Определение № 504 от 04.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 216/2026 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба вх. № 260455/19.11.2025 г. на Р. С. С., чрез адвокат Д. С.. С молбата се иска отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на решение № 260004 от 05.04.2023 г. по гр. д. № 512/2020 г. на Pайонен съд - Първомай, потвърдено с решение № 1386 от 15.11.2023 г. по гр. д. № 1861/2023 г. на Окръжен съд - Пловдив, влязло в законна сила на 11.03.2025 г. след постановяване на определение № 1147/11.03.2025 г. по гр. д. № 1703/2024 г. на ВКС, І г. о., с което е признато за установено по иска, предявен от С. С. К. срещу Р. С. К., че отказът му от наследството на Е. И. С., [дата на раждане] и починала на 27.05.1963 г., вписан в особената книга на Районен съд - Карлово по чл. 49, ал. 1 ЗН под № 21/29.10.2014 г., е нищожен поради невъзможен предмет; допусната е делба между С. С. К. и Р. С. С. на земеделски имоти (надлежно индивидуализирани) при равни квоти. Решението е потвърдено от ОС - Пловдив, като с въззивното решение е постановено, че се отменя първоинстанционното решение в частта му, с която е допусната делба с участието на С. С. К., като вместо това е постановено, че се допуска съдебна делба с участието на Д. С. Л., Р. Ш. и А. К., при квоти на всеки един от тях от 1/6 ид.ч. от допуснатите до делба имоти. Молителката твърди, че са налице новооткрити доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, а именно: 1. Досие на Е. И. С., съдържащо следните документи: докладна записка от 19.08.1952 г., жалба от Е. С. с вх. № 34/24.08.1952 г., протокол № 5 от 1952 г., протокол № 15 за определяне размера на поземлената собственост на Е. С., декларация от Е. С.; 2. Досие на Н. И. С., съдържащо следните документи: докладна записка от 19.08.1952 г., жалба от Н. С. с вх. № 35/24.08.1952 г., удостоверение от ГНС – Карлово, протокол № 7 за определяне размера на поземлената собственост на Н. С., декларация от Н. С.; 3. Пълномощно, със заверка на подписа изх. № 147/08.03.2010 г. и съдържанието с изх. № 12/08.03.2010 г., извършена от Консулската служба на Посолството на Република България в Претория, ЮАР. Представя описаните по-горе доказателства. Заявява, че копията от досиетата на Е. С. и Н. С. получила на 16.10.2025 г. от Дирекция „Държавен централен архив“, а завереното пълномощно не е било представяно по делото и като трета страна не е могла да се сдобие с него. Вместо него е представено друго пълномощно, което е заверено след датата на издаването на нотариалния акт за дарение от 13.09.2011 г., а именно 25.10.2011 г. Тъй като представените по делото копия са с лошо качество, нито молителката, нито съдът е констатирал, че е представено пълномощно с друга дата, а не описаното в самия нотариален акт такова. Р. С. счита, че посочените по-горе писмени доказателства представляват новооткрити такива от съществено значение за решаване на спора, относно действителността на вписания отказ от наследство на Е. И. С., извършен от С. К., както и относно статута на допуснатите до делба недвижими имоти, собственост на Н. И. С. и Е. И. С. - дали са били включени в наследствената маса, образувана при откриване на наследството през 1979 г., или представляват новооткрито наследство по смисъла на чл. 91а ЗН. Сочи, че протоколите за определяне размера на поземлената собственост на двамата наследодатели са били представени в първоинстанционното производство, но тъй като не са били представени другите писмени доказателства, съдържащи се в досиетата на двамата наследодатели, съдът е приел, че същите са ирелевантни за определяне правото на собственост. Тези досиета не са били налични в Община Карлово при разглеждането на преписките, подадени от молителката, и издаването на решенията на ПК и заповедите на кмета на община Карлово. Счита, че само при разглеждане в цялост на досиетата, и по-конкретно декларациите от двамата наследодатели, може да се извърши преценка кои земеделски земи са били оставени като поземлена собственост на наследодателите и кои не. Р. С. твърди и че като косвено доказателство, че Н. С. е притежавал приживе земеделски земи, които е обработвал, се явява и съобщение до нея от Община Карлово за определен данък наследство. Р. С. заявява, че въпреки че е положила дължимата грижа за установяване на действителната фактическа обстановка, като е заявила в сроковете по ГПК своите възражения относно твърдените в исковата молба факти, тя не е могла да се снабди със съответните доказателства своевременно. Според молителката, от представеното от нея пълномощно със заверки от 08.03.2010 г. се установява, че пълномощникът П. И. П. е действал без представителна власт при сключването на договора за дарение в нотариална форма и издаването на нотариален акт за дарение на недвижим имот, тъй като не е бил упълномощен за такава сделка, като същевременно по делото липсват доказателства, че договорът е бил потвърден от С. К., а и такива не съществуват. След като договорът за дарение, сключен между П. П., като пълномощник на С. К., и М. А. К., е нищожен и не е породил правни последици, то не са налице и предпоставките за признаване нищожност на отказа на С. К. от наследството на Е. С. поради невъзможен предмет, което обуславя отхвърляне на иска за делба на имотите, оставени в наследство от Е. С.. Установяването по делото, че процесните земеделски земи са били собственост на Н. С., съответно на Е. С., съгласно протоколи за определяне размера на поземлената собственост, и че същите не са били отчуждавани от наследодателите, т.е., че не са налице предпоставките на чл. 91а ЗН за наличие на новооткрито наследство, налага да се приеме и следното: Е. С. е починала на 27.05.1963 г. и е оставила за свои наследници Н. С., починал на 28.10.1979 г., и Д. К., която е починала на 18.10.1957 г. и е оставила законни наследници: Р. С. и С. К.. Следователно притежаваните от нея приживе процесни имоти - земеделски земи, са част от наследствената маса, сформирана след смъртта й през 1963 г., и следва да се делят по следния начин: 1/2 ид.ч. за Н. С. и 1/2 ид.ч. за наследниците на Д. К., или по 1/4 ид.ч. за Р. С. и 1/4 ид.ч. за С. К.. По делото е представен отказ от наследството на Д. К., направен от С. К. през 1992 г., вписан в особената за това книга под № 61 от 05.08.2014 г. В този смисъл, дори и да се приеме, че отказът от наследството на Е. С., направен от С. К., е нищожен поради невъзможен предмет, то същият отново не е придобил процесните имоти по наследство, доколкото се е отказал от наследството на майка си Д. К. и това на Н. С.. Съгласно чл. 53 ЗН частта на отреклия се или на оня, който е изгубил правото да приеме наследството, уголемява дяловете на останалите наследници от същия ред, в случая – на Р. С.. Чл. 91а ЗН е неприложим и към наследството, оставено от Н. И. С., защото процесните имоти не са били отчуждавани от него, а са били в неговия патримониум при смъртта му, както и тези, които е придобил по наследство от Е. С., като дори срещу Р. С. е било издадено постановление № 136/1979 г. за определяне данък за получено от нея наследство от Н. И. С.. От насрещните страни е постъпил отговор, в който са изложени съображения за неоснователност на молбата за отмяна. Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира следното: Молбата на Р. С. С. е процесуално допустима. Същата е с необходимото съдържание, като е основана на обстоятелства, сочещи на приложението на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК; подадена е от надлежна страна и – при наличните данни и наведени твърдения - в тримесечния срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК; по молбата е събрана държавна такса. По приемането на представените доказателства съдът ще се произнесе с определение в открито съдебно заседание.