Определение № 465 от 11.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2532/2018 г.

Производство по чл. 282, ал. 5 ГПК. Постъпило е искане, вх. № 10186/28.11.2019 г. по регистъра на ВКС, от ЧСИ Р. А. с рег. № 848 за превеждане на внесената от П. Н. Г. по сметка на Върховен касационен съд парична сума, представляваща обезпечение по чл. 282, ал. 2 ГПК за спиране на изпълнението на обжалваното с касационна жалба въззивно осъдително решение № 920/17.04.2018 г. по гр. д. № 4450/2017 г. на Апелативен съд - София, по посочена в искането сметка на съдебния изпълнител в „Централна кооперативна банка“ АД. В искането е изтъкнато, че във връзка с изпълнителен лист, издаден на основание горното въззивно решение, е образувано изпълнително дело № 20198480400960 срещу П. Н. Г. за принудително събиране на присъдените в полза на Л. Б. Й. парични суми. Заявено е, че с определение № 794/20.11.2019 г. по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, както и че до момента на сезиране с искането, длъжникът не е изплатил паричните си задължения към взискателя по така образуваното изпълнително дело. Видно от искането, с молба вх. № 8761 от 22.11.2019 г. по изпълнителното дело взискателят е поискал от частния съдебен изпълнител служебно да изиска предоставена пред ВКС парична гаранция за спиране на изпълнението на решение № 920/17.04.2018 г. по гр. д. № 4450/2017 г. на Апелативен съд - София, в размер на 91 057. 99 лв. По делото са постъпили молби от длъжницата П. Н. Г., чрез нейния пълномощник адв. А. (с вх. №№ 10244/28.11.2019 г. и 10450/04.12.2019 г. и двете по регистъра на ВКС), с които тя е изразила изрично своята воля внесената от нея сума в размер на 91 057. 99 лв. като обезпечение по чл. 282 ГПК да бъде преведена по посочена сметка на ЧСИ Р. А., рег. № 848 на КЧСИ в „Централна кооперативна банка“ АД. Върховен касационен съд, състав на трето гражданско отделение, след преценка на данните по делото и на становищата на страните, намира следното: С определение № 211/14.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1910/2018 г. на ВКС, IІІ г. о., е спряно, на основание чл. 282, ал. 2 ГПК, изпълнението на обжалваното с касационна жалба от П. Н. Г. въззивно решение № 920/17.04.2018 г. по гр. д. № 4450/2017 г. на Апелативен съд – София в частта, с която след частична отмяна на решение № 1986/27.03.2017 г. по гр. д. № 6132/2013 г. на Софийски градски съд като краен резултат по предявените искове по чл. 284, ал. 2 ЗЗД ответницата П. Н. Г. е осъдена да заплати на ищеца Л. Б. Й. сумите от 8 550 евро и 27 000 евро, и двете със законната лихва върху тях, считано от 07.05.2013 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 21 528. 23 лв. – лихва за забава на главниците. Спирането на изпълнението е допуснато след представяне на доказателства за внесено от молителката П. Н. Г. по сметката на ВКС обезпечение в размер на сумата 91 057. 99 лв. (съгласно преводно нареждане от 09.05.2018 г.). С определение № 794/20.11.2019 г. по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по гр. д. № 4450/2017 г. на Апелативен съд - София и съгласно чл. 296, т. 3 ГПК решението е влязло в сила. При горните обстоятелства съставът на ВКС приема, че след влизане в сила на въззивното решение не съществува основание внесената като обезпечение по чл. 282, ал. 2 ГПК парична сума да бъде задържана по сметката на ВКС. Сумата е внесена, за да бъде осуетено изпълнението на решението преди окончателното му влизане в сила. С оглед на предназначението, с което е внесена, сумата следва да бъде преведена по сметката на съдебния изпълнител, за да послужи за удовлетворяване на присъдените с влязлото в сила решение вземания на взискателя Л. Й.. Съгласно дадените разяснения в Тълкувателно решение № 6 от 23.10.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2014 г., ОСГТК при спиране по реда на чл. 282, ал. 2 ГПК на изпълнението на въззивното решение, внесената по специалната сметка на съда сума за гаранция е предназначена за удовлетворяване на признатото с решението парично притезание, респ. за обезщетяване на претърпените от забавеното изпълнение вреди, когато касационно обжалване не бъде допуснато или обжалваното въззивно решение бъде оставено в сила. Внесените като парична гаранция суми подлежат на връщане при условията на чл. 403, ал. 1 ГПК, съответно на чл. 282, ал. 4, респ. чл. 282, ал. 5 ГПК. Дадено е тълкуване, че извън хипотезите на чл. 282, ал. 5 ГПК и чл. 282, ал. 4 във вр. с чл. 403, ал. 2 ГПК обезпечението се превежда по сметка на съдебния изпълнител за удовлетворяване на вземането на кредитора, ако е направено искане за това. В конкретния случай не са налице хипотезите на чл. 282, ал. 5 ГПК и чл. 282, ал. 4 във вр. с чл. 403, ал. 2 ГПК и тъй като присъдените с въззивното решение вземания, предмет на образуваното при ЧСИ Р. А. изпълнително дело, не са погасени от длъжника П. Н. Г., сумата на обезпечението следва да бъде преведена по сметка на съдебния изпълнител за удовлетворяване на вземанията, в каквато насока е направено искане и от взискателя по изпълнителното дело Л. Б. Й.. По изложените съображения Върховен касационен съд, трето гражданско отделение,