Определение № 60293 от 02.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2839/2021 г.

С молба на „ТАЙМЛЕС КРИБ”ЕООД, град Пловдив, подадена чрез пълномощника му адвокат М. Б., се иска отмяна на основание чл. 303, ал.1, т. 5 ГПК на влязлото в сила решение №18 от 25.02.2021 г. по гр. дело №1957/2020 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение №2217/02.07.20 г. по гр. дело №10814/2019 г. на Пловдивския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от С. Т. Н. срещу „ТАЙМЛЕС КРИБ”ЕООД иск с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата 1473 лв. Ответницата С. Т. Н. със съдебен адрес – [населено място], оспорва молбата за отмяна. Претендира деловодни разноски. В правната теория и в съдебната практика /решение № 118/20.02.1985г. по гр.д.№ 90/85г.на ОСГК, определения по т.д.№ 3591/2015г.на І т.о., по гр.д.№ 1403/2014г.на ІІІ г.о., ч.т.д.№ 2084/2019г. на ІІ т.о./ винаги единно и непротиворечиво се е приемало, че заинтересованата страна, която е легитимирана да предяви искане за отмяна е тази, по отношение на която влязлото в сила решение е неблагоприятно /като правен резултата/ изцяло или отчасти, като се има предвид предявеният иск и оспорването му. Нейният правен интерес да предяви искане за отмяна произтича от това, че е обвързана от неизгодното за нея решение, което е неправилно. Когато срещу страната е предявен иск, който е отхвърлен от съда, както е в случая, тя няма правен интерес да иска отмяна. Молбата за отмяна трябва да бъде оставена без разглеждане като недопустима, тъй като се иска отмяна на влязло в сила решение, постановено в полза на молителя. Съобразно изхода на спора на ответницата по молбата за отмяна трябва да се присъдят 300 лв. деловодни разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.