Определение № 4132 от 05.08.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4379/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на З. С. С. – Г. срещу въззивно решение № 3568 /09.06.2025 г. по в.гр.д. № 1646 /2025 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение № 22981 /18.12.2024 г. по гр.д. № 25320 /2024 г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените от З. С. С. - Г. срещу Военномедицинска академия - София, искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ.

Ответникът по касационната жалба Военномедицинска академия - София (по нататък и ВМА - МБАЛ – София) в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.

Касационната жалба е процесуално допустима: подадена е от страна по делото в предвидения в закона срок срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване и е редовна.

Ищцата е работила при ответника като лекар със специалност психиатрия. Ищцата е уволнена на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст със заповед от 21.02.2024 г..

Ищцата твърди, че е придобила и упражнила това свое право още на 23.09.2017 г., а през 2022 г. е сключила допълнително споразумение с работодателя, с което мястото и характерът на работата и са били променени, като страните са се съгласили да възникне ново срочно трудово правоотношение след като ищцата е придобила и упражнила правото си на пенсия, поради което работодателят не е имал право да я уволни на посоченото основание, а на основание чл.328, ал.1, т.10б КТ.

Въззивният съд е обсъдил доводите на жалбоподателката ищца след като е осъдил събраните по делото доказателства и е установил фактите, които имат значение за спора.

Извършил е преценка дали с допълнителното споразумение от 2022 г., в което е посочено, че сключено на основание чл.119, ал.1 КТ, е сключен нов трудов договор или е налице изменение на съществуващия между страните трудов договор, като е съпоставил длъжностните характеристики на за двете лекарски длъжности.

Въззивният съд е отчел следните обстоятелствата: дали е прекратено предходно правоотношение, т.е. изрично прекратен и сключен наново трудовият договор между страните, дали е запазена страната - работодател, дали се преминава от безсрочен в срочен договор или обратното, дали има само промени в длъжността или функциите, т.е. дали е сключен за нова трудова функция - друга длъжност, при която се изпълнява различна по характер трудова функция, такава, каквато до този момент работникът не е изпълнявал, с което трудовото правоотношение се е трансформирало в ново такова, дали промяната на трудовите функции на длъжността се изразява в премахване на съществувалите и включване на съществено нови по своята характеристика трудови функции.

Въззивният съд е приел, че в конкретния случай при съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, с допълнителното споразумение от 2022 г. не е бил прекратен старият трудов договор, а само е била променена длъжността, доколкото изрично старото правоотношение не е прекратено и сключено наново, страните по правоотношението са запазени, а измененията в голямата си част касаят факултативни елементи, а задължителните елементи не се изменят съществено.

Въззивният съд е приел, че преминаването от безсрочен в срочен договор е по изричното желание на работника, че в действителност е включена клауза за изпитване, но по преценка на въззивния състав тя е недействителна, тъй като разликата между трудовата функция на заеманата и новата длъжност е несъществена и се състои в добавяне на организационни задължения за заеманата длъжност, при запазване на останалите. В останалата част (длъжност, място на работа, размер на трудовото възнаграждение, основно и допълнително, работно време) допълнителното споразумение е действително. Промяната в длъжността не води до изпълняване различна по характер трудова функция, доколкото видно и от длъжностната характеристика работникът продължава да изпълнява същата трудова функция (лекар, психиатър), с включване на допълнителни задължения, които не се открояват съществено при преценка за идентичност на трудовите задължения, т.е. не е налице съществено изменение за друга длъжност, при която се изпълнява различна по характер трудова функция, такава, каквато до този момент работникът или служителя не е изпълнявал. Когато първоначално изпълняваната от работника длъжност включва в обема си и трудовите функции на длъжността, на която впоследствие е преназначен, не е налице нова длъжност поради липса на съществено изменение на трудовите задължения. По отношение на последното въззивният съдът е изходил от естеството на работа и свойствените задължения за длъжността. Въззивният съдът е приел, че при липса на възлагане на нова трудова функция на ищеца в съществените й задължения следва, че не е налице трансформация на старото трудово правоотношение в ново, при което старото е прекратено.

Така въззивният съд е приел крайния извод, че работодателят законосъобразно е упражнил правото си да прекрати договорната връзка на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ, поради което искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ е неоснователен, съответно като обуславящ останалите искове - неоснователни са и тези по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 КТ.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване.

