Определение № 3139 от 11.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2256/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на И. и К. К. и Д. и Д. Л. срещу определение № 2774/04.02.26г., постановено по ч.гр.д. 14547/25г. на СГС, с което е прието, че ищците нямат правен интерес от предявения отрицателен установителен иск, че ответниците не са собственици на по 1/4 ид.ч. от мазета № ... и № ... принадлежащи към апартамент, находящ се на 2 етаж в сградата на [улица], район В., [населено място]. Въззивният съд е констатирал, че в исковата молба ищците са твърдели, че ответниците са собственици на мазе 1 и 3, но в противоречие с това твърдение искат да установят от съда, че ответниците не са собственици на тези мазета. Поради липса на правен интерес въззивният съд е приел, че искът е недопустим. В изложението се поставя въпрос дали е допустим иск за установяване на обема на право на собственост. ВКС счита, че въпросът не е обуславящ. Безспорно е, че иск за установяване на право на собственост върху реална част или върху идеална част е допустим, но в случая не е предявен такъв иск. Предявен е отрицателен установителен иск за собственост на мазе 1 и 3, обаче в обстоятелствената част на исковата молба се твърди обратното- че ответниците са собственици на мазе 1 и 3. Правният интерес се обосновава с грешно посочване на квадратурата на мазе 1 и 3 в нотариалния акт за собственост. Налице е противоречие между обстоятелствена част и петитум, водеща до липсата на правен интерес от предявяване на иска. Когато се оспорва квадратурата (площта) на индивидуален обект в етажна собственост, това има значение за определяне на дялове на етажните собственици в общите части. Този спор се разрешава с друг ред за искова защита, а не с иск за установяване на площ. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО