Определение № 8217 от 20.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5547/2026 г.

Образувано е по частна жалба на М. А. Х., от [населено място], община Велинград, [улица], чрез процесуалния му представител адв. С. Малинов от АК - Пазарджик, срещу Разпореждане № 1670 от 07.04.2026 г. по адм. дело № 444/2026 г. по описа на Административен съд (АС) - Пазарджик, с което е отхвърлено искането за прекратяване на неоснователни фактически действия на полицейски орган при сектор "Пътна полиция" - ОДМВР Пазарджик, РУ - Велинград, изразени в неправомерно задържане на свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) № [номер]. Жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразност на оспорения съдебен акт, като необоснован и постановен в нарушение на материалния закон. Представя разпечатка от интернет страница на Гаранционния фонд, видно от която за процесното МПС е сключена застраховка "Гражданска отговорност", както и становище на РУ Велинград, адресирано до АС - Пазарджик. Иска се отмяна на оспорения акт и присъждане на разноските по делото. Ответникът - младши автоконтрольор в РУ Велинград, към ОДМВР - Пазарджик, не ангажира становище в срока по чл. 232 АПК. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в рамките на срока по чл. 254, ал. 1 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искане на М. А. Х. за прекратяване на неоснователни фактически действия на, изразени в неправомерно задържане на СУМПС [номер]. За да отхвърли искането като неоснователно, съдът е приел за установена следната фактическа обстановка: На 14.03.2026 г. при извършена проверка за спазване на разпоредбите на ЗДвП, на М. А. Х., е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 3555515 от М. Р. Е. - мл. автоконтрольор при РУ - Велинград при ОДМВР - Пазарджик, с който са установени нарушения на Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Със съставения АУАН е иззето и СУМПС на водача. Посочено е, че на 14.03.2026 г., около 21.56 часа в гр. Велинград, [улица]до номер [номер], с посока на движение към лесопарк "Клептуза", М. Х. управлява лек автомобил "Шкода Октавия", рег. № [рег. номер], собственост на А. М. Х., което е със служебно прекратена регистрация от 03.02.2026 г., на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП поради липса на задължителна застраховка "Гражданска отговорност", с което лицето е нарушило чл. 140, ал. 1, предл. 1-во ЗДвП, поради което са иззети 2 бр. регистрационни табели, СРМПС [номер] и СУМПС [номер]. Въз основа на АУАН е издадена Заповед № GPAM-2176402/14.03.2026 г. за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) "Временно отнемане на СУМПС до представяне на информация за сключена валидна застраховка, но не повече от 6 месеца", на основание чл. 171, т. 1, б. "е" ЗДвП. Срещу заповедта е подадена жалба, по която е било образувано адм. дело № 331/2026 г. на АС - Пазарджик. При извършена служебна проверка в деловодната система, съдът е установил, че по делото е постановено Определение № 1217/18.03.2026 г., с което искането на М. А. Х. за спиране на предварителното изпълнение на ЗППАМ № GPAM-2176402 от 14.03.2026 г. е отхвърлено. Въз основа на така установените факти първоинстанционният съд е направил извод, че СУМПС е иззето и се задържа за констатирано нарушение на ЗДвП. С оглед на това е приел, че действията на длъжностните лица са осъществени на основание законова разпоредба, поради което не са налице материалноправните предпоставки за търсената съдебна защита. По тези съображения е отхвърлил искането като неоснователно. Разпореждането е правилно като краен резултат. Видно от твърденията, съдържащи се в акта, с който настоящият жалбоподател е сезирал първоинстанционния съд, като предмет на съдебен контрол е въведена преценката досежно евентуалната незаконосъобразност на фактически действия, изразяващи се в неправомерно задържане на СУМПС от органите на МВР. С разпоредбата на чл. 250 от раздел I, глава ХV на АПК е регламентирана защита срещу всякакви фактически действия на административните органи и техните длъжностни лица, които не са административни актове и не се извършват в изпълнение на административни актове или закона. Следователно производството по този ред е допустимо в хипотезите, когато са налице фактически действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице (и в двата случая те са носители на властнически правомощия, овластени по силата на закона), които не произтичат от сочените основания. В настоящия казус, за констатирано нарушение по смисъла на ЗДвП на М. Х. е съставен АУАН, иззето е свидетелството му за управление на МПС, след което на основание чл. 171, т. 1, б."