Определение № 8875 от 15.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8484/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. във вр. с чл. 176а, ал. 3 АПК от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Н. П. Н., подадена чрез процесуален представител адв. А. Кашъмов срещу определение № 21304 от 28.05.2026 г. по адм. дело № 199/2026г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлено искането на Н. за изменение на определение № 11601 от 24.03.2026 г., постановено по делото в частта за разноските. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно и необосновано, поради неправилно приложение на материалния закон. По подробно изложени съображения в частната жалба моли настоящата касационна инстанция да отмени обжалваното определение. В срока по чл. 232 АПК от насрещната страна – Комисия за защита на личните данни, чрез процесуален представител С. Дачева - служител с юридическо образование е депозирано писмено становище, с което частната жалба се оспорва като неоснователна. По подробно развити доводи в становището се иска оставяне на определението в сила като правилно. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира частната жалба за допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения: Производството пред Административен съд София - град е образувано по жалба на Н. Н. срещу Решение № КВПС -03-27/01.12.2025г. от 15.12.2025г. на Комисия за защита на личните данни, с което е прекратено производството по разглеждане на сигнал с вх.№ КВПС -03-27/01.12.2025г. на осн. чл.27, ал.2, т.6 АПК. С определение №11601 от 24.03.20267г. по адм. дело №199/2026г. в производство по реда на чл.197 и сл. от АПК, състав на АССГ е отхвърлил жалбата на Н. Н. срещу оспореното решение на КЗЛД, като го е осъдил да заплати на Комисията разноски в размер на 102,26 евро за юрисконсултско възнаграждение. С молба по чл. 176а от АПК,( с посочено в нея правно основание чл.248 ГПК във вр. с чл.144 АПК), Н. П. Н. е поискал да бъде изменено определението в частта за разноските, като се отхвърли искането за присъждане на такива. В молбата са изложени подробни доводи. С обжалваното определение № 21304 от 28.05.2026 г. по адм. дело № 199/2026 г., АССГ е отхвърлил искането за изменение на определението в частта за разноските. За да постанови този резултат, съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 143, ал.3 АПК, ТР № 3 от 13.05.2010г. по т.д №5/2009г. на ОСК на ВАС и Решение №10/29.09.2016г. по конституционно дело №3/2016г. на Конституционния съд на Република България, като е извел краен извод за дължимост на юрисконсултското възнаграждение в полза на КЗЛД, представлявана от юрисконсулт. С тези доводи АССГ е отхвърлил искането за изменение на определението, чрез отхвърляне на искането за разноски. Обжалваното определение е неправилно, тъй като е необосновано и е постановено при неправилно приложение на материалния закон. От приложените по делото писмени доказателства се установява, че в производството по адм. дело №199/2026г. по описа на АССГ, ответната страна Комисия за защита на личните данни не е представлявана от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Становище на КЗЛД, подадено чрез нейния председател от 08.01.2026г., с което жалбата на Н. е изпратена на АССГ е подписано от председателя на КЗЛД. По делото липсва друг документ или становище, изготвено от юрисконсулт или служител с юридическо образование, с надлежно приложено пълномощно, който да представлява КЗЛД пред АССГ, включително до постановяване на определение №11601 от 24.03.2026г., с което са присъдени разноски именно за юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбата на чл.143, ал.3 от АПК, в която съдът намира опора за правната си аргументация за отхвърляне на искането за изменение на определението в частта за разноските, безспорно предвижда присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника, когато съдът, както в случая е отхвърлил оспорването, но същото е дължимо, само и единствено ако ответника е бил защитаван от юрисконсулт. В случая тази предпоставка не е налице. Юрисконсултското възнаграждение се присъжда за осъществената в полза на страната правна защита и съдействие в съдебното производство и изисква осъществено процесуално представителство, включително и когато производството се развива в закрито съдебно заседание. Юрисконсултското възнаграждение не се дължи, поради постановения за страната позитивен изход от делото, а именно отхвърляне на жалбата срещу издадения от КЗЛД акт. Както правилно е посочил в определението си АССГ, отговорността за разноските в съдебното производство е гражданско облигационно отношение, което произтича от процесуалния закон и е уредено от него (Арг.: чл. 143 АПК). Състои се в правото на едната страна да иска и задължението на другата да плати направените разноски от страната, в чиято полза е решено делото. Отговорността за разноски е обективна (невиновна) и цели репариране на разноските, направени по делото и възнаграждението на един адвокат, като в обхвата й не попадат други облигационни вземания на страните, независимо от техния източник. Съгласно чл.78 ал.8 от ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. В случая ответната страна КЗЛД не е била защитавана от юрисконсулт в производството пред първата инстанция и независимо от изхода на спора и заявеното искане няма право на разноски за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.143 ал.3 от АПК във връзка с чл.78 ал.1 и ал.8 от ГПК. С оглед на изложеното обжалваното определение като неправилно, следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго определение, с което да бъде отменено определение № 11601 от 24.03.2026г. в частта му за разноските, поради тяхната недължимост. Воден от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. второ във връзка с чл.236 от АПК и чл.235, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение