатът е изготвил и подробна писмена защита по делото (12 стр.). Неоснователно се твърди в искането, че не са налице доказателства за заплащането на адвокатското възнаграждение. Част от него в размер на 1 200 лв. е заплатено с платежно нареждане от 28.03.2023 г. Същото е договорено с анекс към договора за правна защита и съдействие от 17.05.2023 г., в който е посочено и процесното решение на митническия орган. С нов анекс към договора от 24.04.2024 г. страните договарят допълнително възнаграждение в размер на 250 лв. за процесуално представителство в повече от две съдебни заседания. Този анекс съдържа удостоверяване на плащането при подписването му. Съдът не намалява и разноските за адвокатското възнаграждение за касационната инстанция. От адвоката е изготвена изключително подробна и мотивирана касационна жалба (19 стр.). За разрешаването на правния спор са приложими нормите на Регионалната конвенция за паневросредиземноморските преференциални правила за произход и Протокол №3 към Споразумението между Европейската икономическа общност и Конфедерация Швейцария относно определението на понятието „продукти с произход“ и методите на административно сътрудничество, Регламент (ЕС) №952/2013 и Регламент за изпълнение (ЕС) №2015/2447. По тълкуването им са налице множество решения на СЕС, цитирани и обсъдени в жалбата. Налице са и решения на Върховния административен съд, с които според страните се решават по различен начин сходни казуси. По така изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за изменение на решението по адм. д. №7451/2024 г. в частта му за разноските чрез намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение, присъдени в полза на „Магна ойл“ ООД, тъй като те не са прекомерни и съответстват на обема предоставената от адвоката правна защита. Поради това искането на директора на Териториална дирекция Митница Варна следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Мотивиран така и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение