Определение № 8873 от 15.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8770/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на А. М. А., чрез адв. Н. Костурков, срещу определение № 2605/02.06.2026г., постановено по адм. д. № 550/2026г. на Административен съд – Пазарджик, с което е отхвърлено искането за възстановяване на срока за обжалване на Акт за установяване на публично държавно вземане № 13/06/1/0/00229/04/01 от 22.01.2026г. на Директора на ОД на ДФ „Земеделие“ – Пловдив. В жалбата се излагат доводи за неправилност на определението. Според частния жалбоподател пропуснатия срок за обжалване се дължи на особени непредвидени обстоятелства, а именно престой в болнично заведение ,Урологично отделение на МБАЛ „ХИГИЯ“, гр. Пазарджик, за периодите 23.01.2026г. – 26.01.2026г.; 27.01.2026г. - 30.01.2026г., а след изписването му, жалбоподателят придружавал жената, с която живее на съпружески начела, която за периода 28.01.2026г.-04.02.2026г. също се намирала в болнично заведение. Твърди се, че от 14 – дневния законов срок за оспорване на Акта, то 13 от тях, жалбоподателят прекарал в болнични заведения, което препятствало възможността за упражняване правото на оспорване. По отношение на последния - 14-ти ден от оспорването, жалбоподателят бил ангажиран със снабдяването на лекарства. За неправилен се приема извода на Административен съд – Пазарджик, че на 05.02.2026г. А. А. имал възможност да упражни правото си на оспорване, като подаде жалба в срок. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, счита, че частната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 от АПК, но разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: Обжалваното пред настоящия състав определение е постановено в производство по чл. 161 от АПК. Съдът е сезиран от настоящия частен жалбоподател с искане за възстановяване на срок за обжалване на Акт за установяване на публично държавно вземане № 13/06/1/0/00229/04/01 от 22.01.2026г. на Директора на ОД на ДФ „Земеделие“ – Пловдив. Административен съд – Пазарджик приема, че срокът за обжалване на посочения по-горе Акт започва да тече от 22.01.2026г. и е до 05.02.2026г. За да приеме, че искането е неоснователно, първоинстанционният съд действително счита престоя на частния жалбоподател в болнични заведения, първоначално като пациент, а след това като придружител на жената, с която живее на съпружески начела, за особено, непредвидено обстоятелство, което възпрепятства възможността за осъществяване на обичайните и ежедневни дейности, но от представените по делото епикризи е видно, че на 05.02.2026г. частният жалбоподател не е бил в болнично заведение и е могъл да подаде жалба, макар и бланкетна, която би била допустима и оспорването щеше да бъде в срок. Административният съд се аргументира и с обстоятелството, че жалбата не е подадена веднага след изтичане на срока за обжалване, а значително по-късно, едва на 18.03.2026г. и то от ангажиран адвокат. В тази връзка първоинстанционният съд приема, че пред частния жалбоподател е стояла възможността да ангажира процесуален представител преди изтичане срока за обжалване на акта, който да защити своевременно неговите права и законни интереси, така както го е сторил за подаване на жалба от 18.03.2026г. С тези мотиви, Административен съд – Пазарджик счита, че не са налице особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 161 от АПК и отхвърля искането за възстановяване на срока за обжалване на Акт за установяване на публично държавно вземане № 13/06/1/0/00229/04/01 от 22.01.2026г. на Директора на ОД на ДФ „Земеделие“ – Пловдив. Определението е правилно постановено. Основните доводи на частния жалбоподател, както пред първоинстанционния съд, така и в настоящото производство са свързани с обстоятелството, че в срока за оспорване на индивидуалния административен акт, адресатът бил в болнично заведение, първоначално като пациент, а след това като придружител на жената, с която живее на съпружески начела, с изключение на 05.02.2026г. – последният ден от срока за оспорване. В тази връзка, А. А. твърди, че на 05.02.2026г. бил ангажиран със снабдяването на лекарства, както и с възстановяване на пълна дееспособност и възможност за предприемане на действия по обжалване, което оправдавало пропускането на срока за обжалване, но не ангажира доказателства за това. Съгласно чл. 161, ал. 1 от АПК, страната може да поиска възстановяване на срока за обжалване, ако пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства или на поведение на администрацията, въвело жалбоподателят в заблуждението, като искането може да бъде направено и с жалбата, какъвто е и настоящия случай. От данни по делото се установява действително, че частният жалбоподател и жената, с която живее на съпружески начела, са посещавали болнични заведения до 04.02.2026г. В случая, срокът за обжалване на Акта изтича на 05.02.2026г., в който ден лицата не са се намирали в болнично заведение и частният жалбоподател е имал възможност да упражни правото си на оспорване, като депозира жалба срещу индивидуалния административен акт, дори и бланкента и/или да ангажира адвокат, който своевременно да предприеме действия, с които да защити правата му в пълен обем. В тази връзка, настоящия съдебен състав напълно споделя изводите на Административен съд – Пазарджик, че А. А. е имал възможност да подаде жалба, дори и бланкетна, като същата би била допустима и подадена в срок. В продължение на горното, неоснователно се явява твърдението на частния жалбоподател, че на 05.02.2026г. бил ангажиран със снабдяването на лекарства, доколкото не са ангажирани доказателства в тази насока. Обстоятелството, че Акта е оспорен с жалба едва на 18.03.2026г., а не веднага след като са отпаднали особените непредвидени обстоятелства, а именно престоят в болнични заведения, води до извода за неоснователно бездействие от страна на А. А., което не може да бъде санирано по реда на чл. 161 от АПК. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита за правилно постановено обжалваното определение, като не са налице сочените от частния жалбоподател пороци и за това следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 във връзка с чл. 236 от АПК. Водим от горното и в същия смисъл, Върховният административен съд, Първо отделение