В изложението си на основания за допускане на касационно обжалване касационният жалбоподател З. С. С. – Г. поставя следните въпроси, за които твърди, че осъществяват основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК:

1. Ако между страните по съществуващ трудов договор е постигнато писмено споразумение за изменение на осъществяваната трудова функция, действителна ли е уговорката за срок за изпитване?

2. Следва ли да се счита, че с изменението на мястото на работа, длъжността, работната заплата, работното време, срокът на трудовия договор, въвеждането на срок за изпитване за новата длъжност, срокът на предизвестието за прекратяване на трудовия договор, възниква ново трудово правоотношение, независимо че посочените изменения са извършени с допълнително споразумение за изменение на заварено трудово правоотношение?

3. Ако отговорът на първия въпрос е положителен, по кой ред следва да се прекрати нововъзникналото трудово правоотношение, когато работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст преди то да е възникнало, по чл.328, ал.1, т.10 КТ или по чл.328, ал.1 т. 10б КТ?

Първият въпрос не е обуславящ поради следното:

Видно от изложеното за мотивите на въззивния съд, обуславящият въпрос е дали с допълнителното споразумение от 2022 г. между страните по делото е сключен нов трудов договор или е налице изменение на съществуващия между страните трудов договор по реда на чл.119 КТ.

Въпросът можеше да е обуславящ, ако въззивният съд беше приел, че уговорката за срок за изпитване е недействителна и има за последица недействителността на останалата част от допълнителното споразумение от 2022 г., която съдържа уговорки за длъжност, място на работа, размер на трудовото възнаграждение, основно и допълнително, работно време.

Въззивният съд е приел, че уговорката за срок за изпитване в допълнителното споразумение от 2022 г. е недействителна, но че тя не се отразява на останалата част от допълнителното споразумение от 2022 г., което обвързва страните, както твърди и ищцата.

Въззивният съд е изследвал дали с действителната част от допълнителното споразумение от 2022 г. е било осъществено съществено изменение на трудовите задължения на ищцата, като е изхождал от естеството на работа и свойствените задължения за длъжността и е заключил, че при липса на възлагане на нова трудова функция на ищцата в съществените й задължения следва извод, че не е налице трансформация на старото трудово правоотношение в ново, при което старото да е прекратено.

Така въззивният съд е приел, че с допълнителното споразумение и длъжностната характеристика към него не е уговорено, че ищцата ще изпълнява различна по характер трудова функция, такава, каквато не е изпълнявала до този момент, а същата трудова функция.

Вторият въпрос не е обуславящ, той не е основан на приетото от въззивния съд, а на твърденията на ищцата, че с допълнителното споразумение от 2022 г. е извършена такава промяна в трудовото правоотношение, която представлява нов договор между същите страни, които въззивният съд не е приел за основателни. Както беше посочено за мотивите му, въззивният съд, като е сравнил естеството на работа и свойствените задължения на заеманата и новата длъжност на ищцата, е установил, че между тях не е налице съществена разлика. Приел е, че не е извършена промяна, която да води до изпълняване различна по характер трудова функция, доколкото видно и от длъжностната характеристика работникът (ищцата) продължава да изпълнява същата трудова функция (лекар, психиатър), с включване на допълнителни задължения, които не се открояват съществено при преценка за идентичност на трудовите задължения, т.е. не е налице съществено изменение за друга длъжност, при която се изпълнява различна по характер трудова функция, такава, каквато до този момент работникът или служителят (ищцата) не е изпълнявал.

Въззивният съд е приел, че с действителната част от допълнителното споразумение от 2022 г. не е било осъществено съществено изменение на трудовите задължения на ищцата и е заключил, че при липса на възлагане на нова трудова функция на ищеца в съществените й задължения, следва извод, че не е налице трансформация на старото трудово правоотношение в ново, при което старото да е прекратено.

Така въззивният съд е приел, че с допълнителното споразумение и длъжностната характеристика към него не е уговорено, че ищцата ще изпълнява различна по характер трудова функция, такава, каквато не е изпълнявала до този момент, а същата трудова функция.

Третият въпрос не е обуславящ, тъй като по-горе беше прието, че първият въпрос не е обуславящ.

Поради изложеното не са осъществени основания за допускане на касационно обжалване.

С оглед изхода от това производство жалбоподателката няма право на разноски, а искането на ответника, чиято защита е осъществена от юрисконсулт, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно за сумата 51.12 евро (равностойността на 100 лева).

Воден от изложеното съдът