е" ЗДвП е издадена заповед за прилагане на ПАМ "Временно отнемане на СУМПС на водач, който управлява МПС без застраховка "Гражданска отговорност", до представяне на информация за сключена валидна застраховка, но не повече от 6 месеца". Изземването на документите на санкционирания водач на МПС е част от процедурата по ангажиране на административната и/или административнонаказателната му отговорност (Глави VІ и VІІ ЗДвП, вр. с чл. 36 ЗАНН). Приложената по отношение жалбоподателя преустановителна ПАМ е целяла да осуети продължаването на започнало и продължаващо правонарушение. Преустановителните административни мерки се прилагат в случаите на неправомерни деяния, чието извършване е започнало, но не е било приключено в момента на вземане на мярката. Целта е да се пресече продължаването на конкретното закононарушение - в случая неизпълнение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Мярката е приложена под прекратително условие - до отпадане на основанието. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, мярката е приложена за срок до отстраняване на нарушението, но не повече от 6 месеца. При отстраняване на нарушението или след изтичане на определения срок, ПАМ следва да се счита за отпаднала с оглед настъпилото прекратително условие, с което е обвързано действието й. Респ. настъпването на прекратително условие автоматично прекратява действието на ПАМ, т.к. от този момент отпада законовото основание за нейното прилагане. От представените по към частната жалба писмени доказателства - застрахователна полица, контролен талон и уникален идентификационен код на застраховател се установява, че на 16.03.2026 г. А. М. Х. е сключил застраховка "Гражданска отговорност", за лек автомобил Шкода, с ДК № [рег. номер]. Представено е и копие от писмо рег. № 367000-3019/07.04.2026 г., подписано от началник РУ Велинград, налично и по адм. дело № 331/2026 г. на АС - Пазарджик, в което се твърди, че с представяне на застрахователната полица, мярката следва да се счита изпълнена и действието й се прекратява. Същевременно, от данните по делото е видно, че с влязло в сила НП № 26-0367-000030/24.04.2026 г. на началник група в ОДМВР Пазарджик, РУ Велинград, на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1-во ЗДвП на Х. са наложени административни наказания "Глоба" в размер на 255, 65 евро и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца. Следователно извършваните фактически действия по задържането на СУМПС се основават на права, произтичащи от влязло в сила по аргумент от чл. 180, ал. 4 НПК, вр. с чл. 84, ал. 1 ЗАНН наказателно постановление за налагане на административни наказания "Глоба" и "Лишаване от правоуправление на МПС" за срок от 6 месеца. Наред с това, при служебна справка се установява, че с влязло в сила Решение № 2478/10.06.2026 г., постановено по адм. дело № 331/2026 г. АС - Пазарджик е отхвърлил жалбата на М. А. Х. против ЗППАМ № GPAM-2176402 от 14.03.2026 г., издадена от младши автоконтрольор при РУ – Велинград към ОДМВР – Пазарджик. Съгласно чл. 81, ал. 1 ЗАНН, НП или решението на съда, с което е постановено временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност, се изпълнява от органите, които признават това право и контролират упражняването му, и от ръководителя на предприятието, учреждението или организацията, където наказаният работи. Редът за издаване и отнемане на СУМПС е регламентиран в Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина (обн., ДВ бр. 97/15.10.2002 г.), в чиито чл. 20 е предвидено, че отнемане на СУМПС се извършва въз основа на влезли в сила наказателни постановления, решения или присъди, с които е наложено наказание "лишаване от право да се управлява МПС"; заповед за прилагане на принудителна административна мярка; съставен акт за установяване на административното нарушение, в изрично предвидените от ЗДвП случаи. Аналогично е предписанието на чл. 190 ЗДвП, съобразно което след влизането в сила на НП, с което се налага наказание на водач или собственик на МПС, препис от него се предоставя на съответното структурно звено на МВР, където се водят на отчет водачът и МПС. Иззетите в този случай свидетелства за управление се изпращат на съответната служба на МВР за съхранение и отчет. Наказанието "лишаване от право да се управлява моторно превозно средство" тече от датата на изземването на свидетелството за управление. Предмет на защита по реда на чл. 250 АПК са фактически действия, извършвани без правно основание от органите на администрацията и включени в състава им длъжностни лица. Докато в процесния случай описаното в искането действия на полицейските органи по задържане на СУМПС са в изпълнение на надлежен акт за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Х.. С оглед на това, действията по изпълнение на нормативно регулираната дейност на длъжностните лица от състава на сектор ПП - ОДМВР - Пазарджик, РУ Велинград, не могат да бъдат квалифицирани като неоснователни фактически действия. Предвид изложеното, разпореждането е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во, вр. с чл. 236 и чл. 254, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,